9 replies to this topic

[electric]

Животът не се мери с броя вдишвания ,а с моментите които спират дъха ни !


Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин - известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия - толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.


Парадоксът на нашето време е ,че имаме високи сгради ,но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече,но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме по-малко. Имаме повече образование,но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти , но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много , пушим твърде много , харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде рано, събуждаме се твърде уморени, чете твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме , но незнаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем със новия съсед. Покорихме космическите ширини , но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме , но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време ,когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или да натиснете "изтриване".

Запомнете, отделете повече време на тези,които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу на горе с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до се*е си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте "Обичам Те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите,когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим,а с моментите които спират дъха ни!

[zizi]

Животът не се мери с броя вдишвания ,а с моментите които спират дъха ни !

да !!!!
за съжаление са толкова малко............

[fresh]

Животът не се мери с броя вдишвания ,а с моментите които спират дъха ни !

да !!!!
за съжаление са толкова малко............

абе ЗИЗИ ти на всеки по-така пост само въздишаш и викаш ех да можеше, СТЕГНИ СЕ БЕ МОМИЧЕ, живота не свършва с ТВОЯ

[womaninlove]

Много е хубаво и е много вярно!
Само с едно единствено изключение - когато наистина се бориш за глътка въздух и нея я няма

[zizi]

абе ЗИЗИ ти на всеки по-така пост само въздишаш и викаш ех да можеше, СТЕГНИ СЕ БЕ МОМИЧЕ, живота не свършва с ТВОЯ

ей че си неориентиран ама...............
живота ми не е започнал с него и няма да свъши с него....... това е ясно като бял ден. въздишам защото много рядко спирам на едно място и се замислям за малкото човешко щтастие, което ни е необходимо всеки ден. живота ми се върти на бързи обороти и отвреме навреме блокирам. дните и нощите се сменят толкова бързо, че даже не мистигат. ако деня можеше да бъде по 24часа. ехеееееееееее.......
въздишам защото всички край мен живеят по този начин и ной не се замисля за елементарните човешки ценности, защото край мен няма такива хора които от време на време да ме дръпнат за рогата и да ме завлекат някъде на спокойствие и сред дивата пустош. човек все пак има нужда от това да се осъзнае.
а пък ти си мислиш веднага за моя тиквеник. него го преболедувах преди седмици. личи си че отдавна не си се вясвал наоколо.

[ttt]

Много истина има в това. Аз лично забелязвам че колко повече се усъвършенствам като човек толкова по-големи стават желанията ми. Апетита идва с яденето. Малки успехи който искрено са ме радвали и който не всеки е успявал да постигне сега ми се струват дреболии. Целите ми стават все по-високи. Чувствам едно обезличаване породено от пренасищане и липса на емоция от малките успехи. Чудя се как ли да си разнообразя живота и май не усещам че щастието не е в разнообразието, а в радоста от малките неща.

Преди имах житейската философия да си пославям малки цели за да не изпитвам разочарование и винаги да съм доволен от постигнатото. Е тогава не постигнах кой знае какво и отчасти заради навлизането ми в пикап (ДЖ) обеството промених вижданията си и почнах да изпитвам този глад за все по-големи успехи. Дали това ме прави по-щастлив? По-скоро не. Трябва да си променя мирогледа. Не е важно колко си постигнал. Важно е дали си доволен от постигнатото.

[James Hetfield]

Това го четох в някакъв вестник ама кой?...

[Silia]

Не е важно колко си постигнал. Важно е дали си доволен от постигнатото.

Именно. Всичко е в нас самите. И от нас зависи дали и как ще се случват нещата.

[Al`]

Когато прочетох това едно време,се замислих как можем,ние,да създаваме нова реалност.Можем да създадем...толкова много.Примерно-Мастер-ДЖ е направил тоя форум...и сега ...твори нова реалност...ето това е истината
Поне за миг през живота си да се почувстваш бог в своя малък свят...дори това да се изразява в помощ към шепа глупаци като нас... или в ч**ането на една безмозъчна мадама...защото в крайна сметка,все пак,всички сме хора
На практика,ние можем всичко.
Колкото и банално да звучи,трябва само да повярваме,че можем.
Помислих си и също че понякога е по-добре да не мислиш.Пример-Как би подходил един учен към едно момиче-би изобретил парфюм с феромони,би прочел купища психологически трудове...без никакъв ефект...и не само-това би отнело половината му живот.
Докато всъшност е толкова просто-отиваш при момичето,грабваш я,шашваш я и тя си е изгубила ума по те*е без да разбереш дори как.
Затова не е хубаво твърде много да се мисли.Животът е твърде кратък и по-добре да мислим,само когато наистина се налага.