Точно това с поддържането е проблема, че няма смисъл да полагаш задълбочени усилия в изграждането на стабилни отношения , защото колкото повече усилия влагаш толкова повече разочарованието е по голямо.нали така колега?Колегата рече и отсече. Няма ситуация, няма контекс, няма субективизъм, всичко под ножа. Отоношенията са такива каквито искат да ги поддържат хората/двете страни.
19 replies to this topic
#16
EXIST
-
- Users
-
- 9 Мнения:
Нов
Posted 14 July 2008 - 12:41 PM
#17
Гост:_exort_*
Гост:_exort_*
-
- Guests
Posted 14 July 2008 - 01:24 PM
Мисля да смъкна малко градусаТочно това с поддържането е проблема, че няма смисъл да полагаш задълбочени усилия в изграждането на стабилни отношения , защото колкото повече усилия влагаш толкова повече разочарованието е по голямо.нали така колега?
на дискусията. Просто внимавай къде влагаш усилията си.
#18
eLfisH
-
- Users
-
- 265 Мнения:
2Pac Shakur
Posted 25 July 2008 - 08:05 AM
Всички наранени мъжки сърца и всички сексуални неуспехи в един нормален мъж, владеещ теоретически и практически Библията, се дължат на влюбването му. Като добавим към това и първопричината на всички оплаквания и въпроси тук, резонно възникват въпросите:
Не е ли добре да се стремим да не се влюбваме?
Може би така ще имаме контрол над поведението си и преценките си?
Не е ли силата на жените над мъжете съсредоточена именно в този аспект?
Може и да се влюбиш, но не трябва да й казваш и да й показваш по никакъв начин, защото тя ще е отгоре в случая. Който от двамата каже първи "Обичам те" той губи, защото другия знае, че му е в кърпа вързан. Тя трябва да знае, че по всяко време може да те загуби, това е
#19
Гост:_diva orxideia_*
Гост:_diva orxideia_*
-
- Guests
Posted 25 July 2008 - 11:02 AM
Може и да се влюбиш, но не трябва да й казваш и да й показваш по никакъв начин, защото тя ще е отгоре в случая. Който от двамата каже първи "Обичам те" той губи, защото другия знае, че му е в кърпа вързан. Тя трябва да знае, че по всяко време може да те загуби, това е
предварително се извинявам за дългия пост
цитирам, а ти не го подминавай!
такъв какъвто съм...
В навечерието на празниците всичко свършва.
Понякога дори свършва и огорчението...
Рядко, но се случва да няма кой да ти досажда.
Седиш си сам, отпиваш ледена водка с тоник и си спомняш ...
Enya , Аспирин и общото между тях...
...естествено...
...БОЛКАТА.
Какво сме без нея.
Нима живота ни поднася това, което винаги сме искали.
Хъммм...
... чак пък мечти.
Да не сме малки за да вярваме в несъществуващи измишльотини.
Доверяваме се на усещанията и се опитваме да живеем в синхрон със се*е си,
...докато... жонглираме на перипета на "тънката червена линия" разграничаваща живота ни от ХАОС-а...
А какво е хаоса за мен ?!...
Безпорядъка, в който мога да намеря това което ми липсва ?!...
Възможността да избирам безразборно случванията, които преливат от единия край в другия?!...
Да преминавам през палитри от чувства и адреналин... потопявайки ме в нуждата от ...Хаос-а ?!...
Хъмммм ... странно..
..а потопявам ли се в него ?!...
...изобщо ?!...
Остава ли ми време да мисля за самото изкушение?!...
-А какво е Изкушение ?!...
-Нещо, като Слабост...
-А какво е за теб слабост ?!...
Доста време се чудех над този въпрос. Измислях различни отговори в зависимост от настроение, желания, лични усещания...
Истината е ...че всеки сам преценява кое е за него слабост...
Шоколад
Алкохол
Жена, мъж...
Предизвикателства...
Важното е да спреш да се блъскаш в острите ръбове на бързея и да успееш да се отделиш от статуквото на самотата.
