Загубено? На това викаш загуба?
загуба на време, усилия, нерви...
Posted 15 July 2008 - 10:58 PM
Загубено? На това викаш загуба?
Posted 18 July 2008 - 11:00 AM
Мила Ина, изумих се на глупостта ти. Извинявай, че така остро започвам поста си, но ти чела ли си писмото си сама, имаш ли представа как звучи разказа ти в ушите на другите...? Нужно е веднага да спреш с тази драма. Да се вземеш в ръце и да се застъпиш за се*е си. Този мъж не иска, не може и няма да ти даде това, от което се нуждаеш. Той бяга от отговорност, той е незрял и така ще си изживее остатъка от живота си, има такива мъже, които се женят за компанията си и нещата си остават такива, а ти си страхотна и съвсем нормална жена и естествено той не те заслужава, най - малкото, защото не те оценява. Веднага спри да се подлагаш на това, заобичай се, а на онзи мерзавец му тегли една майна. Влей си сила, моля те, живота е прекрасен, за какво ти е този глист???
Относно самочувствието напълно те разбирам - липсата на внимание от желание мъж може да ни срине, но се постарай сега да си силна...сама си дай това, от което се нуждаеш...
Ако трябва купи си някоя нова дреха, в различен от твоя стил, нещо ново направи, нова прическа, друг грим, бельо, освежи се, за да си вдъхнеш увереност и на онзи никакво внимание не обръщай!
Знам, че едва ли ще направиш и 1 от тези неща, но ти си минала много границата и той не те уважава...
Затова нямаш време и място за самосъжаление...просто действай в правилната посока.
Желая ти сила и успех!
Posted 30 July 2008 - 05:49 PM
Edited by exort, 30 July 2008 - 05:52 PM.
Posted 31 July 2008 - 12:23 PM
[codebox] [url="http://www.youtube.com/watch?v=cww89NK1Yao&feature=related"]U2 - Stuck In A Moment You Can't Get Out Of[/url] I'm not afraid of anything in this world Не се страхувам от нищо на този свят There's nothing you can throw at me that I haven't already heard няма нищо, което да запратиш по мен и то да ме изненада I'm just trying to find a decent melody просто се опитвам да намеря сносна мелодия, A song that I can sing in my own company песничка която да си пея сам. I never thought you were a fool Никога не съм те имал за глупак, But darling, look at you но миличък, погледни се само, You gotta stand up straight, carry your own weight ти трябва да се изправиш, да понесеш това което ти тежи, These tears are going nowhere, baby тези сълзи не те водят наникъде, миличък You've got to get yourself together Трябва да намериш сили, You've got stuck in a moment and now you can't get out of it попаднал си в момент, от който ти е трудно да излезеш Don't say that later will be better now you're stuck in a moment не казвай, че след малко ще ти бъде по-добре And you can't get out of it защото си попаднал в момент от който не можеш да излезеш I will not forsake, the colours that you bring Няма да изоставя, цветовете които ти донесе, But the nights you filled with fireworks нито нощите които ти изпълни със заря, те те оставиха без нищо, They left you with nothing I am still enchanted by the light you brought to me а все още съм озарен от светлината която ти ми донесе, I still listen through your ears, and through your eyes I can see още чувам с твоите уши, и още виждам през твоите очи And you are such a fool И повярвай ми ти си глупак за това че наистина се безпокоиш, To worry like you do I know it's tough, and you can never get enough знам че ти е трудно, и може никога да не получиш достатъчно от това Of what you don't really need now... my oh my от което не се нуждаеш в момента... You've got to get yourself together Ти трябва да намериш сили, You've got stuck in a moment and now you can't get out of it попаднал си в момент, от който ти е трудно да излезеш Oh love look at you now О любов, само се погледни, You've got yourself stuck in a moment and now you can't get out of it попаднала си в момент, от който ти е трудно да излезеш I was unconscious, half asleep Бях в безсъзнание, наполовина заспал, The water is warm till you discover how deep... Водата е гореща до когато не разбереш колко дълбоко... I wasn't jumping... for me it was a fall Скачах.. но за мен това бе падане, It's a long way down to nothing at all това е дългия път надоло към нищото You've got to get yourself together Ти трябва да намериш сили, You've got stuck in a moment and now you can't get out of it попаднал си в момент, от който ти е трудно да излезеш Don't say that later will be better now не казвай, че след малко ще ти бъде по-добре You're stuck in a moment and you can't get out of it защото си попаднал в момент от който не можеш да излезеш And if the night runs over И ако нощта пада, And if the day won't last И ако деня няма да продължи And if our way should falter И ако нашия път трява да криволичи Along the stony pass по каменистата пътечка And if the night runs over И ако нощта пада, And if the day won't last И ако деня няма да продължи And if your way should falter И ако твоя път трява да криволичи Along the stony pass по каменистата пътечка It's just a moment This time will pass Това е само момент и този момент ще отмине [/codebox] Забележка: Свободен превод
Posted 03 September 2008 - 02:59 AM
Edited by Cybershot, 03 September 2008 - 03:02 AM.
