Бих искал да споделя някои мисли относно една среща от тази вечер.
Запознах се по чата с една мацка на 26, аз на 32, и се уговорихме да се видим за утре. Днес си писахме пак, и аз я поканих да се видим днес и тя прие. Даде тел. отидох да я чакам, каза, че е точна, и няма да закъснее, както и да е, закъсня с 15 мин, като се оправда, че роклята се оказала скъсана и търсила друга...
Отидохме на кафе, и оттам, се бяхме разбрали да отидем на един клуб. Седнахме на кафето и след около 20 мин тела й звъни, говори с някой, и каза, че била много добричка и всеки от познатите й я използвал за да му урежда това онова ... Сега се оказа, че някъв неин познат имал да връща пари на друг, и тя била като посредник и ме остави, на масата, и отиде за 5 мин, да действа с тия пари ... Върна се, и каза, че някъв познат утре заминавал за незнам си къде, и му трябвали пари и си продава лаптопа, и тя щяла да отиде до едно близко село, за да се видят с купувача, пак неин познат за тоя лаптоп и щяла да се върне и да ми се обади. Аз се усъмних и й казах, виж какво, ако нещо не те кефя, направо си го кажи, няма смисъл ... Тя ти ли? не не просто така се случи...
И отиде, аз бях сигурен, че няма да се обади, но след час ми звъни и каза, че се е върнала, и понеже утре е рано на работа, нямало смисъл да се виждаме, а утре след работа ще ми се обади да се видим...
Та мисълта ми е, какво бихте ме посъветвали да предприема като ход, ако се видим. Ясно ми е, че няма да я търся, за да не изглеждам ниди, но ако все пак се обади и излезем, как да се държа и изобщо как да привлека някакъв по сериозен интерес у нея.
За сведение: Тя е с дете, от 25 годишен, имали са 4 години връзка, и случайно е забременяла, и не е искала да прави аборт. Разделят се, понеже много са се карали...И след това имала 3 месеца връзка с един 40 годишен, който видяхме случайно като вървяхме към кафето.
Мен лично ми хареса, и не бих се отказал от една връзка с нея, но, преди това малко предистория за мен.
От малък, в 3 клас, имах едни случка, която е в дъното на проблемите които се появиха по късно... Идват мои приятели от класа ми в къщи, и играейки си пипали някви вещи на баща ми, и поради факта, че баща ми беше особен типаж, се получи така, че той беше доста ядосан, наби ме, ходи в даскалото и там имаше разправии... От този момент моите приятели взеха да странят от мен, почти целия клас постепенно се обърна срещу мен. Аз естествено се затворих в себе си, и някак си бях почти тотално изолиран. Преместиха ме в друго даскало след 3 години но, и там вече изолиран, се държах малко или повече странно за съучениците ми, нямах приятели.
След това, след 8 ми клас, в гимназията, нещата продължиха да се задълбочават, ходих със страх на даскало, там тарторите в класа си ме побийваха, и бях тотално изолиран, един вид най голяматат шматка на класа...За приятелки и дума не можеше да става.
След това почнах да работя, но нямах приятелски кръг, бях тотално откъснат. Почнах да се замислям за момичетата доста късно, и правих някакви плахи опити да се запознавам, но, всичко се проваляше още на първа среща. Държанието ми беше някак си странно. Обяснението е просто: Нямах изграден стереотип на съответно поведение, такова каквото е характерно за тези тийнейджърски години, и което се формира именно във такава приятелска среда, излизане с приятели, приятелки и така нататък...
Понеже нямах приятели, и нямаше на кого да се обадя, се видях принуден поне по интернет да търся начин да се запознавам. Постепенно, от безкрайно многото контакти по чата, успях някак си да си изградя някакъв стереотип на поведение, който уж е близък със хората, момичетата, и начина на тяхното мислене, и може би факта, че имам на помощ единствено добра интелигентност, успявах да завързвам, водя някакви разговори ,и постепенно да пораждам интерес у определени момичета. Но, определено, се чувствам силен само на сериозни теми, почти ми липсва ми чувство за хумор, не умея да пускам бъзици, и на даден етап ставам скучен за повечето мацки.