Така се случи и с мен.
Поех напред, преминах през мъжемразки.
Захвърлих сигурното.
Скочих в дълбокото...
-Бре, ти не знаеш кво искаш?!...
-Тъй ли... - казваше баба ми.
Аз пък знам, какво е да си безхарактерен...
-Нееее...
Ето "Това са измишльотини"...
Важно е, да се надуваш и да се прикриваш и правиш на възвишен.
И до къде стигаш ?!...
-Кажи ми ?!...
Там, където търсиш постоянно отговори...Там дълбоко в се*е си, на място в което съжителстват множеството ти от образи ...
Слагаш им маски и търсиш новия ден за да покажеш, че не си поредния отшелник в страната на чудесата...
А чудесата свършиха с Троянския кон...
От тогава и Мерелин не идвал тъдява...
Избираме си приказки.
Гарнираме ги с вълшебства и магии и чакаме да ни изпълнят желанията...
Какви желания драги ми Смехурко...
Цитаделата се превърна в Нищо...
Може би ще ни помогне да осъзнаем този факт една дребна ирония...
Ние сме това което ни направят...
А има ли сред вас такива, които се борят с това?!...
Нима сме Малцинство ?!...
Градим безсмислени отношения и се чудим защо нищо не се получава...
...а един дребен детайл ни връща в началото...
Нещо толкова дребно и маловажно...
-Няма Маловажни неща...
А какво имаме в изобилие ?!...
Време... МИГ... Вечност ?!...
Не зная.
Но поне сам градя Се*е си и поемам отговорността да се изправя пред/зад всичко, което съм Сторил...
-А то какво е ?!...
Обич...
Лъжа...
Обида...
Признание...
-Какво очакваш ?!...
-Да продължа напред, такъв какъвто съм...
*****************************************
Любов и страх
Любовта не задължава. Страхът е изпълнен със задължения. По пътя на страха, каквото и да правим, то е защото трябва да го направим и очакваме другите да направят нещо, защото трябва да го направят. Имаме задължението и веднага след като то се появи, ние започваме да му се съпротивляваме. Колкото повече съпротива оказваме, толкова повече страдаме. Рано или късно се опитваме да избягаме от задълженията. От друга страна, любовта не притежава съпротива. Каквото и да правим, то е защото искаме да го правим. То става удоволствие, то е подобно на игра и ние изпитваме удоволствие от него.
При любовта няма очаквания. Страхът е пълен с очаквания. Посредством страха ние правим нещата, защото трябва да ги направим и очакваме и другите да направят същото. Ето защо страхът наранява, а любовта не наранява. Ние очакваме нещо и ако то не се случи, се чувстваме наранени. Обвиняваме другите, че не изпълняват нашите очаквания. Когато обичаме, нямаме очаквания - правим нещо, защото така искаме и другите хора постъпват по определен начин по същата причина - защото така искат или не искат и в това няма нищо лично. Когато не очакваме нещо да се случи, ако нищо не се случи, това не е важно. Не се чувстваме наранени, защото всичко, което става е О.К. Ето защо почти нищо не ни наранява, когато обичаме. Ние не очакваме, че нашият любим трябва да направи нещо, и съответно нямаме задължения.
Любовта почива върху уважението. Страхът не уважава нищо, включително се*е си. Ако аз съжалявам за вас, това означава, че не ви уважавам. Означава, че не можете да правите собствен избор. Когато трябва да правя изборите вместо вас, в тази позиция аз не ви уважавам. Ако не ви уважавам, тогава аз се опитвам да ви контролирам. През повечето време, когато казваме на децата си как да живеят техния си живот, това е защото не ги уважаваме. Съжаляваме ги и се опитваме да направим за тях това, което те самите трябва да направят за се*е си. Когато не уважавам се*е си, аз се съжалявам, струва ми се че не съм достатъчно добър за този живот. Как да разберете кога не уважавате се*е си. Когато казвате: “Горкият аз, не съм достатъчно силен, достатъчно интелигентен, достатъчно красив, не мога да го направя.” Самосъжалението произтича от липсата на респект.
