Реших да си споделя в каква ситуация съм тука около месец и днес се чудех на кого да си споделя мъка и се сетих за вас, че не ми излиза от главата.В работата на майка ми започна една стажантка, с която почна да ме урежда да ходи ме да играем тенис на корт добре хванах се аз в ръце един ден, защото само ми се хвалеше каква е умна, готина и т.н. Разбира аз започнах си мисля тая е някаква супер година, защото ми обяснява, че имала страхотна коса, сини очи и много приятна за разговори.Отидох запознах си се супер интелигентно момиче и на външен вид изглежда горе-долу добре(не е някаква да ти гледа пари и се прави, че света е неин, а едно супер нормално 18 годишно момиче, което току що е завършило гимназия и е влезнала в университет) обича да играе тенис на корт и волейбол спортове, който аз също харесвам много.Майка ми не държи задължително да станем някакви гаджета, а просто да сме си приятели това специално ми го е казала.Не че е я слушам винаги де .В същото време пък хода и да играя волейбол в кварталното училище и там се запознах с друго момиче, което е бая по-малко от мене, но не знам колко точно предполагам е около 14-17 годишна(като май повече клони към 16 поне така си мисля) , но пък супер много ме кефи може би, че имаме еднакъв интерес към волейбола не знам.И започнах с едната да излизам да играя тенис да се държа някак си странно хем ми харесва, че има сини очи, хем искам да започна нещо по така с другата и не ми се ще в един момент от двата крака да съм на земята.И си викам по-голямата по-добре, защото е по голяма и няма да имам ядове, но после започвам да си мисля за другата, която е по-малка(защото не мога да си я избия от главата) и сигурно забравих да спомена, че волейбола го играя и с нейните родители.Даже майка и ме попита един ден защо си нямам приятелка и се зачудих как да отговоря на тоя въпрос разбира се аз избрах най-лесния вариант и казах, че не ми се занимава.И единственото дето ми излиза в главата е едно въпросче "Ами сега?". Проблема е там че ако тръгна към едната трябва да зарежа другата като повече клона към мъничката,но годините са май прекалено понеже съм на 24 и не искам после да съжалявам за нещо.И ако тръгна към това малко девойче как да постъпя при условие, че седи около майка си и баща си?
Edited by Haymanata, 29 August 2011 - 08:30 AM.
Поздрави и успех !