Posted 26 February 2009 - 03:21 PM
Edited by lsd, 26 February 2009 - 03:22 PM.
Posted 11 April 2009 - 01:32 PM
Posted 11 April 2009 - 02:21 PM
Нали целта е да сме щастливи в този живот?
Posted 12 April 2009 - 04:33 PM
Здравейте. Умишлено пиша в мъжки форум, защото искам да чуя и мъжки мнения, ако ви се занимава с мен де. Публикувах и в женски и там получих ценни отговори. Извинявам се за дългия пост, не можах по-кратко да опиша ситуацията.
По принцип съм разведена отдавна, преди 3 г. заживях на семейни начала с един мъж. Ще ми е трудно да намеря някакви недостатъци в него за тази година и нещо, в която живяхме заедно. Тъкмо си викам "Изгря слънцето на моята улица", не щеш ли взе нещо да ме съмнява. Изведнъж, от нищото. Смени си навиците, почна да се крие в тоалетната с телефона, почна да закъснява, уж работа, ама два-три пъти направих "случайни" засечки и разбрах, че се е появила една девойка /силно казано/, жена на 29 г.,несемейна. Срамувам се, но и в телефона му рових, видях СМС, негов "Обичам те!",на който разбира се не бях аз получателя. Казах му. Била съм "Болен мозък". Нямало такова нещо. Да, ама закъсненията продължиха, понякога се прибираше 4-5 ч. сутринта, и след една безсънна нощ му казах, че съм му събрала багажа и да се разделяме по живо, по здраво /живеехме в мое жилище/. Изнесе се. На всичките ни приятели каза, че съм луда, той не се занимавал с жени. Само че, след две седмици /както бях луда/ я представи на компанията си. Както и да е. Това беше първия етап. Тази му любов трая 5-6 месеца. През това време живееше с майка си. Определено си беше оставил вратичка към мен, аз не се дръпнах окончателно, може би чувствата бушуваха още в мен. Какви ли невероятни неща чух по него време, но хайде, няма да ви занимавам с това.
След това реши да „опитаме отново”. Само че не знаех, че опитването ще е излизане на кафе и питие, изпращане до в къщи и целувка на входа. Като тийнейджъри, въпреки че децата ни вече са на тези години. Смешно. Почнах да се изнервям. Имахме няколко скандала на тази тема, какво съм очаквала, веднага да ми легне в леглото ли? Трябвало да мине време. Е, мина време. Поуспокоиха се нещата, започна да прекарва 4-5 нощи в къщи, излизахме, говорехме много,бяхме двойка, не точно както на мен ми се иска – пълноценна, но все пак двойка. Викам си, с течение на времето, и това ще дойде. Нали уж търпението е положителна черта. Така караме от миналото лято. Обяви пред приятелите си една вечер, ето, това е бъдещата ми жена, аз много я обичам. Явно думи само е било.
