Бих желал да опиша моя проблем, който вероятно, не се среща често, а може би е единствен по рода си в България...Дълго мислих дали да се реша да го опиша, но реших, че ще имам само полза от това.
Историята е доста тъжна, и може би жалка, но имам смелостта да я изложа 1:1, такава каквато е в действителност, без спестяване на никакви срамни факти от нея...
Та, ще започна малко с пред-история, включваща биографични данни, които са важни.
На 33 съм, чист българин, чувствам се на 22, изглеждам на 23-4, висок 192, с "акъл" вариращ от 18 до 35, симпатичен, с доста детско лице, висока степен на интелигентност. Занимавам се професионално с уеб програмиране.
Израсъл съм в най обикновено семейство, с доста своенравна майка и много строг и с годините странен баща.
До 3-ти клас, детството при мен се развиваше нормално, както е при всяко едно дете.
Един ден, третокласник, поканих 2-ма от моите приятели в нашия клас на гости у нас. Дойдоха момчетата, постояха, нищо особено. Играли сме си по детски и те са пипали някакви вещи на баща ми... След като той се върна от работа ме пита кой му е пипал вещите. Аз естествено си признах. Той побесня, наби ме, и на другия ден ходи чак в у-ще да се разправя с класната. Звучи супер странно нали...
Това което си спомням след тази случка, която силно ме травмира психически, е, че постепенно станах затворен в себе си най вече заради факта, че въпросните приятели, не само че скъсаха с приятелството си с мен, а, и започнаха да ме отбягват, да се бъзикат, да се съюзяват с други ученици от класа срещу мен, постепенно изолирайки ме сам. След 2 години, в 5-ти клас, се наложи да ме преместят в друго у-ще, именно заради тази изолация. Там аз вече си карах без да осъзнавам по същия път, затворен в себе си, нещо което децата не го приемаха, и започнаха да постъпват по същия начин, като по големите "бабаити" от класа си позволяваха и да ме побийват...
С мъка изкарах 8-ми клас. Продължих в техникум, където нещата продължиха по същия начин, дори се задълбочиха. Нямах нито един приятел/приятелка. На 2-рата ходина се наложи да ме преместят в друг град, и там нещата бяха направо трагични. За мен у-щето се превърна в жив кошмар. Всички се побутваха с мен, подиграваха ми се, аз се травмирах доста сериозно, и с 300 зора най накрая завърших средно.
След това започнах да уча задочно... но прекъснах след година... започнах работа при майка ми, с дребна търговия. Ежедневието ми се изчерпваше с това денем на работа, вечер директно в нас и така години... За момичета почти не съм си мислил /супер странно нали/.
Един ден през 2003, празнувахме р.д на майка ми, беше юбилей 60 г., и сред поканените бяха и близки от щатите.
Единия от тях е много солиден мъж на 55, бивш банкер, който като ме видя, и осъзна, че имам проблем, разказах му, и той взе силно присърце този проблем, и реши да ми помогне.
Седнахме на една кръчма около 20 човека, сервитьроката беше една супер мацка, която много ми хареса, и му казах, "ей това момиче искам да ме запознаеш с нея"
Той го направи, тя се усмихна, запознахме се, и дори се уговорихме към 01 след края на смяната й, да отидем на кафе. Ходихме с колата, пихме, тя проявяваше жив интерес към мен, аз обаче пълен неопитник, се провалих тотално, направо треперих като беше до мен в колата...
От тогава започнах да правя опити по интернет в сайтове за запознанства, писал съм си за няколко години може би с над 4000 - 5000 хиляди момичета от България, с някои съм излизал, но повечето ме усещат още в началото, че съм някак си странен, и всичко свършва за около 20 мин.
Специално в чата съм правил такива уникални опити за чат, с вариативни апроучи, достигайки до ниво при което в чата се справям много добре, но най вече със сериозни жени 26-30, докато със сегмента 20-22 някак си губят интерес доста бързо. Стигнах до извода, че дори да имаш супер ниво в скайп, когато стане въпрос за среща, повечето пъти ми отказват.
Както и да е, дойде 2006, след редицата срещи които успях да осъществя от интернет /около 80-90/ накрая явно съм понатрупал някакъв опит поне в общуването на най обикновено ниво. И точно преди нова година се запознах с една учителка на 29, прекарахме си добре, и за първи път, аз видях що е това секс разбира се, преди това от малък я карах само на самозадоволяване всеки ден... но бях супер пасивен, и тя се учуди от това... естествено след нова година след няколко такива несполуки в леглото, тя ме отсвири.
