Извинявам се ако проблема ми Ви прозвучи тъпо, но за мен той си е доста сериозен. Та преди повече от година отидох с един приятел на купон, където не познавах никой. Там се запознах с много хора. Приятелят ми си хареса едно момиче, месец след това те тръгнаха, но всичко приключи много бързо. Имах нея и най-добрата й приятелка добавени във фейсбук. 3-4 месеца след това започнах да си пиша с другото момиче. От майтап на майтап се уговорихме да отидем на един концерт, а тя ще викне и приятелката си. Излязохме тримата. Беше забавно, след този ден аз започнах в продължение на 2 месеца да си пиша с това момиче, което беше ходило с моя приятел. Не можехме да излезем, защото бях извън града. Но постоянно си пишехме. След като се върнах в града започнахме да излизаме. Лошото е, че всичко стана само по приятелски, въпреки че излизахме почти всеки ден. Оттогава вече 6-7 месеца сме неразделни, аз може да се каже си намерих ново обкръжение - нейните приятели. Така да се каже влязох в нейния кръг. Дотук добре, проблема е, че аз искам да сме повече от приятели. През това време тя ми каза, че излизала 2 пъти с едно момче и го харесва, но в крайна сметка нещата не се получиха между тях. Щом ми го сподели явно ме има за наистина добър приятел, пък и не само това, може да се каже, че си знаем кътните зъби - казваме си всичко. Знаех, че е лошо да съм в шибаната графа "Приятели", но Декември месец се престраших и й споделих, че тя за мен е повече от добра приятелка и я харесвам. Тогава тя се разстрои и ми каза, че в последно време е започнала да го усеща, защото всички наши общи приятели й казвали, че я гледам с пламък в очите и дори я насърчавали да направи нещо по въпроса. За нея обаче съм бил само приятел... Тогава тя дори ми каза, че ще ме разбере ако не искам да я видя и т.н. Аз обаче казах, че нещата няма да се променят - забравяме тоя разговор и си оставаме същите добри приятели. Отначало се получаваше, пак излизахме заедно много често, по 2-3 пъти на ден разговори по телефона... Аз на моменти я тествах - не я търсех, правех се на зает, но тя не се отказваше, търсеше ме... Тогава аз се запознах с едно друго момиче. Нещата се развиха много бързо. За 2 седмици успяхме да тръгнем и да скъсаме. През цялото време я държах в течение на нещата и когато скъсахме, не й казах защо скъсахме. А причината беше тя - може да се държим само като приятели, но аз не го чувствах така. Така го обясних на момичето, с което скъсах. Тази случка стана февруари. Сега преди няколко дни бяхме излезнали двамата на разходка и тя ми каза, че няма да ме пусне докато не й кажа защо скъсах с другата. Признах й, че е заради нея и, че отношението ми към нея не се е променило. Тя много се разстрои, каза ми че съм глупак и не е трябвало да го правя. След това тя каза, че трябва да помисли... от 2 дни мисли, не сме се виждали. Не знам какво да правя, искам да съм с нея, но тя не ми дава. Може би трябва да сложа край на всичко?
Разказах ви историяна наистина накратко, защото тя по принцир и много дълга, но това са основните моменти. Постоянно ми казва, колко добър човек съм, че никой не се грижил толкова добре за нея, никой не й е подарявал толкова готини подаръци, че всички готини моменти откакто сме се запознали са ни заедно, защото ние наистина сме неразделни....
Защо тогава по дяволите не ми позволява да бъдем нещо повече!?
Решил съм, че ще опитам нещо ново с нея. досега винаги като съм с нея и компания или само с нея имам някаквии задръжки, гледам да не сгафя нещо, абе има леко напрежение. Ще я викам навсякъде, но ще се държа дистанцирано с нея, да се почувства малко отхвърлена, не да давам цялото си внимание на нея. Защото досега винаги това се получава. Винаги седим заедно, бъзикаме си се двамата, като че ли на моменти се отцепваме от групата. Ако ще се излиза някъде винаги ходя да я взимам от тях или пък се чакама някъде предварително. Но това трябва да се промени. Да я поставя на равно ниво с останалите и сама да поиска да си заслужи правото да обръщам внимание само на нея...
Правилно ли съм решил?
Edited by purko, 01 April 2012 - 11:20 PM.
