8 replies to this topic

[de-X-ter]

Здравейте, от опредлено време чета тук, но сега реших да драсна и аз, та да видим "специалиститте" какво ще кажат.

Имам следния казус: във фирмата в която работя има мнго момичета/жени! Ама много... Имам си аз един принцип "там дет' си вадиш хляба к*ра не си вадиш", но има едно момиче...10...даже 11...!!! Направо ме разцепва всеки път когато я погледна - невероятна. Често излизам с нея в почивка, говорим си, смеем се и т.н. Тя много ми се радва, често влиза в офиса с обикновената физиономия и когато си срещнем очите заискрява! На мен ми става още по-яко от това. Преди седмица-две през деня яко жега, после вечерта - студ. Излезнахме в почивка вечерта - тя по едно потниче, аз по тениска и риза. Виждам я, че се е свила и й е студено и без да я питам, веднага си свалих ризата и я дадох - обличайки я леко я прегърнах през рамо докато й сложа ръчичката в ръкава и се докоснах до нея...Лошо ми стана, тя леко се притесни, но ми благодари и така... В смисъл не се дърпа, но ако направя нещо повече и се дръпне ще е супер глупаво, защото всеки ден сме заедно - работим на едно място. И разбира се ситуацията става по-сложна, тъй като аз съм й шеф!

Знам, че е глупаво да ви питам какво да правя и т.н. Просто искам съвет...все пак "две глави мислят по-добре от една", а малко или много най-близките ми хора чвече са хората от фирмата.

[Suspect]

Здравей.
Вероятно знаеш как действа умът. Той създава пречки, пречки, които ние приемаме за истински, за реални. От това, което си написал. В твоя случай имаме две пречки, които сам си си поставил:
1. "ако се дръпне ще е супер глупаво"
2. "аз съм и шеф!"
Общественото мнение ще каже, че тези две неща са напълно реални, подяволите, и как не биха могли. От една страна, все пак ти си и шеф, а от друга страна ти си мъж, ти си човек, нормално е да те е страх да не те отреже. Да, ама и общественото мнение е продиктувано от ума на тези хора, т.е. и те грешат, така както и ти.
Решението е просто и винаги е било просто,и винаги ще бъде..., когато осъзнаеш, че ти сам си поставяш пречки.
От сега нататък, прави това, което желаеш да правиш, това, което чувстваш, а не това, което мислиш, че е правилно. В момента ти изглежда правилно да оставиш нещата по начина, по който са, но през моите виждания за живота - не е, правилно. Необходимо е да си смениш вижданията за живота, защото мислите ти в ума са продиктувани от вижданията ти за живота. Когато възприемеш се*е си като мъж, който е привлечен от жени - ти ще спреш да си задаваш въпроси, а просто ще правиш това, което смяташ, че е необходимо да правиш, а в следващия момент. Това, което мислиш, че е правилно - ще е да отидеш и да разговаряш с нея, да и вземеш телефона или да и предложиш да пиете по кафе, но това ще стане в следващия момент, а кога ще настъпи този следващ момент зависи от твоята воля да се промениш към едно по-добро "Аз", което допуска да си поставя все по-малко бариери пред се*е си.

Ти можеш да се промениш, ти можеш да станеш по-добър човек, ти можеш да научиш това, което си си мислил, че не можеш. Да, ти можеш да имаш тази девойка, но преди всичко е необходимо да имаш волята да поемеш риска да се промениш, така че от теб зависи дали ще отидеш и ще и предложиш да излезете или ще позволиш на твоя ум да ти замаскира някое готино оправдание, с което да ти е чиста съвестта, докато не изникне някоя друга, която също ти харесва и цикълът на кръговрата се завърти отново.