Така, обаче от два месеца нещо пак дръпна назад. Изведнъж. Този път няма девойка. Забравих да спомена, че има проблем и с алкохола. Сяда за една бира – забравя да стане до сутринта. На всичко отгоре почна европейското, почнаха събирания с приятели /между другото аз също обичам да гледам мачове/, напиване, залагане на „Еврофутбол” и все такива приятни неща. Всяка вечер. Тези приятели също са несемейни, някои много по-млади момчета от него /той ще стане на 41 г. тази година/, пият, ходят по кръчми, по дискотеки, просто като отвързан. Никаква отговорност, никаква загриженост, нищо. По него време не можеше с мен да гледам мач /поне един/, защото /седнете, да не паднете/ „У вас не мога да залагам наживо”. Наистина, добро основание. Не искам да смятате, че съм някаква сметкаджийка, тук не става въпрос да се сложат 5 лв., 10 лв., а залага на едро – по 100, 150 лв. на мач, два мача на вечер…. Смятайте. Много преди да го познавам също е играел много, но в един момент се е спрял. Опитвах се да говоря с него, по телефона, защото няма време да се видим, че ми липсва, че не е нормално по цяла седмица да не се виждаме, че не е нормално от 2 месеца да не ме е докоснал с пръст, че имам нужда да ме прегърне и така да спя, абе нормалните неща. Не съм повишила тон, не съм обидила. Иначе се виждаме по работа само в събота и неделя, с търговия се занимава тогава, и това ни е виждането. Понякога сядах с него и компанията му да гледам мач, чувствах се неканен гост, и за него това беше „нали се видяхме”. Да, но нали има нужда от време само за нас, да си поговорим, да се видим, да имаме интимни моменти. Каних го след мачовете в къщи /12-1 ч. през нощта – имал работа, трябвало да види майка си./ Дори без секс, защото като поискам повече от 1 път месечно вече съм обвинена „ти само за това мислиш, има по-важни неща от секса”.О,кей, питам кое обаче /се*е си, не него/ – пиенето до сутринта с приятели и хвърлянето на пари на вятъра? За тези два месеца ме нарече с хиляди имена – била съм малоумна, гаден човек, искал спокойствие и свобода /всяка вечер му е свободна, питам се колко повече/, искал да спи сам, искал да бъде при майка си, искал да се весели с приятели, да не разчитам за нищо на него. Всеки имал проблеми, да не съм очаквала нищо от него, не съм знаела как да се държа с него, искала съм като куче да го държа на каишка. Ококорих се, обидно ми стана, защото винаги съм го подкрепяла, дори да не съм харесвала начинанията му, защото общо взето не чува чуждо мнение /особено моето/. Избягвала съм да му звъня вечер, въпреки че е казвал „Ще се чуем по-късно”, но не се обажда, през деня за нищо не съм го ангажирала. Каквато и работа да имам – правех си я сама. Тежко ми е, справям се, но много ми коства. Никакви ангажименти, пълна свобода, и насреща – нищо. Нула внимание. Срина ми се самочувствието отвсякъде, не се чувствам жена. Той просто не ме поглежда, все едно съм мъж, а смея да твърдя, че изглеждам добре. Не знам как да го събудя, не знам какво става с него. Само да поискам да се видим без приятелите, сами, става агресивен, казва утре, обещавам. Но, утре не идва.
Ще питате защо съм с него? Ние де факто от два месеца нямаме връзка. Виждаме се по работа. Защо се унижавам, трябват ми пари и заработвам уикенда допълнително. Сама съм, а в нашия град заплатите не са от най-високите. Имам син на 17 г., трябва да мисля и за него. Затова продължавам да работя с него. Но ми е много мъчно, много тежко. Чудно и за мен продължавам да изпитвам някакви чувства, притъпени може би заради обидите, които ми е нанесъл, заради не виждането на това, което давам от се*е си, за неоценката за всичко, с което се справям. Обидно е, че близък човек те нарича малоумна, гадна, тъпа п…ка, и други приятни думички. А всичките ми приятели твърдят, че „съм добра до глупост и затова ми се качват мъжете на главата”.
Сега, защо ви занимавам с глупости. Първо, че ми е тежко, второ, не разбирам аз ли нещо не съм в час, но нормална ли е тази връзка, до 80 г. ли да го чакам да узрее за нещо сериозно, за да се чувствам и аз жена? Нормални ли са желанията ми да имам интимни моменти с даден мъж, с който уж пробваме, да оставаме насаме, да си говорим, да вършим нещо заедно? Да имаме ангажименти един към друг?
Пак се извинявам, че ви натоварих с проблемите си.
Posted 23 June 2009 - 08:56 AM
Edited by manuel_de_la_mare, 23 June 2009 - 08:57 AM.
Posted 23 December 2018 - 07:51 PM
Posted 23 December 2018 - 07:59 PM
Posted 24 December 2018 - 08:19 PM
Posted 25 December 2018 - 03:15 AM
Posted 26 December 2018 - 09:44 PM