13 replies to this topic

[franko_begbie]

Създавам тази тема, защото се ядосвам на се*е си всеки ден. Всеки ден правя редица компромиси със се*е си. Искам да тренирам волята си, а всеки ден се убеждавам в слабостта й. Трябва ми казармен ред и дисциплина. Мисля си, че поне известно време трябва да спазвам програма или нещо подобно, за да добия инерция, която в последствие да е основата на един "мъж на място". Преди време с един човек си говорихме за това как е спрял цигарите, разказа ми как е напълнял и как е изпадал в нервни изблици. После го попитах за ползите и бях изненадан как набързо предъвка физическите и ми каза: "Най-хубавото е че след като ги спреш, почваш да си вярваш че можеш да направиш далеч по-велики неща".
Малко след това пак почнах да спирам цигарите (аз съм като Марк Твен в това отношение) и сега вече две седмици не пуша, само че не съвсем - онзи ден една цигари , преди седмица три дръпки, преди 10 дни пуших една вечер на парти и т.н.

Идеята ми е да се даде нещо като програма за тренировка на волята и характера. Всеки да каже какво му е помогнало и т.н. Ясно ми е, че да излезнеш на улицата да заговаряш момичета е основното за дон жуан, обаче съгласете се че има доста други по-важни неща относно принципи и себеуважение. Играта на улицата не е за всеки и не е нужна ако развиеш се*е си така че да играеш в социалните си коловози...

Примерно смятам да не си дръпна от цигара повече, ей така напук. Смятам да спортувам всеки ден, ако ще това да значи 10 лицеви опори и 20 коремни преси....

[rosstheboss]

Приятелю упражненията си ги измисляш ти...ние упражнения не можем да ти ги кажем (поне аз). Всеки разум, всяка мисъл, навик и т.н. е строго индивидуална за всеки индивид. За да направиш дадено нещо против волята си ти трябва стимул...и то не какъв да е.А нещо много сериозно.
Доколкото разбирам става въпрос за цигарите. Ако греша, поправи ме
Принципно аз съм (бях) заклет пушач. От 10 години пуша(ех) доста сериозно. Осъзнавайки вредите които ми нанасят цигарите и глупавата зависимост която се придобива към тях.
Преди 2 месеца събуждайки се след запой с поредните 2 кутии цигари за вечерта, чувствайки се размазано и с адска кашлица. Реших, че трябва да пробвам с оглед шибаната кашлица която ме мъчеше вече години и предстоящото увеличение. Преди това да спомена, че през тези 10 години не съм спирал да пуша дори и за един ден. И така ден, 2,3,4 по едно време от нерви ме заболя корем, глава, зъби абе всичко. И в определен момент осъзнавам, че в момента в който забравя за цигарите всичко спира да ме боли.....ах шибана психика. Тя е виновна за всичките ми болежки
Стисках зъби и ден след ден отвиквах с цигарите. Все по малко мислех за тях и респективно ми се пушеше. Излизайки по кръчми, барове и т.н. в началото не палех...в последствие си позволих за палвам по една, две цигарки докато съм на бар. Хм, интересно....до следващото ми ходене на бар след седмица или две, аз пак не пушех. Просто не мислех и не се сещах за тях. Колегите пушат около мене, аз не. Наистина много интересно ми се струваше. Но Факт!
Такааа следващата седмица, аз пак отива на бар. И какво мислиш се случва?
Първата ми реакция поръчвайки си питие и сядайки на сепарето е погледа ми машинално почва да търси пакет с цигари по масата В следващия момент, аз вече съм с цигара в ръка. Без дори да осъзнавам какво правя и дори да се замисля.
Извода за мене е, че всичко е навик. Няма никаква физическа зависимост към никотина. Това са долни инсинуации и лъжи. Идеята е да се втълпи, че си физически зависим. А повярваш ли си, че си такъв...то ти автоматично ставаш такъв
Силна воля и време се иска за цигарите...друг лек няма. Може да пробваш и с табекс, чувал съм че помага....но най важното лекарство е в главата ти.
Като човек занимаващ се активно с фитнес от няколко години, ти казвам че след като спрях ежедневната употреба на цигарите се почувствах пълноценно от доста години на сам, и в живота и в залата
enJoy

Темата ми се струва, че не е за тук.
Висшите органи ако сметнат за редно да я преместят

Edited by Vasil_G, 05 May 2009 - 02:26 PM.

