Незнам защо, но това вашето Next, ми прилича на бягане от проблема, не на решение!
Ще дам пример с математиката...
Най-лесно е да кажеш Next и да си останеш недоразвит емоционално. По-трудно е да разбереш как действат правилата и да ги използваш в своя полза...изисква мислене, време, усилия...
Неда, за некст си права, но само до някъде. Понякога това е наложително и друг изход няма. Може и да има, но забравяш възрастта на повечето влизащи тук, а това е важен фактор. За тях некст е опит, за теб провал...
В случая, alakazar има вина за това си положение. Може да се опита да промени нещата и тогава да вземе решение /защото все още има неща, които той харесва в нея/
Сравнението с математиката е абсурдно и не го приемам за правилно... Както сама каза, тук говорим за хора, чувства и проблеми... Не бъркай точните науки с отношения, защото там логиката никога няма да управлява една връзка, а чувствата и емоциите...
Относно свободата за по биричка...и прозрачността...Това не е с цел контрол, а с цел доверие. Когато бях тийн, излизах много и майка ми полудяваше, че никога не знае къде съм и с кой...
Второ, нормално е когато си влюбен да искаш да прекарваш повече време с човека до теб, иначе кога да го прекарваш това време, след две години примерно, когато вече не си влюбен ли и когато ще си омръзнете? Има достатъчно време по-нататък да си омръзнете и да ви е скучно заедно, за да се правят някакви драми още в началото с някакви излизания и напивания...които винаги предават следното послание..."Ох , уморих се от толкова любов и лигавщини, искам да разпусна с приятели, благодаря много за всеотдайното ти отношение мила, "ти си добро момиче", но сега е време да си спомня какъв бях преди" - което жената тълкува като "незнам как да се оттърва от теб, отивам да се напия, че любовта ти ме пресища вече".
По някаква причина откакто съм с приятеля ми никак не ме влече да излизам, ама дори не ми хрумваше, докато той не започна да шари наляво надясно...Имаше битка за свободата и тя затихна в момента, в който аз казах изилизам с приятелки без да давам обяснения, да се прибирам късно без предупреждение и да ми звънят непознати за него субекти...Защото, разбираш ли и аз имам нужда от "личен живот". Той тогава подскочи и каза "аа, ама ти много си позволяваш", а кой започна пръв? Истината е, че за много мъже този личен живот си е точно "и аз съм мъж и имам нужда да се разнообразявам с други жени", под културното прикритие на една "биричка с приятели", факт е и че има такива, които наистина пият биричка. Да поощрявам подобна постъпка е все едно да му кажа, "свят широк, живей, пък ако някоя не ти пусне, да знаеш, че винаги имаш една сигурна в къщи". Еми няма да му го кажа много ясно...той да си излиза колкото иска, но аз никога няма да съм съгласна с това и ако прекали "Чао", Next >
Не позволявай на минали чувства, събития, хора и емоции да определят действията ти относно настоящето. Те може да си приличат, но са различни... Всеки човек има собствено звучене и ритъм, както и психология... Това не са задачи Неда, а отношения...
Да, когато си влюбен игнорираш всички и всичко и розовия живот с избрания от теб живот те кефи. Съвсем нормално е, да нямаш нужда да го нарушаваш с трети лица. Това състояние при двойката е временно. При някой отнема месеци, при други години, но след него идва реалността... и тя е, че не живееш на пустинен остров само с избрания човек... Идва момент в който /цитирам/ - u]"ти си добро момиче", но сега е време да си спомня какъв бях преди" [/u]. Тук тълкуването ти не е правилно или е, но отчасти. Казвайки това, той казва - ти си предсказуема, уморих се от липсата на емоции... Чувствам, че нещо ужасно ми липсва и това е да се почувствам пак жив...
Пишеш в темата, защото самата ти имаш този проблем с приятеля си. За някой неща си права, но мислиш само за се*е си. Искам сега да се поставиш на негово място... Не, не е лесно, защото трябва да махнеш целия си егоизъм и чувството за собственост... Можеш ли да усетиш ритъма му, да погледнеш през очите му? Сега ги сравни с това което е бил в началото и това, което е сега... Има разлика, нали? Да, нормално е да има, но не е нормално да убиеш тръпката и емоцията, само за да си ти щастлива и спокойна с него... Вярно е, че малко или много с течение на времето ти влияеш на него, той на теб и така се напасвате, но това не значи да убиеш блясъка в очите му... Някой ден ще разбереш...
Ама защо всички мъже сте такива, имате нещо красиво и го оставяте само да се чуди, защо вчера му сваляхте звезди, а когато го постигнахте вече не ви е интересно и имате нужда да "разпуснете" без него, сякаш неговата цел е да ви натоварва...И аз си задавам разни такива въпроси, на които се убедих, че няма да намеря отговора и няма да разбера логиката..
Че ти отговора сама си го дала, просто не искаш да го видиш... От любима си станала надзорник, пазител и възпитател... Трябва да си най-вече - човек, приятел, любима...
"Убийте страстите и ще убиете живота."
"Стрелбата с лък ни учи как трябва да търсим истината. Когато стрелецът не улучи, не обвинява другите, а търси вината в се*е си."
"Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда."
"Пътищата на хората се разделят, защото всеки счита своя за единствено прав."
Прагматичен...на пазара може би, но тук боравиш с хора!