[de-X-ter]

Добър отговор! Благодаря! Ще давам фийдбек

[Bate Sasho]

Много правилно твърдение на колегата Бекирски, че пречките си ги създаваш ти. Приеми факта, че всеки човек си има някаква призма, през която минава разбирането му за околния свят, обществото...реалността, като цяло. Простичък пример: за един работохолик може да е немислимо всяка вечер да засяда в близката кръчма до ранна утрин, докато за друг, (който работи в същото предприятие, да речем), това е нещо абсолютно нормално, "човешко" и така нататък. Дотук с разбирането за призмата. Сега друг пример: Преди време имах познат, който все се "натъкваше" на какви ли не флиртове, връзки, еднократни срещи и така нататък с момичета от неговата работа. И колкото и работи да сменяше, той винаги имаше по една "връзка" с някоя от колежките си. Интересното е обаче, че имаше толкова силно изградено разбиране за живота, толкова непоколебима призма, че той просто си даваше вид, че въобще не се чувства неудобно от нещата, които е правил, които има намерение да прави или които са станали между него и хххххх. Неговото държане никога не се променяше, както и принципите му. Не знам дали си разбрал какво се опитвам да ти кажа, защото е малко трудно да ти опиша ситуацията с думи. Идеята е, че него не го е*еше какво с кого и как е правил и момичетата, които са имали да го кажем "вземане-даване" с него, някак си усещаха, че това е същия човек със същото настроение, дух и поведение както вчера, миналата седмица, миналия месец. И те се примиряваха с този факт и нещата на работа винаги си вървяха гладко, независимо от приключенията "зад кулисите". Така, че ако вътрешно се убедиш на 100%, че постъпваш правилно, че искаш точно това момиче, че знаеш какво точно искаш от нея/от вас, то тогава дори да се отдръпне, твоето вътрешно убеждение и сигурност ще ти придаде вид и държане на човек, който не се чувства смутен, виновен, с угризения и така нататък. Знаеш, че жените са много чувствителни и с невероятна интуиция и усет. Тя неминуемо ще улови твоето непроменено след случката ххх държание и най-вероятно ще се чувства по-спокойно. Ако на теб не ти е проблем, за нея също няма да е . Но те съветвам преди това да отделиш някоя минутка и мислено да направиш анализ на целта, която си си поставил. Ако си решил да имаш връзка с нея, помисли: как ще се стекат нещата, дали наистина искам дълга и сериозна връзка с нея или просто това са моментни желания. Бъди сигурен в това, което искаш и си постави ясна и точна цел. След това ЕКШЪН. И последно, като казах екшън...моя съвет е да я караш по-полека с нея. Следи езика на тялото, държането...очите са я издали доста и това е добър признак, но това че се не те е "отрязала" или няма да те "отреже" за дадено твое действие, може да се дължи на 2 неща - 1: тя те харесва/2. ти си и шеф и тя се страхува да ти откаже. Съмнява ме да е второто, но все пак го имай в предвид. Ами това е всичко от мен. Надявам се да успееш да разкодираш посланието ми към теб, понеже днес мислите са ми доста хаотични ;D. Успех и не забравяй, че ни дължиш пост с резултати

Edited by Bate Sasho, 30 August 2011 - 06:30 PM.

[de-X-ter]

Благодаря и на Bate Sasho...но незнам в какви фирми работите/сте работили вие, но май това което най-ме притеснява е шанса да бъда обвинен в сексуален тормоз. Това не би се отразило никак добре на името ми във фирмата, както и за напред в живота. Всъщност си трябва да проуча нащата по този деликатен въпрос...една вечеря/кафе едва ли биха се възприели до толкова крайно...

[Bate Sasho]

Ами аз лично винаги спазвам принципа, който си описал в първия си пост ;D , но имаш право. Ако имаш някакво "име"; "ранг" или нещо такова, би било добре да помислиш и над това. Не, че нещо трябва да се влияеш от хорското мнение, но "шу-шу-му-щу-къща разваля" ;D . Писах ти в предишния пост, ще го повторя отново - действай много внимателно и деликатно, ако се решиш да действаш де. А ти иначе пряк началник ли си й или просто си с по-висок ранг от нея и нейните задължения не зависят от теб? Баш сексуален тормоз не ми се вярва, но пък мисля, че има начини да ти се врътнат интриги, ако напусне мадамата или стане някой друг скандал. Трябва да видим законодателния кодекс какво гласи. Мисля, че админа учеше право .

