Поклон братле Нямам какво да кажа...Ще ви разкажа една интересна случка, от моя иначе скромен житейски опит.
Не много отдавна една жена ми беше завъртяла главата доста жестоко, както го пише по книгите. Бях стигнал до там, че щях да й предложа брак(нещо, което противоречи на цялата ми философия по ред причини). Та.. бях на 30 секунди от предложението, когато разбрах, че някой ме е изпреварил... с няколко години.
Та въпросната гърла го беше крила от мен доста умело(тук е момента да кажа, че аз не ям доматите с коловете) в продължение на няколко месеца. Та тогава след купища мисли, коитоми хвърчаха из главата се сетих кой всъщност бях и кой всъщност трябва да съм(разбирай искам да съм). Човека, който искам да съм не търпи такива изцепки, а любовта е компромис след компромис, след компромис и не усещаш кога компромисите стават просто прекалено големи и започват да те деформират и вредят на самия теб. Започнеш ли да се деформираш живота ти отива на майната си по ред причини.
По конретната случка - предложи ми да продължим да се виждаме, аз казах не(след няколко дена размисли), макар на ум да крещях "ДА ДА ДА!!!", просто защото вече си бях направил тия изводи. Любовта те вкарва в друга реалност, където не можеш да виждаш ясно кой си бил и какви според ТЕБ са правилните решения. Затова в подобни моменти мисля, че трябва да имаш ясно начертани граници и когато те биват прекрачени ти да режеш без милост, дори да не го искаш.
След няколко месеца дистанция виждам по-ясно нещата и изобщо не съжалявам. Ако бях останал с нея щях да изпусна шанса на живота ми, може би щеше да ме е зарязала, защото вече нямаше да съм същия човек и в следствие щях да съм някаква развалина. Общо взето целия ми живот щеше да е обърнат наопъки. Но тогава не го разбирах и исках да остана с нея. Единствено, което ме спаси е, че знаех от опит, че човек не може да види трезво ситуацията, когато е вътре в нея. За това и играх на сигурно. И спечелих.
Поздрави и бира ;]
Прощавали ли сте изневяра? Е , как е?
#31
Posted 08 August 2009 - 09:15 PM
#32
Posted 19 January 2011 - 06:43 PM
Простих изневяра на съзнанието, но нищо не се получи след това, само се опитахме да избегнем неизбежното.
#33
Posted 20 January 2011 - 06:54 PM
Ако жената до мен не оценява по достойство нещата, които влагаме във връзката ни - просто ме губи. As simple as that.
#34
Posted 15 February 2011 - 04:52 AM
Това е то! ItalianMike си го каза изневяра не се прощава,поне аз не бих простил никога! Вече,че има прекалено добри хора и потъпкват принципите си заради сладуранкатаси е друг въпрос,но едно е сигурно,няма да е последната изневяра която ще се налага да прощавате-ако веднъж се случи!Прочетох цялата тема, доста интересни неща имаше. Аз за мен си лично смятам, че не бих простил изневяра. Още не ми се е случвало, да ч**ам на дърво, но не съм от хората, които биха направили чак толкова голям компромис с принципите си, със се*е си, за някоя жена, която и да е тя.
Ако жената до мен не оценява по достойство нещата, които влагаме във връзката ни - просто ме губи. As simple as that.