С тези с които съм излизал след породен интерес у тях към мен, се случва почти винаги едно и също нещо: срещата е първа и последна, винаги, почти винаги е така.
Аз винаги съм търсил причините за тези безкрайни неуспехи, и според мен, и един от приятелите ми, който е много опитен в отношенията с мацките, проблемите са комплицирани и се свеждат до следните по главни пойнтове:
1. Погледа ми е все сериозен, малко стрестнат, много трудно се усмихвам, понеже в живота ми това се е случвало рядко, и не ми се получава естествена усмивка.
2. Погледа ми е сякаш празен, дори да харесвам супер много дадена мацка, по никакъв начин, това не го показвам, с някаква невербална комуникация, за да види тя, че имам интерес към нея. Сякаш това чувство с погледа ми е закърняло или неразвито, именно заради самотата ми и изолацията ми във ученическите ми години. И една мацка е нормално да си помисли, че аз я гледам не като сексуален обект, а като някъв дебил, или може би и аз не знам какво да кажа, тя може да си помисли, че просто не я харесвам.
3. Липса на типичното поведение на даден мъж, изграден стереопит на държание, жестове, мимики, и всичко останало, което се формира във съответна приятелска среда и кръг.
4. Като се замисля, по едно време хапвах и доста суров чесън, и може би, това допълнително отблъсква мацките в комбинация, с неизползването на парфюми.
5. Понеже имах проблеми със зъбите, няколко кариеса, и 2 липсващи зъба, това сигурно допълнително прави минус към всичко останало, формиращо непосредствените впечатления за мен.
Какво са казвали мацките след такава една среща: Най често повече никога не ми пишат, но малкото които са ми писали, са казвали, че просто няма тръпка, не ме чувстват, не ме усещат, странен съм...
Но фактите са си факти, неуспехите, ме накараха да търся литература по въпроса, купих си една книга, "Оръжия за масово съблазняване" отделно от това съм чел доста от Библията тук, но някак си, не стават нещата, понеже аз тръгвам винаги от чата, а от там е много много трудно, като правило мацките не се запознават по чата, и трудно някоя може да обърне внимание на някой, освен ако не е наистина донжуан...
От друга страна, всеки казва, излез навън, заговаряй непознати мацки, ходи на дискотеки и така. Пробвал съм варианта със дискотеките, но не се получи нито въднъж, не за друго, а защото, там почти винаги отиват няколко пича, приятели и си правят парти и си забиват мацки, а сам пич, много трудно може да пробие, особено на моето дередже...
Вече се чудя, какво да предприема. Този мой уж приятел, направо си ме съжалява, той казва: Ти както нямаш почти никакъв сексуален опит, ти личи от 5 км по погледа, нямаш блясък в очите, направо отивай на някоя платена, да те счупи от секс, и може и това да те вкара в някакви релси.
Все още вярвам, че ще намеря начин да се справя с положението, но повярвайте, почти съм сигурен, че такъв случай, едва ли съществува. Когато имаш такова тежко наследство от особения си баща, ти тръгваш не от нулата, а от позиция много много под нулата. Когато си в положение все едно паднал от марс, не си изживял това което са изживяли всички млади хора още от най ранна училищна възраст, не знам, как можеш да се интегрираш в обществото така, щото да те приемат не за странен, а за нормален мъж, и съответно жените да проявят интерес към теб.
Много ще се радвам да чуя всякакви мнения от форумците тук, форума е много ценен, но сякаш няма решение на точно такъв проблем, като моя.
Ще се радвам и на всякаква критика, която би била от полза за мен.
Благодаря Ви предварително.
Edited by boy, 08 July 2010 - 12:07 AM.
чак се почувствах глупаво като пиша последните редове