Edited by Bate Sasho, 31 August 2011 - 08:30 PM.

[de-X-ter]

Ам пряк началник съм :/ То шушу мушуто го има вече, те хората са много наблюдателно като става дума за интриги, а и както написах по-горе - във фирмата са основно девойки... Ще разровим "общите условия на фирмата" да видим за сексуалния тормоз.

[de-X-ter]

Хайде малко да си съживя аз темичката
Не съм писал отдавна, но редовно продължавам да чета и сега попадйки на нея реших да дам до някъде обещаният фийдбек.

За резултат - вече почти година=0 (нула), но за това има и нови фактори

За тази близо година все още съм на същото работно място, но малко смених позицията си. От известно време не съм пряк шеф на въпросната девойка.
Все още много....Много й се кефя...и единственото което ме е спряло е, че по разни стечения на обстоятелствата междувременно си хванах приятелка. Вече близо година си станаха сериозни нещата с нея, НО (мамка му винаги има "но") - не е същото! Тя ми е много добра приятелка, с която правя секс... и нищо повече. Много ми е тъжно за това, тя е искрено влюбена в мен, а аз не изпитвам същото към нея. Повярвайте ми пиша това и съм съвсем сигурен в нея - вече съм съвсем осъзнат възрастен човек с понатрупан опит и знам как седят нещата. Сегашната ми приятелка ми е наистина много добра приятелка и не искам да я загубя, не искам и да я нараня и хич и си нямам идея как да постъпя спрямо нея! НО това е тема на труг разговор.

Та по темата (да има по темата!) - сега съм в много голяма дилема свързана с Момичето (Момичето с главно М, божествената колежка, ТЯ!) Знам, че идеята на форума е малко по-различна, благодарен съм му и съм живо доказателство, че много от нещата тук са верни и работят, НО (ето пак НО-то) идва един момент в живота на човек, поне според мен де, в който се пренасищаш и искаш нещо много по-истинско, нещо сигурно... Аз мисля, че съм го открил и ако чисто теоретично изклщча частта, в която вече си имам сериозна приятелка, ще ви напиша Дилемата с главно Д:
Отдела на въпросната Колежка се закрива и пред нея се откриват два други отдела, към които да я причислят. Горе долу Тя има правото на избор - с едно две обучения ще пасне перфектно и в двата. Единия разбира се е моя отдел - и ето тук седи Големият Въпрос - дали да я взема в моя отдел (пак казвам, че тя продължава да ми откликва, но според мен я притесняват почти същите неща като мен) и да й се наслаждавам всеки ден, както правех до сега но от по-отдалече ИЛИ да я насоча към другия отдел с идеята, че вече като не съм й шеф има една идея по-малко пречки между нас.


Знам, че звуча глупаво, но поне съм съвсем реален Мъж със скапан реален Проблем.

Криво ми е, че обмислям варианта да я насоча към другия отдел и в последствие да се пробвам с нея, зад гърба на приятелката ми - та така един вид ще си имам резервен вариант...НО Аз не съм такъв човек! Никога не съм си и помислял, че мога да си блъскам главата над такъв въпрос, наред с всички останали съвсем битови проблеми, които имам, НО Факт!

Знам, че не може "хем агнето цяло, хем вълка сит", но все пак продължавам да мисля, че две глави са по-добре от една, а и след време е възможно да чета тези редове и да се смея над сегашното си мислене, макар че от преди година усещанията, чувствата, тръпката...аааааааа....са си същите, че и по-големи.