Любовта е безжалостна. Тя не изпитва съжаление към никой, но е състрадателна. Страхът е изпълнен със съжаление, той изпитва съжаление към всеки. Вие ме съжалявате, когато не ме уважавате, когато не смятате, че съм достатъчно силен за да се справя. От друга страна любовта респектира. Обичам те - зная, че можеш да се справиш. Зная, че си достатъчно силен, достатъчно добър и интелигентен, за да направиш свой собствен избор. Не е необходимо да правя избор вместо теб. Ти можеш да го направиш. Ако паднеш, аз ще ти подам своята ръка, мога да ти помогна да станеш. Мога да кажа: “Ти можеш, продължавай напред.” Това е състрадание, но то не е същото като да изпитваш съжаление. Състраданието произтича от уважението и любовта, а чувството на съжаление е резултат от страха и липсата на уважение.
Любовта е напълно отговорна. Страхът избягва отговорността, но това не означава, че няма отговорност. Като се опитваме да избегнем отговорността, ние правим една от най-големите грешки, защото всяко действие има последствие. Всичко, което мислим, всичко, което правим, има последствия. Когато правим избор, ние имаме резултат или реакция. Ако не направим избор, пак имаме резултат или реакция. Ние ще преживеем последствията от нашите действия по един или друг начин. Ето защо всяко човешко същество е напълно отговорно за своите действия, дори и да не иска да носи тази отговорност. Другите хора може да се опитват да платят за вашите грешки, но вие така или иначе ще си платите за грешките и тогава като цяло плащате двойно. Когато другите се опитват да поемат вашата отговорност, това само създава по-голяма драма.
Любовта винаги е мила, страхът не е. Поради страха ние сме изпълнени със задължения и очаквания, не проявяваме респект, избягваме отговорността и изпитваме съжаление. Как да се почувстваме добре, когато толкова ни е страх. Чувстваме се жертва на всичко. Чувстваме се ядосани, тъжни, ревниви или предадени.
Гневът не е нищо друго освен страх с маска. Тъгата, също е страх с маска, ревността също. С всички тези емоции, идващи от страха и предизвикващи страдание, ние само претендираме, че сме мили. Ние не сме мили, защото не се чувстваме добре, не сме щастливи. Ако вие сте на пътя на любовта, нямате задължения, нямате очаквания. Не съжалявате се*е си или партньора си. Всичко върви добре за вас и затова усмивката е винаги на лицето ви. Чувствате се добре със се*е си, и тъй като сте щастлив, вие сте мил. Любовта винаги е добра и тази доброта ви прави щедър и отваря всички врати. Страхът е егоистичен - това е само за мен. Егоизмът затваря всички врати.
Любовта е безусловна. Страхът изобилства от условия. На пътя на страха, аз ще те обичам, ако ми позволиш да те контролирам, ако си добър към мен, ако подхождаш на образа, който съм си изградил за теб. И понеже ти никога няма да постигнеш този образ, аз те осъждам за това и те обявявам за виновен. Много пъти аз дори се срамувам от теб, защото не си това, което искам. Ако не подхождаш на този образ, ти ме смущаваш, дразниш ме, не мога да проявявам никакво търпение към теб. Аз просто претендирам за доброта. На пътя на любовта няма ако, няма условия. Обичам те без причина, без никакви оправдания. Обичам те такъв какъвто си и ти давам свободата да бъдеш такъв. Ако не те обичам такъв, тогава по-добре да бъда с някой друг, който отговаря на моите изисквания. Нямаме право да променяме, когото и да било и никой няма право да променя нас. Ако решим да се променяме, това трябва да е защото ние така искаме, защото не желаем повече да страдаме.
