Както и да е смяхме се мноооого. След това хапнахме и понеже в 12ч заключвали общежитието й тя трябваше да си ходи (още преди филма съвсем помеждудругото вмъкна че съквартирантката й тази вечер била при гаджето си 
). Аз й предложих да я изпратя и полека лека тръгнахме към Скай Сити мола, срещу който живее. Започнахме да сравняваме нощна Варна и София и тя ме издразни, като каза че са несравними. На мен това и ми трябваше. Впоследствие ми призна, че това е била най-хубавата й вечер в София. Все пак я филмирах здраво - първо хванати за ръце по Черни връх, Канала - готини историйки и от двете страни, закачки тук-таме. После я заведох на "лодки", а там знаете ги хората - точно неин (а и мой) тип. Пихме по мента седнали на тревицата, яка музичка, як разговор. И като казвам як разговор наистина вървеше по мед и масло - красив разговор за пътувания, описания, изкуство, чувства, приятели, детство, весели истории. Вече беше към 12 и тя почна да се притеснява, че понеже днес е лошия портиер на смяна, няма да я пусне и ми възложи от сега да мисля какво ще правим до 6. Аз бях уверен, че ще ни пуснат и й го казвах. Тръгнахме през Борисова покрай "Българска армия" - по алеята зад сектор В беше мрак и я беше страх, а аз я прегръщах и обяснявах как това е свято място и няма какво лошо да се случи на един истински цесекар ( говорих изключително малко за футбол тази вечер, поне не повече от колкото тя ми говореше за обувки ). Тук тя ми каза, че Морската градина била по-яка, а аз я водя право напред към езерото с лилиите и тя като го видя: "Аааах, колко е прекрасно, еееех, кога цъфтиии?", това-онова, казах й че има костенурки дръд-дрън, много се изкефи. След това право нагоре към паметника на комунистите - и там не беше ходила. Нали заете, че са го проектирали така че да стоят петолъчка срещу петолъчката на Министерски съет, но сега е петолъчка срещу знамето. Ето тук тя БЕШЕ в сексуално състояние и аз не направих крачката (сега си мисля че трябваше още там да я налазя, все пак е изтрещяла девойка). Стояхме за по цигара и мълчахме предимно, наслаждавахме се на момента, НО не я целунах, дори не се бяхме прегърнали. Разцепих мълчанието с филма, че на София може да си нямаме море, но поне Цариградското шосе замества шума от морето. И така тръгнахме да пресичаме Цариградско, отгоре, като й казах че за първи път го правя това. По средата между платната реших че трябва да я целуна и й казах, че във Варна никога не може да стоим на средата на морето - тогава я целунах, но не много страстно (незнам защо). После продължихме разходката за ръце, пяхме онази песен на Тангра - Нашият град - в който друго освен да се влюбиш просто няма какво да се случи ... Портиера все пак ни пусна и ето че сме в арт-общежитието й. Тя почна да ми показва това, онова, снимки, глупости, а аз раглеждах ли разглеждах, после си говорихме за супер яки работи, обаче аз не посегнах нито веднъж към нея. Истина е че се бях филмирал и нямах желание за секс, просто в момента не ми се виждаше нормално продължение на нещата. А когато вече ми се виждаше - не се осмелих, сякаш чаках подходящия момент, а по- късно даже и не го допусках вече. Едва като легнахме да спим се замислих колко съм зле. Но беше вече късно. Навивах се за сутринта, ама нямаше нищо и на сутринта - говорихме си 15 минути и си заминах. Сега ми пише в скайп ,прибра ли се, наред ли е всичко - аз не съм отговорил още, защото не съм й казвал че се прибирам. Въпреки яда ми се замислих че трябва да извлека положителното и да не допускам повече такива грешки. Все пак се забавлявах много.Въпроса ми е защо въпреки че излязох с нагласа за секс когато дойде същинския момент нямах истинско желание? Всичко беше супер, но дори за момент не еректирах през цялата вечер. Наистина не ми е пукало много дали ще ме отреже за секса, просто нямах желание да си го поискам, а и май незнаех много много как. Всмисъл тя е доооста по-опитна. Аз отново не се реших на действие поради страх от излагане понеже е от курса ми. А ме беше страх защото нямах желание. А може би нямах желание защото бях спал 3 часа предната нощ, мента и цигари + неопитност - бях убеден че няма да ми стане както трябва, а самата тази мисъл като ми се натрапи и ...
Надявам се да не съм осрал нещата и занапред да имам шанс с нея, все пак ще ходим на практика за 10 дни през лятото - знаете сега е team-biulding шита на мода
Та това е приемам всякаква критика, съвети, въпроси, храна...
П.П. Дълго пиша за проблемите си, но знам че има хора които харесват да четат такива неща, а и нали знаете - най-големите безхаберници накрая пишат книги и пак са ОК!
) Тя:Ше ходим! Плати сметката, обясних й маршрута до спирката на 84 и изцепих в обратна посока. На връщане не срещнах нито един мангал иначе тежко му. А тая сутрин се събудих от взривове 