[Ida]

Много зависи от типа психика - има инатести психики, които не търпят насилие - за тях отказването от нещо трябва да става постепенно и с разсейване. В примера с цигарите - почваш да се наблюдаваш и усещайки, че мислиш за цигара се научаваш автоматично да подменяш мисълта с някаква друга, например за секс (за ядене е твърде рисковано ) или за разходка, или за вредата от цигарите - изобщо всичко, което помага.
Ако имаш по-силна психика - с насилие - спираш от раз и си забраняваш повече да пушиш и това е! Викаш си наум "Абе аз мъж ли съм или баба!?" и не палиш повече. Аз така съм се отказвала от кофти за мен връзки. Режа, колкото и да ми се иска да съм с този човек. Просто си казвам, че достатъчно съм се себеотричала и унижавала. При цигарите обаче беше по-трудно - със заобикалки.
Прав е ВАсил, че навикът не е към никотина, а е пътечка, добре утъпкана през мозъка и свързана с удоволствието от цигарката. Пушенето носи фалшиво усещане за спокойствие. Всъщност е доказано, че никотинът повече активира мозъка, отколкото да го успокоява. А и никотин се съдържа и в доматите и картофите, така че винаги може да се набави. Да, ама отказването е трудно точно, защото пихиката е привикнала. Затова - леко, тихо, щом ти се припуши, мисли веднага, начаса за нещо друго. И постоянно се утъпква нова пътечка в мозъчето, а старата, цигарената избледнява. На този принцип не пуших три години и си виках наистина "Лелее, колко съм силна!" И успокоена от тази мисъл пропуших, защото си казах, че мога да ги откажа пак и не съм зависима! Овца! Но постигнах друго, де, научих се да си внушавам отвращение към неща, които ми вредят.

[franko_begbie]

Е не ми беше конкретно за цигарите идеята, но принципите са еднакви

[Cmacu]

Предполагам, че ще има доста хора, които ще го успорят и прочие, но това е моят начин и моята гледна точка...
Волята ми, вярата ми и силите ми се опират на едно просто нещо: Аз съм господар на живота си - това значи че волята, вярата и силите ми се просто средства. Те не са цели, не са мотиви, не са начина... Те са просто средства. Целите си ги поставям всеки момент, в който съм изпълнил предишните и винаги са по-вискоки. Мотивите са, че искам да бъда някои и нещо по-добро, а не просто поредната мравка в мравуняка! Начините са разковничето според мен.

Един мъж се познава по какво? По мъжката дума. Точка. Няма как, къде, кога, защо, няма каквото, където, когато, защото, бля бля бля!!!! Няма глупави обяснения и причини. Навсякъде около мен слушам причините да не стане това, причините да не стане онова или прочутото "Не всичко зависи от мен!" (PUKE). Природа, обстоятелства, случаиности, други хора, бля бля бля, ако си роб на всички тези неща на какво си господар? Стига причини бе хора, всеки път когато изникне препятствие или проблем за да има напредък, за да има осъвършенстване не трябва да се отказваш и да се примиряваш, а да намериш начина да го преодолееш. Начин винаги има, винаги и за всичко!!!

Не искаш да пушиш - изхъвърляш си цигарите, в кошчето и продължаваш напред! Напред, не назад, аз така направих и до днес не съм се замислил дори дали да запаля. И което е по-важното, не съм се замислил дали съм сгрешил. Това е моето решение. Крайно и окончателно, грешно или не - това си е моето решение, това е моят начин! Не казвам, че това би трябвало да е начина за всички (особено за жените този вариант е почти изключен), но успеха и крайният резултат са вследствие от начина и средствата, а средствата са нещо което се усъвършенства...

Днес си в залата и казваш това са килограмите с тях тренирам, ще направя едно повторение повече във всяка серия. Точка! И няма връщане назад! Дори да се наложи да изкрещиш от болка това е твоето решение. Утре вече няма да е толкова трудно, а в другиден ще си поставиш нова цел! Средствата се усъвършенстват! По-силен си, имаш повече воля, постигнал си целта и вярваш много повече в се*е си!

Естествено, че не винаги резултата е точно това, което си искал... Може би в залата се е наложило треньора да ти помогне с последното повторение или си напълнял малко докато си отказвал цигарите или може би за да си точен и да отиваш всеки път навреме се е наложило да пропуснеш секса тази сутрин! Но това е цената на успеха. Това е цената на решението ти! Започнеш ли да се отказваш от решенията си значи вървиш назад, вървиш срещу се*е си.

Да има много грешки, много трудни моменти, газиш и тъпчеш наред. Всъщност вече маи съм го казвал... По-добре е, хиляди пъти по-добре е ти да газиш, отколкото теб да те газят. В обществото, в природата, в живота оцеляват силните, а те никога не са отдолу под краката на другите. Който си мисли, че има среден вариант, в които никой никого не гази може да излезе навън и да се огледа малко... Има правда, има добро, има щастие, ако щете дори вечна любов има, но те са в страната на силните, в страната на хората, които сами чертаят съдбата си и не се оправдават със слабата си воля, със това че не са достатъчно силни, с това че някои друг им е попречил, с това че се е развалило времето, с това че има криза или с това, че трябва да настъпиш някого за да слезеш от трамвая, който отива в депото на матрицата.

Интересното е, че с времето започваш да взимаш все по-бързи, правилни и точни решения. Че искаш по-големи неща, че усещаш промяната и се чустваш господар на мига. Тогава цената за успеха ти се превръща в красиви мигове, в усмивки, в по-малко усилия и в повече хора, които ти вярват и на които си помогнал по пътя.