Повечето хора изживяват целия си живот, вървейки по пътя на страха. Те се обвързват, защото чувстват че трябва да бъдат обвързани. В тази връзка проявяват всички свои очаквания към партньора си и към се*е си. Цялата тази драма и страдание съществуват, защото ние използваме канали за комуникация, които са съществували още преди да се родим. Хората съдят и стават жертви, клюкарстват се взаимно, клюкарят с приятели, клюкарят в бара. Карат членовете на семейството да се мразят един друг. Натрупват емоционална отрова и я предават и на децата си. “ Виж баща си – какво ми направи. Не бъди като него. Всички мъже са такива, всички жени са такива.” Ето какво правим с хората, които обичаме толкова много – със собствените си деца, приятели и партньори.
На пътя на страха имаме толкова много условия, очаквания и задължения, че създаваме безброй правила да защитим се*е си от емоционалната мъка. А истината е, че не бива да има никакви правила. Тези правила повлияват върху качеството на каналите за комуникация между нас, защото когато се страхуваме, ние лъжем. Ако ти имаш очаквания какъв да бъда, тогава аз се чувствам длъжен да бъда такъв. Истината е, че не съм това, което искаш. Когато съм честен и съм това, което съм, ти се чувстваш наранен, ти се ядосваш. Тогава аз те лъжа, защото се страхувам от твоята присъда. Страхувам се, че ще ме обвиниш, че ще ме осъдиш и ще ме накажеш. И всеки път, когато си спомниш, ти ме наказваш отново и отново за същата грешка.
На пътя на любовта има справедливост. Ако направите грешка, плащате само веднъж за нея и ако вие истински обичате се*е си, вие се учите от тази грешка. На пътя на страха няма справедливост. Карате се*е си да плащате хиляди пъти за една и съща грешка. Карате приятеля или партньора си да плаща хиляди пъти за същата грешка. Това създава чувство за несправедливост и отваря много емоционални рани. След това, разбира се, смятате, че си сте се провалили. Хората драматизират всичко, дори съвсем прости и дребни неща. Виждаме тези драми в обичайните взаимоотношения..., защото те са на пътя на страха...
Ето какво се случва, когато изхождаме от пътя на страха. Тъй като не те уважавам, аз действам сякаш ти не си достатъчно интелигентен, за да видиш какво е добро и какво не за теб. Допускам, че не си достатъчно силен да влезеш в определени ситуации и да се грижиш за се*е си. Аз трябва да те контролирам и казвам: “Нека го направя вместо теб” или “Не прави това”. Опитвам се да потискам твоята половина от връзката и поемам контрола за всичко. Ако аз контролирам цялата връзка, тогава къде е твоята част? Тя не работи....
По пътя на любовта, вие давате повече отколкото взимате. И разбира се, обичате се*е си достатъчно, че да позволявате на егоистични хора да се възползват от вас. Вие няма да си отмъщавате, но сте наясно във вашите общувания. Може да кажете: “Не харесвам, когато се опитваш да се възползваш от мен, когато не ме уважаваш, когато не си добър с мен. Не се нуждая от някой, който да злоупотребява с мен с думи, емоционално или физически. Нямам нужда да чувам ругатните ти през цялото време. И не, защото съм по-добър от теб, а защото обичам красотата. Обичам да се смея, обичам да се забавлявам, обичам да обичам. И не защото съм егоист, аз просто не искам голяма жертва край мен. Това не означава, че не те обичам, но аз не мога да поема отговорност за твоя сън. Ако имаш взаимоотношения с мен, ще бъде твърде тежко за твоя паразит, защото няма да реагирам на твоя боклук въобще.” Това не е егоизъм; това е любов към се*е си. Егоизмът, контролът и страхът ще разрушат почти всяка връзка. Великодушието, свободата и любовта ще създадат най-красивата връзка: продължаваща любовна история....
Накрая, ако вие разберете, че никой друг не може да ви направи щастливи, и че щастието е резултат на любовта, която извира от вас, тогава сте овладели великото майсторство... Изкуството на Любовта...