След това след 1 10 часов скайп маратон с една 23 годишна с мерки 182/60 кг, излязох на другата вечер с нея на първа среща, беше супер мацка, и много открехната, цяла нощ обикаляхме заведенията, и стигнахме и до целувки, при които тя се учуди на това, че съм супер дърво в целуването /беше ми за втори път/. На втората среща дойде в нас, и се съблече, и просто се просна на леглото, чакайки ме да я почвам. Като видях умопомрачителното й и убийствено тяло, направо загубих ума и дума, и уж почнах, но секунди по късно постепенно за мой ужас омекнах и ... просто се провалих. Тя гледаше и не вярваше на очите си... Идеше ми да потъна вдън земя. Тръгна си, и след 15 дни, ми даде втори шанс. Дойде пак, беше с убийствена и безсрамно къса розова поличка, и ... отново се провалих по абсолютно същия начин. Тя се разплака, тръгна си, и .... оттук насетне ми беше най добрата приятелка.
Следващата ми одисея беше повторение на същата, само че след около 1 година. След още един такъв провал, отидох на сексолог, той ми направи пълни кръвни изследвания, включително тестостерон... Доктора каза, ти знаеш ли какво е нивото ти на т-р в кръвта? Оказа се, че е с 12 пункта над горната референтна граница за мъжете. Той само промълви, ти, ти просто трябва да го правиш като коч.... Очевидно това, че всеки ден го правя сам по 4-5 пъти е станало до болка познат стереотип, и когато съм с момиче, тотално нищо не става.
След серия от анализи, на всичко това което се случва с мен, и с помоща на съответните специалисти стигнахме до следните факти:
Баща-деспот в семейството, който тормози и изолира от социалната среда сина си още от 3-ти клас до около 20 годишна възраст След завършване на у-ще, поради факта, че общуването продължава само с майка ми, липсва каквато и да е социална среда в която да се впиша в реалността.
Това е довело до следните видими външни белези, и чисто емоционални липси при мен:
1. Твърде сериозен поглед, който много трудно се усмихва.
2. Никакъв подход в компания, или с момиче.
3. Празен поглед, тоест когато погледите ни с едно момиче се срещнат, аз я гледам като все едно гледам 1 мъж /към тях нямам никакво влечение/, тоест очевидно пълна липса на невербална комуникация, което е ужасно гадно, това прави шанса да има химия нулев, поради факта, че тя не вижда нищо в погледа ми, което да й говори на подсъзнателно ниво, че я искам, макар, че в същото време аз неистово я искам.
Във малкото случаи в компания, от 3-та ръка са ми казвали, че съм странен, някак си не се вписвам в обстановката, в духа на компанията.
Това го усещат както момчетата, така и момичетата, най вече те. Много от момичетата които са ме харесвали в първите минути, са ми казвали по късно по чата, че просто не ме чувстват, не ме възприемат някак си.
В следствие на това, при всяка една среща с момиче, те забелязват празния ми поглед, липсата на майтапи, бъзици и нещо с което да водя интересен, а не супер скучен разговор... и това естествено значи пълен провал още в първите минути.
Като прибавим към това, че от стотици хиляди съобщения в маса сайтове, от запознаване с хиляди момичета, водене на паралелни чат сесии с множество от тях, съм успял да стигна до леглото само с няколко, и за мой ужас, там просто се провалих тотално. Можете да си представите как се чувствам...
Това е ужасно, от това по голямо нещастие здраве му кажи.
Но аз не се предавам, излизам сам по дискотеки, опитвам се да се запознавам, разбира се, се провалям, но продължавам ли продължавам. Но осъзнавах, че правя тотално кардинални грешки в подхода си, като се почне от стойка, поглед, жестове, думи ... всичко от зле по зле. Но въпреки това съм супер позитивен, и амбициозен, напук на всичко това.
Започнах да търся и ровя упорито из нета за сайтове в които да търся подобни проблеми у други хора. Стигнах и до Дон Жуан форумите...
Четох надълго и нашироко, почти всичко изчетох, купих си няколко книги, точно за свалки, на теория мога да кажа, че доста неща вече ми са ясни... Но теорията е нищо без практика... А практиката ми е тотална скръб.
Та, сега, се обръщам към всички Вас, и по специално към тези които с конкретни съвети, биха могли да намерят някакво решение на този уникален пъзел.
Ще съм безкрайно благодарен за всякакви мнения, включително и тотална критика, не ме щадете, казвайте точно това което мислите, нямам нужда от спестяване на каквото и да било.
Благодаря Ви, за търпението да изчетете всичко това.
Поздрави на всички
Edited by Unikalen, 09 November 2009 - 04:48 AM.