", което я караше още да стои( разбира се ,не ми пукаше и чак толкова) и т.н. На живо нещата бяха почти толкова прекрасни, но ми стана ясно ,че приятелката ми се пресилва с някои думи или ги казва само така моментно..Тя точно приключваше дълга връзка и вероятно е била и объркана. Всичко беше ОК, когато държанието ми беше такова - не правих проблеми.. бях на мнение,че тя сама трябва да иска и ако не иска - ОК,имаше неща които ме дразнеха , но и не и бях никакъв и като че ли само се стимулирах да я зарибя повече и повече, но пък и като виждах колко много е зарибена по мен и ми беше по леко. Примерно ми казва,че се връща (студентка е) само заради мен в нашия град,а излиза с приятелките си вечерта и аз търпеливо изчаквах да се види с тях и като свършваше срещата с тях - се виждахмеС времето нещата се промениха..тръгнахме заедно.. (по мое желание,защото и казах - ВСИЧКО или НИЩО .. тя искаше връзка без държане на сметка-отворена връзка), тръпката намаляваше.Сега когато виждам,че не ми се кефи толкова много , се нацупвам (вътрешно) и не съм на кеф и с нея не минават толкова яко срещите.Когато дори по скайп се бави се нервирам.. Идва ми да и кажа "ако имаш работа върши си я и чак после ми пиши ама да е без бавене".. Малко по-малко започнах да си показвам принципте. Започнах да правя един вид проблеми.. защото все пак е моето момиче и не искам да я търпя такава.Нещата които ме дразнят и ги споменавам , правя и забележки , но почти не ме слушаше или само за ден- 2.Дори бях принуден да и поставям ултиматиуми или 1 вид забрани.. ''или го направи или няма да сме заедно''.. когато прави нещо което не ме кефи се дърпам малко или много.. но разбира се ефекта като преди месеци го няма - тя да почне да ме гони и да съжалява.. . Дори ако предпочете да излезе с приятелките си , вместо с мен ми става кофти. Казвам и ,че не ме кефи да излиза с други момчета и да не го прави. Когато излиза с бившия си(с който са ходили дълго време и са запазили добри отношения) на кафе се нервирам.Не иска да говори с него по тела пред мен, защото съм се цупил. Повтаря ми,че и е приятел и само човек в нейната ситуация би го разбрал.
И общо взето нон стоп се караме..Всеки божи ден..Като и кажа нещо ми казва "няма да ми казваш какво да правя , мразя да ме командват " и т.н. Нещата между мен и нея са към своя край.. Повтаря ми,че преди съм се държал страхотно и като голям човек.. Сега било само забрани и ревност.А тя е динамична живее и се. Иска да се сприятелява с хора и да праши контакти.(На по 20 год. сме все пак).Ако искала нещо винаги можела да го направи и да ме излъже.Ама го има и това ,че когато предпоставките са повече за нея пак може да направи нещо дето не трябва.. След като ми пука толкова много , не мога да се правя,че всичко е наред и да си ходя против принципите- Просто го държа в мен,тормозя се и като излезем двамата ми проличава.
Според вас как мога и дали изобщо мога да оправя нещата.. Разбирам,че иска да е свободна.. но не и да прави каквото си иска..
Edited by pttroy, 23 March 2011 - 06:10 PM.