Можем да говорим за любовта и да изпишем хиляди книги за нея, но любовта ще е различна за всеки от нас, защото трябва лично да я преживеем. Любовта няма нищо общо с представите, тя е свързана с действието. Любовта в действие може да донесе само щастие. Страхът в действие може да предизвика само страдания.
Единственият начин да овладеете любовта е да я практикувате. Не е необходимо да оправдавате любовта си, да я обяснявате, необходимо е само да се упражнявате в любов. Майсторството се изгражда с практика.
*****************************
Животът от нещата
Животът е онова, което ни се случва, докато си правим планове какво да ни се случи. С всички онези мигове, които спират дъха ни. С всичките пропадания или пък възходи. С малките случки, прошепнати думи, разпилените мисли… С усмивката сутрин. Спокойното отпускане вечер в леглото. Тревожното въртене в съня.
Всичко е парченце от пъзела, наречен живот. Това са нещата от живота.
Стереотипи. Вървим напред, затворени в кухи фрази, изречени от някой друг. Описващи неговите неща. В които се опитваме да се припознаем. Да се припокрием някак с натрупаната чужда мъдрост.
Борим се за световен мир и безопасен секс. Обикновено отвоюваме мира с оръжие в ръка, с цената на смъртта на хиляди често невинни жертви. За да избягаме от бича на века, разхвърляме от небето презервативи над Африка. На същото място, където се хвърлят от въздуха пакети с храна и вода.
Търсим душевен баланс. Но с друго оръжие. Вадим тежките думи и лъжем къде сами се*е си, къде околните. Думите са мощно оръжие. А някой много болят. Има ли смъртоносни думи? Навярно, онези, които убиват нещо в теб. Затова търсим пристан за душата. А защо просто не й сложим един презерватив? Тогава трябва да стане безопасно да си я носиш спокойно в гърдите.
Искаме да спасим природата. Да остане такава и за децата ни. Затова пък изписваме тонове хартия, направена от същите дървета, които обичаме в зелени плакати, че не ги даваме… Парадокси… спасяваме, унищожавайки. Ходим на митинг в защита на някакъв природен парк и в същото време погазваме три градинки. Разхвърляме празни бутилки и фасове, за да маркираме пътя на протеста.
Искаме да намерим се*е си. Най-често като губим целенасочено всичките си ценности. Губейки се по пътя на намирането. Хубаво е когато все пак намериш някой друг в търсенето. И го прегърнеш здраво и не искаш да го пускаш никога.
Работим като луди по 15 часа, за да можем да живеем. Но всъщност излиза, че живеем, за да работим. Работата му е майката. В нея можеш да се скриеш от всички онези неудобни защо и защо. Трупаш опит, победи, печалби… за да се обърнеш един ден и да кажеш, че си на върха, но сам.
Губим малките неща в преследване на големите. Във военната философия може да е важно да спечелиш войната накрая. Но в живота не е така. Защото в живота войната не може да я спечелиш. Никой не излиза жив от живота. Смешно е. Но пък трябва да печелиш всяка мъничка битка. Със се*е си. Със страховете си. Да постигаш желанията си. Да изпълваш копнежите си със смисъл. Истински. За онези три неща, които били задължителни в този живот.
Да мечтаеш. За едно невероятно пътуване. На другия край на света. Или към съществените неща, невидими за очите. Но зрими с душата. Да се научиш да обичаш не само се*е си. Да се раздадеш заради някой друг. И раздавайки се да останеш цял. Защото давайки, получаваш в замяна топлината на заспиване и обичта на събуждане. Да бъдеш и да имаш. Не трябва да има противоречие между тях. Човек не трябва да се отказва от това „да има”, защото иначе потъпква желанието си „да бъде”.
Някакъв такъв трябва да е животът от нещата. Почти като танго. В името на нещата.
*********************************************
Светът на моите грешки
Никой не иска да допуска грешки. Всеки обаче иска да трупа опит.