#35
Posted 22 February 2011 - 02:30 PM
След още 1 месец я изгониха от работа. Аз реших да замина пак в чужбина, след като няма тръпка и не съм нужен. Но преди да тръгна положих и един крастосан разпит и от него бях на 100% ,че ми е изневирила с щефа си. Което тя обаче не призна. Аз тръгнах, разбира се тя не искаше да ме пуска.След известно време и казах, че няма да се прибера докато не ми каже истината.... и тя ми призна. Незнаех къде се намирам, защото никога не съм поглеждал друга жена и съм мислел, че и тя е така защото го е казвла, че аз съм единствения, с който е чувствала най-голямо удоволствие в секса и с когото иска да остарее и умре. Вярвал съм и сляпо винаги е имала свобода да излиза да ходи където си иска. Но както и да е, беше тежко, но взех решение да и простя да и дам шанс и аз да се променя.... защото знаех че има какво. Знаех, че имам много вина, че много съм я наранявал през годините. Прибрах се, говорихме и и казах че ако пак го направи вероятно няма да мога да и простя. Всичко беше прекрасно,разви се страхотна любов..., но аз си имах едно наум и започнах да я следя,защото мисля че апетита идва с яденето и че това което ми каза за тръпката вероятно има доза истина. Тя започна работа преди месец отново. Пак така си излиза на диско и партита. И в един момент... о чудо в един от логовете виждам как се обяснява на един от колегите си как преди няколко дни било много хубаво и ако искал можело пак да го направят. Естествено се включих след няколко дни с едно женско име на този човек и след 30-тина минути вече знаех че си имал любовница женена с дете, но нямала много време за секс. Знаете ли стана ми гадно, обаче се засмях на това, че по толкова дебилен начин съм я хванал пак..и то месец след като ми се обясни в любов. Сега още не съм решил какво да я правя имаме и дете. Вече не мога да простя .... незнам как... дадох шанс тя го пропиля... И как с тези дебели очи прегръщаше детето и мене и после отивала при тоя... после пак при мене, ако не я следях никога нямаше да разбера.И наи интересното, като и казах за логовете първата и реплика беше... ,, Ама как може да ме следиш... толкова е долно'' Можете ли да си представите. Незнам,в мен ли е проблема, че аз съм моногамен... не искам такава връзка. Всеки да ходи при когото си иска за секс дори. Мисля че точно на такива мъже жените им изневеряват. Искам женско мнение как да постъпя още не съм решил.... тя пак ми се обяснява, но знам че ще си продължи така.Казва ми че тези хора нямали значение... сега правим хубав секс постояноо иска... нормално иска да си изкупи греха..., но не е ли късно.Този път тя нямаше причина.
#36
Posted 02 March 2011 - 10:27 AM
#37
Posted 06 March 2011 - 07:11 PM
Edited by zanardi, 06 March 2011 - 07:12 PM.
#38
Posted 10 September 2011 - 11:42 PM
100 000 пъти повече предпочитам да виждам че мацката се връща при мен за още секс и емоция от колкото да я изпращам със свито сърце 'пак ли отиваш да търсиш навън'?
Сменете полюсите, сменете мисленето. Приемете истината че никога не можем да притежаваме човек, това е.
И престанете да хитрувате на дребно със следенето, самозачуквате си го.
#39
Posted 18 October 2011 - 11:35 AM
the_Voice е яко прав. Ама яко.
Edited by riverside, 18 October 2011 - 11:41 AM.
#40
Posted 27 November 2011 - 07:49 PM
#41
Posted 28 November 2011 - 01:11 AM
#42
Posted 15 December 2011 - 02:54 AM
Изневяра се простява, само когато сте в суинг отношения и предварително договорено, че е позволено; или ако сте си секс-дружки; или пък ако още не ви е достатъчно сериозна връзката и не сте си "ексклузивни" (за което НЕ трябва да обелвате дума преди нея...) Но и в трите от тези случаи, де-факто изневяра няма... Единственото изключение е, ако има намесено дете, тогава вече е според ситуацията...
Абс' вярно!
#43
Posted 19 May 2014 - 04:07 PM
#44
Posted 30 May 2014 - 11:13 PM
Опитах се, но не мога да простя изневяра. Съжителствам с компромис и се преструвам, че всичко е нормално заради децата. Когато те станат самостоятелни ще я напусна, надявам се да издържа до тогава, защото борбата с мъжкото ми его е жестока, но децата са силен стимул. Мисля, че прошката е за Господ, хората не сме толкова възвишени.
Пичага, просто си намеря някое путе различно и ти да ч**аш, това е решението докато децата порастнат.
Факт е, че в днешното време на порно, разврат и лъхащо на секс ежедневие, няма вечни връзки и вечна любов.