Кой ти е казал, че връзката е само почивка! Че в идеалните връзка хората никога не се карат!? Или, че нещата вървят от самосе*е си..Това е доста идеалистична представа за любовта!
Според психолозите, спора е полезен и това е единствения начин двама човека да намерят компромис, защото всеки е различен и има нужда от нещо различно...за да оеднаквят целите и нуждите си, двамата минават задължително през спорове и доизясняване. Всичко е в това да намериш някой, който максимално те разбира, но това максимално-никога няма да стане напълно!
Не прекъсваш контактите си, а я правиш част от живота си! Прекъсваш ги само, ако го искаш и ако чувстваш, че ти трябва повече време с нея и защитаваш това си право пред приятелите! Ако са ти приятели, ще те разберат.
По отношение на това което прави тя - да, вярно е, възпитава го. Избрала си го е нарочно по-неопитен и иска да направи от него човек, такъв, който е в услуга на обществото и на семейството, а не такъв , който има прекалено много собствено мнение и мисли само за се*е си, сменя жените като носни кърпи и в един определен момент дори подозира, че е господ! Честно казано предпочитам от първия вид за всякакъв вид отношения, дори за приятел!
Но никак не харесвам хора, които казват, това няма смисъл, защото е трудно, или защото не ми върви по гайдата!
Искам пак да прочетеш какво си писала... Наистина ли го мислиш?!? ItalianMike ти е дал добър отговор! Пак го прочети!
Лошо няма, че те влече психологията, аз се питам къде остава човешкото? Ти безгрешна ли си? Защо си мислиш, че имаш право да определяш винаги нещата, когато живееш с някого? Не е ли точно там идеята, да си му приятел? Нима приятеля няма да разбере, какво искаш и да ти помогне?
Обърни внимание на последното изречение от поста си... Не ти харесва, но и ти го правиш...възпитавайки го...
Убиваш собствения му ритъм и после се чудиш - защо няма тръпка, емоция, защо иска да разпусне без мен...
Той си е имал майка, която да го възпитава и да го наглежда, както и да му казва - това може, това не... Теб те е избрал, защото иска да ЖИВЕЕ с теб... Видя ли разликата?
имам само познати жени, с които се виждам когато ми е кеф -рядко, не защото някой ме ограничава, а защото ме отвращават по принцип. Аз много исках да имам връзката, която имам и винаги съм живяла в неин интерес и съм се съобразявала без никой да го изисква от мен.. Имам пълната свобода да излизам, но просто не не ми е интересно и само се забърквам в някакви истории, излизанията ми създават предимно проблеми, защото навън е пълно с хора, които си търсят някаква интрига...Има много моменти в които съм на нокти от неговите желания да прави това и онова, определено ме дразни, че аз се вживявам толкова, а той не съвсем. Наблюдава около се*е си, млади мъже, как говорят и как се държат с приятелките си и копира..това е откакто ходи на работа, преди това нямахме никакви проблеми и имахме перфектни отношения...
Компромиса беше, че направихме така, че приятелите ни са общи и се разнообразяваме двамата. Така имаме повече изживявания заедно, това ни сближава и в някаква степен спаси връзката ни, обратно на неговите очаквания!
Това, че ти нямаш личен живот, не значи, че и той не трябва да има!!! Ти си егоист искащ всичко само за се*е си! /Извинявай, но не мислиш за него, за желанията му.. Ограничаваш го, защото те е страх, че ще го загубиш .../
Преди не сте имали проблеми, но в живота ви влизат трети лица и проблемите са налице...?!? Ти на самотен остров ли живееш?! Не бягай от проблемите /както ги наричаш/..Така не казваш ли и ти индиректно - некст? Няма хора, няма проблеми... Е, няма начин да стане...преживей го..
Човек в живота има много познати, но само един приятел. И все пак това, че се ограничаваш в случая е по твой избор и никой не ти е налагал ограничения с кой да се виждаш.
При мъжете е малко по-различно. Вярно е, че има и адски много интересчии, но аз имам адски много приятели, с които се уважаваме заради това, което сме и си прекарваме времето приятно. Има моменти, когато с най-добрият ми приятел се събираме за да изпием тихо по едно питие, без да говорим много, всеки се е потопил в това как да реши проблемите си. Но да знаеш, че има някой човек, който те разбира и ще се опита да ти помогне при нужда е безценно. Аз си прекарвам доста приятно с моите приятели, имам няколко приятеля, с които излизам по-често, както и няколко по-големи компании, с които понякога излизам и си изкарвам страхотно. С приятелите си мога да говоря на тема, на които не бих си и помислил да говоря с приятелката ми. И не бих позволил на никоя жена да ми отнеме това, защото приятелствата се градят с години, а гаджето може да го няма след час. Досега съм срещал доста голямо разбиране у приятелките ми в тази насока и не е стигало до проблеми. Те знаят, че когато кажа "Отивам да изпия по бира с приятели" имам предвид точно това, когато кажа "Отивам на дискотека с един кой-си, за да разпусна" имам предвид точно това. Има граници, които не трябва да се прескачат, доверието е нещо, което или го има или го няма. А честно казано най-често ревнивите партньори са тези, които нямат голяма увереност в се*е си. Избягвам такива жени, защото е доста трудно да се излезе с тях на глава и винаги ти си виновният.