Здравейте
Благодаря за вниманието, радвам се, че това е отделна тема, за малко да не мога да я намеря.
Историята наистина е филмарска, но може и нещата да са много прости - тя да не чувства нищо, да иска да сме добри приятели и толкова. Така се изрази, когато й се обяснявах. Понякога има мач, понякога няма. За тези неща трябват двама. Отрече да е имало нещо топло между нас със кисела остра гримаса. А това вече мисля, че е прекалено.
Като цяло имаше два такива тежки разговора - този първия, в който се обяснявах - тогава бях адски 'in low mood' и втория - в родния й град. Там изкарахме заедно два приятни дни. В първия аз си свърших една работа свързана с ремонта на колата и се видяхме на центъра, ядохме, разходихме се, ходихме до тях. Вечерта излязохме на дискотека, тя беше направила резервация за трима (и за някакъв чужденец дето се запознала с него предната вечер, когато отишла сама в бара да разцъка). Той така и не се появи, тя не изглежда да го изживяваше.
Бяхме четирима - един приятел, вече бившата му приятелка и ние двамата. Първоначалната идея беше да обиколим повечко заведения, но в крайна сметка тя беше уморена, поотегчена, не танцува много и двамата се прибрахме преждевременно. Постави ме да спя в отделна стая, аз казах, че мога и в същата, по-добре не и съм заспал дълбоко. Котката е идвала в стаята, при мен никой - спя си. Сутринта се събуждам... лежа си... ставам, отивам до тоалетната и до нейната стая и лягам при нея. Тя става и си навява сутиен. Лягаме, НЕпрегърнати, защото така този път не й е удобно. уж ще спим, аз пробвам надолу, гард. Нагоре, 'престиани наистина!'. И заспиваме някак си докоснати.
И към обяд - веселба, ставаме, разходки, ядене, ч**ане с яйца, към автогарата да си взема билет за връщане и после разходка, където говорейки си общо изведнъъъж тя почва да се вкисва. Аз го усещам постепенно. На едно приятно местенце спряхме, аз вкарах една биричка и настана тежката й реч. Два пъти ми беше казвала, че между нас няма нищо. И ги посочи точно. Че не усеща нищо на интуиционно ниво. Познавала се добре, няма и да усети. Беше адски афектирана, а на мен, честно казано не ми беше до това.
Изнервяло ли ме това, че сме приятели? Усетих хладна увереност и доста афектраност. Как да ми го кажела, вече. Чувствала се гадно, че ми говори така директно. Аз й казах, че това й е стила, но тя отрече. На какво съм разчитал? (Аз си помислих, че разчитам на моето постоянство и нейното непостоянство, но как да й го кажа
) На това, че тя била леко момиче ли? Аз съм я бил избрал, тя не ме е избрала. Live with it. Имал съм и други колежки на работа, защо тях не съм ги пипал. Зададох й въпроса, защо чак сега реагира така, а не като посегнах към гърдите й сутринта. (Тук да не казвам, че докато пробваше една блузка без сутиен ме викна в пробната да видя, че на вън не й било удобно). Тя каза, че се е раздразнила от това, че съм й казал на идване към парка, че е непостоянна. И повече да не съм я питал, с какво съм я дразнел. После помълчахме и тя омекна. Минахме да кажем едно чао на котката и техните и отидохме до автогарата, където топло се сбогувахме. Предупредих я, че ще я прегърна несексуално и тя каза, че мога да я целуна и по бузката. Аз подкарах и челото. Чао, чао, романтична раздяла на ръцете и филмарското беше, че стъклата на автобуса бяха затъмнени и се виждаше само отвътре навън. Тя се взираше, но остана почти до потеглянето на автобуса.
А как започна всичко... Бих ви разказал и това дори и в повече подробности. От самото начало усетих прилив и желание да го изразя. Freedom to love. Чувствах се напълно естествено. Истински. Струва си. По едно време съм почнал да я дразня и не съм се усетил.
Аз се чувствам добре като цяло, но това момиче ме разклати. Усетих (със закъснение) как на моменти правих компромиси със собственото си достойнство. Доста съм навътре.
Казвали са ми, че тя ме 'оценява по достойнство', правили сме си комплименти, че сме хубави. Просто много си подхождаме.
Имам странични интереси, работата ми доставя удоволствие. Не съм някой 'алфа мъжкар', но и физиката ми не е такава.
Генетиката си казва думата.
Тежа 60 кг. и за една година съм качил 2, които са горе долу постоянни.
Но пък намирам тялото си за хармонично и си правя упражнения. След великден отидох на екскурзия в чужбина, по улиците си мислих за нея. Изкарах си яко, де.
Купих й подарък, дадох й го, целувка по бузата. После ходихме на дискотека с колеги от работа, тя горе долу се забавляваше, ту беше покрай мен, ту не, ту аз се забавлявах, ту не. Абе.. много приятелски и леко тъпо. Пяхме заедно песен на караокето, тя предложи. Аз се напих, прибрахме се с такси, което остави първо нея, после мен. И после дистанция. На следващия ден обядвахме на една маса - аз и три колежки.
Аз реших да си взема time out и да насоча вниманието към се*е си - да уча за изпита, който ми предстои, да си се занимавам с музика. По скайп веднъж тя хареса нещо, което бях написал, вече не си говорим и така. От мен пълен пас.
Но. Може и да си затварям очите, че нещата са така прости - аз я искам, тя не ме иска. Но аз не мога да се откажа да правя каквото мога. Така съм си представял момичето, което ще срещна. Другите не са ми интересни толкова. Не, че е нямало интересни. Не че няма и да има интересни. Но тук има химия и аз искам това момиче. Бях с друга. Вярно е, че нещата станаха много бързо и бяха заради откровения секс, но откровения секс не ми донесе голяма наслада. Имаше нещо, но... Май знам защо.
Така й с нея. Има нещо, но какво има? Класически въпрос.
Мисля в подходящ момент да й вкарам интересна оферта. Вярвам, че всичко тече, всичко се мени пък да видим кво. Това ли е да калибрираш?
Гадно малко, че приемам тактически подход. Искам нещата да бяха текнали взаимно от самото начало, както си мислих че е. На някое парти ще поканя някоя приятелка, да я видя как ще реагира. Ако не трепне - няма нищо. Нали така?
А тя ме е ревнувала. Без причина в случаите.
Също така сме си казвали, че ще си липсваме.
@exort "младичко и игриво сърне, чисто и искрено."
Всяка дума тук е точна като изтрел на снайперист.
А дали ще приема нещата, както тя ги иска - без секс и без да мога да да я наричам 'моето момиче'... Едва ли.
). Но не позна много, че 'не бих станал марионетка'. 