#45
Posted 25 November 2014 - 01:07 PM
Здравейте, не обичам да прибягвам до съветите на някой друг защото ако ги послушаш има вариант да изкупваш чужди грешки но уви... Имах връзка с Момичето (главна буква), тя ми е детската любов, с 5 години е по-малка от мен-аз съм на 28 . Имахме запознанство когато бях на 21 а тя на 16- кратко , експлозивно увлечение за няколко седмици след което заминах за морето да работя като охрана в дискотека.Реших да не пропилявам шанса си на морето заради една пикла която незнае дали и се е*бе или п*кае въпреки че тръпката беше голяма.Малката ми остана като дупка в мислите и сърцето-неизживяна любов.Върнах се от морето , продължих с различни момичета и връзки но тя си остана като нещо неизживяно във времето дори през студентските ми години. За цели 4 години въпреки че ми е комшийка не съм я засичал нито веднъж.На 25 имах вече 2 годишна връзка с друго момиче но в момента в който се засякохме във facebook пламъка пак се разгоря-втория шанс не трябваше да се пропуска.След 2 седмици зарязах старото гадже и директно продължих с детската любов напред.След 2 месеца се пренесе при мен и връзката протече така сякаш никога не сме се разделяли и тоя човек го познавам цял живот.Разговори за семейство , деца и тн.. даваше всичкото си време и сили за да сме заедно.Една връзка със всичко в нея.Никъде не сме ходили един без друг-дискотеки, кръчми и екскурзи-почивки.Не съм имал потребност да съм без нея.3 неща от самото начало в продължение на 2 години отричаше самата тя-излизанията един без друг, раздялата за пътувания в чужбина (ходил съм в Англия) и изневярата.Работата ми беше свързана с моментни пътувания по срещи и обучения за по вечер-две които тя приемаше доста резервирано (защо ли).Минаха две години до началото на 2014.Изведнъж се промени -започна да споделя мисли за бригада в Англия, че тук парите не и стигат , че иска да иде и да пробва с брат си и снаха си .Не го приех много добре надявайки се да не я одобрят.В последствие предяви желание да излиза по женски с нейнни нови приятелки от лятото-стажантки в работата и.Реших че след 2 години и имам достатъчно доверие а и до колкото я познавам не би допуснала грешка която да застраши връзката ни.Оставих я да си излиза.Преди да замине за Англия може би за 2 месеца е излизала с аверките си 10тина пъти.Оправя се вечерта и изчезва на женско парти .Към 1-2 се прибира при мен и всичко е ок.Дойде време и замина за Англия, рев мъка чудо. Тежка за нея раздяла но замина.Там продължихме връзката си с идеята като се прибере да е по старо му.Не беше леко но се върна преждевременно поради починал роднина.И започнахме всичко от начало и започна добре.Наближи и рожденния ден-купих и нов телефон защото стария беше вече зел-дал- кво да я правя.И тя остави стария вкъщи.Това което ме дразнеше беше че от месеци наред имаше парола на телефона и телефона и беше табу общо взето.Издебнах една вечер преди да се прибере от работа и и прерових стария телефон.Във facebook открих леко шокиращи откровения и леко поразголени снимки в разговор с неин колега който аз виждаш ли познавам.Имаше доста цветущи откровения кой на кого какво е правил, как го е правил, кой какво иска другия да му направи... и как няма търпение да се прибере от Англия за да му се "радва" отново.Общо взето открих че е имала близо 5 месеца връзка с колегата си паралелно с мен.Излизанията и с приятелки не са били точно или не само с приятелките и.След като разкрих всичко тя отричаше дълго -може би седмица отричаше, казваше че не е вярно , че след време ще разбра истината но както и да е -факт е че се беше *кала с тоя и ако не я бях хванал тогава най-вероятно щеше да продължи.В крайна сметка се пречупи-призна без много подробности.Почна да се разкайва, да иска да започнем от начало и тн.Предложи ми брак и какво ли не -близо два месеца доста сериозно умоляваше и се унижаваше за да започнем на чисто.Обичам я и ми е криво много без нея-оставих не само нея а и планове и мечти и незнам от коя повече боли- дали от това че ме е предала преди или дали от това че няма да я има отново в живота ми .Раздвоен съм дали не отпращам правилния човек от живота си (въпреки че сгреши), аз също съм имал възможност за изневери но факта че трябва да се крия постоянно и да треперя да не загубя връзката си заради нещо мимолетно не ми даде желанието да докарам флирта до край.Вече 3 месеца от както я хванах , две седмици сме официално разделени по мое желание ( не се чуваме, виждаме или пишем) и всеки ден мисля дали не направих грешка.Без нея ми е зле, но ако сме ок в някакъв момент като мъж и его не съм на 100% и е нормално.Пред родителите и немога да се държа нормално и да приемам всичко както преди. нзнам как ще ми е по добре -с нея или без нея.