55 replies to this topic

[avp2]

Neda  ти ме вкара в ебаси клишето   Никога не съм приемал връзката за даденост, а пък някого като собственост още по-малко, точно това я плашещото, че винаги съм бил доста съзнателен за тези неща и въпреки най-добрите ми усилия.......А точно пък от това бях доволен от се*е си, че в нито един момент не съм сочил обвинително и гневно с пръст. Но съвсем не е в това въпроса. Интересно ми е да чуя мъжко мнение на някой , който е решил да прости, защото изневярата си е изневвяра, но усещането при мъжете и жените е различно. Не знам дали заради психика или физика, но има много специфичен начин по който един мъж усеща жената до се*е си, в една сериозна връзка и искам да разбера от първа ръка как той се променя, при положение, че реши да опита пак. А това , че от целия свят избира мен са глупости и ти го знаеш. Избира добре познатото, с усещане за сигурност и дъх на отлежала романтика, защото смелостта и е стигнала до толкова и сега когато има свободата си, не я иска.

[Neda]

Ти очевидно се идеален, а това момиче незнае какво прави...И на теб не ти е лесно! Виждам, че вече си взел решение и търсиш някой приятел, който да ти каже че си прав!
Понеже ние жените ги усещаме по друг начин изневерите, ще оставя колегите мъже да споделят опит и да хвърлят светлина върху тежките страдания, на които са били подложени и които една жена, просто не може да изпита...
Ехх, да беше така наистина, аз ще съм първа на опашката, ПовЕрвай ми!

[Don Kiko]

кой какво изпитва при изневяра от половинката, зависи от това кой на каква фаза е в тази връзка... но при всички положения manuel_de_la_mare е съвсем прав... изневярата на мъжа е едно, а на жената съвсем друго... това е в мъжката природа... дори влиза в границите на нормалното. за жената е съвсем друго... за жена в сериозна връзка една изневяра е сигнал, че нещо не е наред... протест... може дори да е края. не успорвам, че има мимолетни връзки (тръгнала на море с еди кои си приятелки...), които не се броят, но и за тях не се разбира.

честно казано не съм бил в ложето на супер сериозна връзка до сега, но това е моето мнение

[mystery]

Пусни партньора си без граници - ако остане, ще разберете повече за изневярата, ако ли пък си тръгне - значи никога не е бил част от теб!

[avp2]

Neda - хахахах ти си яко на нож, обаче, ок ! Идеален не съм и не се правя, казах ти просто, че на нещата ,за които си писала, винаги съм се старал да обърна внимание. Решение не съм взел, а просто ти казвам, че твоя довод с избора е въздух под налягане. Не търся никой да ми каже , че съм прав, просто може да науча нещо от някой по-мъдър и препатил И да,  по-различен начин ги усещаме изневерите, но никъде на съм писал, че едните ги боли повече, а другите по-малко, това е идиотско. И въобще това важи за всичко между двата пола - ние сме равни, но не сме еднакви. Ако искаш да си спорим по-обстойно, заповядай на лични, щото като се огледам назад в жалката си темичка озъзнавам, че е почти само off topic.

Don Kiko - благодаря за мнението човече

Mystery - никога не съм и налагал граници, пуснах я, върна се , но ако не мога да я погледна по същия начин, ще е безотговорно да я залъгвам, че може да е като преди.

[mystery]

avp2 Въпроса ми към теб е женен ли си и имаш ли деца???

[avp2]

Отговорът ми за теб е - не.   Мисля , че схващам накъде биеш, но се замисли, че ако двама човека са решили да опитат така наистина и се окаже, че в карйна сметка няма смисъл, те могат да прекарат доста време да се заблуждават. Ще се стараят и ще се стремят да поправят стари грешки и неусетно могат да се заблуждават няколко години, случаи колкото искаш. Това имам предвид аз.

Edited by avp2, 09 July 2009 - 08:28 PM.

[mystery]

Отговорът ми за теб е - не. Мисля , че схващам накъде биеш, но се замисли, че ако двама човека са решили да опитат така наистина и се окаже, че в карйна сметка няма смисъл, те могат да прекарат доста време да се заблуждават. Ще се стараят и ще се стремят да поправят стари грешки и неусетно могат да се заблуждават няколко години, случаи колкото искаш. Това имам предвид аз.

Рано или късно повечето хора започват да си лягат с някой друг. Няма две мнения по този въпрос. Няма нищо полезно в това да стоиш и да анализираш. Сам ще се адаптираш към живота, който искаш да живееш, но първо трябва минеш по доста пътеки, докато хванеш своята.