И понеже в първия си пост описах момента с ризата и сега четейки го ми се стори много забавен и тъй като го бях забравил, си го припомних и уффф....та за това сега ще напиша най-скорошната подобна случка с нея (дано да не чете тука де ): тъй като във фирмата имаме дрес код и в петък е casual day бях си облекъл една малко по-крещяша риза. Не нещо хипер фатално, а много свежо и нетипично, носещо настроение на плаж и почивка...е не хавайска ризка...ами елегантна и вталена, но разгащена и без вратовръзка....абе все едно...Та бях с тази нова риза и Момичето дойде в моя офис да ме попита нещо по работа. Бях много съсредоточен в това което вършех, чух че някой влиза в офиса ми, но реших да довърша за 10тина секудни работата си и тогава да му обърна внимание, Но тогава чух секси гласчето й да пита дали е удобно. Естествено зарязах всичко и й обърнах внимание - проведохме кратък диалог по темата, за която беше дошла, след което тя спомена, че изглеждам много изморен, аз й казах че съм просто притеснен за нещо и тя лекичко ме удари с юмруче по рамото с думите "няма да им се връзваш..." После реши да ме разсее и каза, че много харесва новата ми риза, като докато изричаше тези думи ме погали по рамото - един вид да усети от какъв плат е. В този ден тя беше с нещо като потник - casual, но не много изрязано, та аз реших да върна жеста, но като е без ръкави...не мога да я погаля по гърдите (за сега ) и я погалих по коремчето с думите "е и твоят потник е много хубав". В момента в който я докоснах усетих у нея едно стягане, настръхване, грейване...незнам как да го опиша...сещате се. И двамата се спогледахме, отдръпнах си ръката...тя изсумтя нещо от сорта, че потника й е стар и избяга...оставяйки ме в блокаж за следващите няколко минути.

Е т'ва е... извинявам се, че стана малко дълго

[gbalkanski]

Хайде малко да си съживя аз темичката
Не съм писал отдавна, но редовно продължавам да чета и сега попадйки на нея реших да дам до някъде обещаният фийдбек.

За резултат - вече почти година=0 (нула), но за това има и нови фактори

За тази близо година все още съм на същото работно място, но малко смених позицията си. От известно време не съм пряк шеф на въпросната девойка.
Все още много....Много й се кефя...и единственото което ме е спряло е, че по разни стечения на обстоятелствата междувременно си хванах приятелка. Вече близо година си станаха сериозни нещата с нея, НО (мамка му винаги има "но") - не е същото! Тя ми е много добра приятелка, с която правя секс... и нищо повече. Много ми е тъжно за това, тя е искрено влюбена в мен, а аз не изпитвам същото към нея. Повярвайте ми пиша това и съм съвсем сигурен в нея - вече съм съвсем осъзнат възрастен човек с понатрупан опит и знам как седят нещата. Сегашната ми приятелка ми е наистина много добра приятелка и не искам да я загубя, не искам и да я нараня и хич и си нямам идея как да постъпя спрямо нея! НО това е тема на труг разговор.

Та по темата (да има по темата!) - сега съм в много голяма дилема свързана с Момичето (Момичето с главно М, божествената колежка, ТЯ!) Знам, че идеята на форума е малко по-различна, благодарен съм му и съм живо доказателство, че много от нещата тук са верни и работят, НО (ето пак НО-то) идва един момент в живота на човек, поне според мен де, в който се пренасищаш и искаш нещо много по-истинско, нещо сигурно... Аз мисля, че съм го открил и ако чисто теоретично изклщча частта, в която вече си имам сериозна приятелка, ще ви напиша Дилемата с главно Д:
Отдела на въпросната Колежка се закрива и пред нея се откриват два други отдела, към които да я причислят. Горе долу Тя има правото на избор - с едно две обучения ще пасне перфектно и в двата. Единия разбира се е моя отдел - и ето тук седи Големият Въпрос - дали да я взема в моя отдел (пак казвам, че тя продължава да ми откликва, но според мен я притесняват почти същите неща като мен) и да й се наслаждавам всеки ден, както правех до сега но от по-отдалече ИЛИ да я насоча към другия отдел с идеята, че вече като не съм й шеф има една идея по-малко пречки между нас.