Това не е ли противоречиво? Опитът е това, което придобиваме, именно правейки грешки. Т.е. без да грешиш, натрупаният опит е като картонена кула, която може да падне с един полъх на обстоятелствата. Без да паднеш, никога няма да разбереш напълно гравитацията. Без да изгориш пръста си, няма да разбереш силата на огъня. И ако никога не се разболяваш, как ще разбереш истинския смисъл на „добре съм”.
Не, не казвам, че трябва да излезеш навън и да се опиташ да направиш колкото се може повече грешки…
Обаче… най-големите си грешки съм допускала в емоционален план. Когато съм допускала някой непознат близо до се*е си. И когато той не е оценявал този свят, а напротив – като малко глезено дете в магазин за играчки – е искал повече и повече. И се е опитвал да опустоши и изгори всичко от вътре.
Не, няма проблем. Няма непоправими грешки. Всяко разрушение може да се изгради отново. При добро желание от страна на строителя. Предимството на новото строителство е, че не си длъжен да спазваш предварителен план. Предимството е, че всичко търпи корекции в движение. Предимството е, че строежът продължава цял живот.
Предимството е в емоционалната интелигентност да знаеш кога да спреш да рушиш чужди светове, опитвайки се да намериш своя. Всъщност правилният начин е да градиш свой собствен без да ровиш в чуждите души. Пък и какво очакваш да намериш в една чужда душа. Собствената си загубена? Не, няма начин.
Но да, няма проблем. Ще покажа светът в моите очи. Или очите в моя свят. Това не е външният свят. Това съм аз. Градила съм го с любов, омраза, радост, тъга, добрина, злоба, хъс, умора, енергия, в добро и лошо… Градила съм го с години. Тайната е в правилният баланс. Всеки може да предизвика емоция. Всяка емоция е градивна. Именно емоциите са кръвоносната система на един свят.
Но за World in My Eyes няма готова рецепта. Това, че ще разгледаш, подритнеш няколко камъка, счупиш два-три прозореца, посадиш дърво, направиш цветна градина в един чужд свят, всъщност нищо не значи. Съжалявам.
Има значение единствено когато градиш своя свят в света на някой друг. Или когато градиш чуждия свят в своя собствен. Ето това е рецептата. Free of charge.
*********************************************
Теория на рамката
Няма как да подмина тази тема, тъй като животът ми я поднася почти всеки ден. Ние сме човешки същества, които се усмихват, тъгуват и отмерват времето си в мигове. Но зад усмивката и тъгата е есенцията, която наричаме своя същност. Тя е темата на този блог и всичко, което правя в живота си , е насочено към нейното лице. Правил съм го винаги, но не на такъв залог. Питам се, дали това не е най-голямата ни измама. Нещо, в което всички вярваме, но на практика не съществува.
Нашето поведение е пряко зависимо от възприятията ни. Във въображението ни се ражда всяка рамка, там ние създаваме наш двойник. Той мислено влиза в ситуацията ни и я проиграва, като придавайки му поведение, ние го пренасяме в действителността чрез собствените си действия. Непрестанно създаваме адекватни образи на се*е си. Рамката е ограничение, допустима стойност, нужна адекватност. Всяка социална среда има своята социална рамка. В зависимост от средата ние визуализираме образ, който чрез ролята си има максимални шансове да оцелее и да постигне изгода. Социалната роля е проява на нашите вярвания и знания. Тя е най-силното ни оръжие в обществото и няма как да се справим без нея. Тя е ключът. Но тогава къде остава полето на същността ? Ако за успеха във всяка ситуация се стремим да влезем в подходяща социална роля и поведение, то кога сме истински ? Визуализираме ли се*е си като подходяща алтернатива или непрестанно търсим роля, която ще ни отива ? Излиза, че поведението ни е просто комуникативна дреха. Победата изисква да разбереш принципите на поведение и да ги използваш, а да си искрен , означава да загубиш. Вярно ли е ? Практиката показва именно това. Наистина ли обществото е сбор от социални роботи, които търсят ключа към манипулацията, кодът, който ще им донесе щастие ? Да ? Но тогава и насладата и щастието ще са в социална рамка. Те са дар за социалната роля, но не и за същността.