Как ще реагираш в една такава ситуация:
Отиваш на работа, пиеш сутришното си кафе, срещу теб стои къса пола, кръстосват се крака и виждаш черните й бикини...
1) Ще припаднеш
2) Ще помислиш, че сънуваш
3) Ще помислиш, че тя е т.н. и т.н.
4) Оо... ама аз имам сериозна връзка, пък тя е женена, нещо без да иска го направи.
5) Няма ли да спреш да мислиш за тези неща, в крайна сметка си мъж и вече трябва да си наясно кое е удоволсвтие и кое отговорност.

Edited by Mystery, 09 July 2009 - 09:57 PM.

[sad3]

Отговорът ми за теб е - не. Мисля , че схващам накъде биеш, но се замисли, че ако двама човека са решили да опитат така наистина и се окаже, че в карйна сметка няма смисъл, те могат да прекарат доста време да се заблуждават. Ще се стараят и ще се стремят да поправят стари грешки и неусетно могат да се заблуждават няколко години, случаи колкото искаш. Това имам предвид аз.

При мен стана така,че бях доста време заблуждаван(година и половина-любовник,други бройки,за което никога не съм подозирал),което разбрах преди 3 месеца,направо от нея.Все още ми е доста гадно,но като човек си заслужава,взаимно се допълваме.В момента се опитвам да променя някои черти от характера ми,други да залича.Ако се повтори предишната ситуация,значи проблема не е в мен
Лично мнение-Ако не си доста влюбен,не си заслужава да се занимаваш,по-добре се разделете.Изневярата не е нещо,което се забравя,това е нещо,с което трябва да свикнеш да живееш

[avp2]

Благодаря за мнението Sad3, желая ти успех човече

[x3m]

Прощавали ли сте изневяра?

Не. И не виждам защо някой трезвомислещ би го направил.

Ариведерчи

[sad3]

exort,точно трябва да свикнеш да живееш с това нещо,със страха,че може да се повтори,винаги да си нащрек,докато човека до теб не спечели напълно доверието ти. Какво жертвах? Принципите си.
Дали си струва? Все още не знам.
Достигнах до общоприетия извод,че всички жени са еднакви (колко съм бил глупав) и че тя с нищо не се различава от другите.Накратко,сега тя гради новата връзка. Може да звучи объркано и странно,но аз така го виждам,вярвам,че е индивидуално за всеки.
x3m- е те така виждах нещата,като теб,докато не ми дойде на главата

[x3m]

Ще ви разкажа една интересна случка, от моя иначе скромен житейски опит.

Не много отдавна една жена ми беше завъртяла главата доста жестоко, както го пише по книгите. Бях стигнал до там, че щях да й предложа брак(нещо, което противоречи на цялата ми философия по ред причини). Та.. бях на 30 секунди от предложението, когато разбрах, че някой ме е изпреварил... с няколко години.

Та въпросната гърла го беше крила от мен доста умело(тук е момента да кажа, че аз не ям доматите с коловете) в продължение на няколко месеца. Та тогава след купища мисли, коитоми хвърчаха из главата се сетих кой всъщност бях и кой всъщност трябва да съм(разбирай искам да съм). Човека, който искам да съм не търпи такива изцепки, а любовта е компромис след компромис, след компромис и не усещаш кога компромисите стават просто прекалено големи и започват да те деформират и вредят на самия теб. Започнеш ли да се деформираш живота ти отива на майната си по ред причини.

По конретната случка - предложи ми да продължим да се виждаме, аз казах не(след няколко дена размисли), макар на ум да крещях "ДА ДА ДА!!!", просто защото вече си бях направил тия изводи. Любовта те вкарва в друга реалност, където не можеш да виждаш ясно кой си бил и какви според ТЕБ са правилните решения. Затова в подобни моменти мисля, че трябва да имаш ясно начертани граници и когато те биват прекрачени ти да режеш без милост, дори да не го искаш.

След няколко месеца дистанция виждам по-ясно нещата и изобщо не съжалявам. Ако бях останал с нея щях да изпусна шанса на живота ми, може би щеше да ме е зарязала, защото вече нямаше да съм същия човек и в следствие щях да съм някаква развалина. Общо взето целия ми живот щеше да е обърнат наопъки. Но тогава не го разбирах и исках да остана с нея. Единствено, което ме спаси е, че знаех от опит, че човек не може да види трезво ситуацията, когато е вътре в нея. За това и играх на сигурно. И спечелих.

Поздрави и бира ;]