Знам, че звуча глупаво, но поне съм съвсем реален Мъж със скапан реален Проблем.

Криво ми е, че обмислям варианта да я насоча към другия отдел и в последствие да се пробвам с нея, зад гърба на приятелката ми - та така един вид ще си имам резервен вариант...НО Аз не съм такъв човек! Никога не съм си и помислял, че мога да си блъскам главата над такъв въпрос, наред с всички останали съвсем битови проблеми, които имам, НО Факт!

Знам, че не може "хем агнето цяло, хем вълка сит", но все пак продължавам да мисля, че две глави са по-добре от една, а и след време е възможно да чета тези редове и да се смея над сегашното си мислене, макар че от преди година усещанията, чувствата, тръпката...аааааааа....са си същите, че и по-големи.


И понеже в първия си пост описах момента с ризата и сега четейки го ми се стори много забавен и тъй като го бях забравил, си го припомних и уффф....та за това сега ще напиша най-скорошната подобна случка с нея (дано да не чете тука де ): тъй като във фирмата имаме дрес код и в петък е casual day бях си облекъл една малко по-крещяша риза. Не нещо хипер фатално, а много свежо и нетипично, носещо настроение на плаж и почивка...е не хавайска ризка...ами елегантна и вталена, но разгащена и без вратовръзка....абе все едно...Та бях с тази нова риза и Момичето дойде в моя офис да ме попита нещо по работа. Бях много съсредоточен в това което вършех, чух че някой влиза в офиса ми, но реших да довърша за 10тина секудни работата си и тогава да му обърна внимание, Но тогава чух секси гласчето й да пита дали е удобно. Естествено зарязах всичко и й обърнах внимание - проведохме кратък диалог по темата, за която беше дошла, след което тя спомена, че изглеждам много изморен, аз й казах че съм просто притеснен за нещо и тя лекичко ме удари с юмруче по рамото с думите "няма да им се връзваш..." После реши да ме разсее и каза, че много харесва новата ми риза, като докато изричаше тези думи ме погали по рамото - един вид да усети от какъв плат е. В този ден тя беше с нещо като потник - casual, но не много изрязано, та аз реших да върна жеста, но като е без ръкави...не мога да я погаля по гърдите (за сега ) и я погалих по коремчето с думите "е и твоят потник е много хубав". В момента в който я докоснах усетих у нея едно стягане, настръхване, грейване...незнам как да го опиша...сещате се. И двамата се спогледахме, отдръпнах си ръката...тя изсумтя нещо от сорта, че потника й е стар и избяга...оставяйки ме в блокаж за следващите няколко минути.

Е т'ва е... извинявам се, че стана малко дълго

Значи, с тая булка си дълбоко в приятелската зона. Замисли се кой удря леко по рамото и казва няма да им се даваш? Добрите приятели.
Замисли се и защо през последната една година нищо не се е получило, но през тази една година си открил нова кака, към която също имаш някакво влечение.
Ако е имало да става нещо с колежката щеше да стане отдавна! Пет дни в седмицата се виждате, повече от година в един офис и накрая нищо. Не си ти виновен, ако тя е искала щеше да ти скочи след работа и да ти разкаже играта. Вместо това получаваш потупване по рамото.
Хубавото ни на мъжете е, че можем да разсъждаваме реалистично, а не емоционално. След като имаш сериозна приятелка от една година мисля, че е по-добре да си гледаш сегашната приятелка и да не се тормозиш с неща, които и без това не е писано да станат. Година + като период са твърде много за съвременните жени, та отново ще повторя фриенд зоната без съмнение.
Запитай се дали гледаш на колежката си само като привлекателна жена (т.е. търсиш само физическа близост) или има и нещо "платоническо"? Също така ще те помоля да прочетеш отново постовете си по темата и да ги оцениш от гледна точка на времето.