Светът е пълен с "успели" хора. Някои казват, че понякога щастието е в професията, в изкуството... За съжаление, не е вярно. И всички те чувстват тази тежест. Професията и изкуството са начин да избягаш от своя свят, от своята същност, да живееш друг живот, може би по-искрен и красив от реалния. Но не се получава. Единственият начин да избягаш от същността си е да полудееш. Защото всички живеем в чувствата си. Мечтаем за по-добър сценарии, в който да можем свободно да изразим нещата, за които никога не сме говорили. Но животът е игра на думи. Малки разговори за един мираж...
Нека се върнем към рамката. Животът в нея е по-лесен, по-разбираем. В него просто трябва да научиш правилата и да играеш безкомпромисно. По-лесно е да манипулираш, отколкото да кажеш истината. Лъжата е точно такава рамка. Тя не е нищо повече от отказ от общуване. Избираме своята социална роля и започваме да я рисуваме. Слагаме ярки цветове, за да привлечем внимание, и се обличаме в тъмни дрехи, когато жеалаем да се притаим. Изграждаме имидж и име, което е заместител на същността ни. В рамката ние сме портрет - познат , стабилен и винаги целящ да покаже най-ослепителната си усмивка. А над него е изпидсано името ни. То е нашият ранг, гордост и живот. Заради него сме се борили, усмихвали и прекланяли, играли сме по правилата и често сме отбелязвали "Такъв е животът". Но в някой от ъглите на портрета ни стои непознат подпис...
Чувал съм, че е невъзможно да излезеш от рамката. Или поне не можеш да победиш - тя е изискването към теб, тестът ти за адекватност. Невъзможно ? Сега ще ви кажа нещо друго - "Майната им на всички, които го мислят !" Какво знаят те за докосването до същността ? Правили ли са го въобще някога ? Докосвали ли са собствената си същност , под маската, която рисуват, усещали ли са собствения си ритъм, виждали ли са магията, която прави същността ? Колко от тях са се опитвали да излязат и колко са се страхували от болката ?
Достатъчно съм играл по правилата. Не е трудно да го правиш. И има много хора, които могат да те научат. Но накрая ще получиш единствено дар в рамка. Добре опакован и с твоето име отгоре. И така през целия ти живот... Ако да изразиш същността си, означава да загубиш, то нека съм губещ. Но само когато си искрен, можеш да спечелиш нещо истинско. Без опаковка и твоето име. Зная, че не можеш да напуснеш всички социални рамки. Но можеш да избереш тези, които са важни, и да ги заместиш със се*е си. Плащаме за всичко и валутата е една - нашата същност. Колко често правим компромиси за фалшиви стойности ? И колко от живота ни остава - 10, 20 , 40 години ? Имаше един часовник в мрежата, който изчисляваше точно колко секунди ти остават. Не е приятно да ги гледаш как изтичат... А всички го правим по най-дребнавия начин сред постоянна тревога. Живеем по хороскоп и се вглеждаме в звездите. В моя хороскоп пише, че следващата седмица не ме чака нищо хубаво и да не разчитам на проблясъци. "Чудесно ! "- мисля си. Тъкмо ще мога да оправдая всеки свой провал, а след това ще чакам звездите да са благосклонни и всичко ще се оправи. Най-приятната надежда - че утре ще бъде хубаво и без болка, като отплата. А дотогава чакаш спокойно в своето ежедневие, затваряйки чувствата си в кутия. Ден след ден. И ако мигът случайно дойде, ти си мислиш "Е, аз не съм Пандора !", "Виж какво стана при нея...", " По-добре да запазя тайните си..."
***************************************
това е което имам да кажа по темата
Edited by diva orxideia, 25 July 2008 - 11:03 AM.
#20
sad3
-
- Users
-
- 221 Мнения:
Напреднал
Posted 25 July 2008 - 06:40 PM
Че не е ли великия замисъл да преминеш през трънливия път,за да намериш сродната душа и да се обичате?