[Ascalon]

Споделям повечето идеи на писалите по-горе.
Като говорим за казармена дисциплина първо можем да обърнем внимание на израза. Защо ли е дошъл от казармата? Защото там (предполага се) правиш правиш много неща на ден, постоянно имаш задължения и винаги си подложен на стрес и работа, изискваща някаква доза екипност.
Ако нямаш какво да правиш по цял ден, седиш и се чудиш как да си го преместиш от единия крачол в другия без да го пипаш , дисциплина няма да се роди, не щото ти е слаба волята, а защото няма причина да се поражда такъв организационен феномен.

Това са лични наблюдения, не ги предлагам за чиста монета.

Да разгледаме една примерна дневна програма:
- Предполагам , че работиш - 8 часа от деня (минимум).
- Пътуване до работа и обратно - 1 час
- Ако решиш да ходиш редовно на фитнес или някакъв друг вид занимание - 1 час и половина
- Да се срещнеш с приятели - 1 час и половина
- Време за усъвършенстване (четене например) - 2 часа
- Разни други физиологични нужди ти отнемат да речем още час-два.

Не остана време за сън нали?
Айде сега като не ти остава време за сън даже ,си направи режим така, че да съвместяваш всичко наведнъж. Трудно а? Ей тогава ше се роди дисциплината, ше почнеш да си цениш времето, парите, контактите с хората, хобитата, съня. Ако си притиснат от часовника ,сам ще се устроиш така, че да се наречеш организиран.

Понеже се обърна незаслужено много внимание на тютюневата индустрия - ако всички си давахме парите за спортуване и ги инвестирахме в се*е си целенасочено, никой нямаше и да помисля за цигари! Или греша?

[Ida]

Много добър пост!
Тъкмо си идвам от плуване и поне 3 часа не съм се и сетила за цигарка. Мързи, не мързи - казваш си: Сега ще си вдигна задника и ще отида да се движа, защото това е по-добра и истинска почивка от обтягането по дивана с цигарката. След много малко тялото ще се отблагодари с повече енергия, по-добро настроение и по-малко умора от работата.

[Johnny Strong]

Ascalon, решението е в това да не ходиш на работа...
То 1000 неща наведнъж не става... И да ч**аш и да готвиш не може...
Като искаш да се усъвършенстваш и да спиш нормално - не ходи на работа

[Petko K]

Да разгледаме една примерна дневна програма:
- Предполагам , че работиш - 8 часа от деня (минимум).
- Пътуване до работа и обратно - 1 час
- Ако решиш да ходиш редовно на фитнес или някакъв друг вид занимание - 1 час и половина
- Да се срещнеш с приятели - 1 час и половина
- Време за усъвършенстване (четене например) - 2 часа
- Разни други физиологични нужди ти отнемат да речем още час-два.

Не остана време за сън нали?

Аз как имам време за всичко това?

[Underman]

Още нещо полезно би било да се хванеш с малки цели и да ги постигаш.

Ето тук има интересни статии по темата: Управление на времето, както и целеполагане, култура на резултатите и т.н : http://www.mindtools...n/newMN_HTE.htm

Не знам как си физически, но има една книжка : Truth about six pack която твърди, че за по-малко от 2 месеца ще направиш плочки. Просто го споменавам като вариант да постигнеш някакви сносни резултати за кратко време. Започнеш ли да виждаш резултатите - дисциплината ще дойде от самосе*е си.

Успех!

[Johnny Strong]

има ли статия от типа: "Стъпка по стъпка към това как да се освободим от мързела в нашия живот - веднъж и завинаги"... който намери решение на този най-голям човешки недостатък, определено бих го нарекъл с право гений. мисля, че за това става на въпрос и в тази тема (мързел=слаба воля)

[Griddy]

Темата много ми харесва, ще бъде полезна на много хора. Мога да ти кажа от личен опит как аз се борих с непостоянството си и т.н...

Така, замисли се колко енергия вкарваш в негативните неща, от които нямаш никаква полза. Висиш пред компа, гледаш телевизия по цял ден, спиш до обед(това са нещата от моето ежедневие, ти вероятно имаш свой). Опитай се да насочиш тази енергия към положителни неща - литература, спорт, неща, които смяташ, че ще те подобрят в даден аспект. Съветвам те да почнеш с нещо малко, което си смятал, че никога няма да направиш, за което не трябва постоянсвто - изруси се, сложи си обеца.. тук е деликатно, защото ти имаш едни разбирания, аз други. Направи нещо, което смяташ за невъзможно..само и само за да се отчупиш и постепонно продължаваш с фитнес програми, отказване на лоши навици ...

[She]

Предполагам, че ще има доста хора, които ще го успорят и прочие, но това е моят начин и моята гледна точка...
Волята ми, вярата ми и силите ми се опират на едно просто нещо: Аз съм господар на живота си - това значи че волята, вярата и силите ми се просто средства. Те не са цели, не са мотиви, не са начина... Те са просто средства. Целите си ги поставям всеки момент, в който съм изпълнил предишните и винаги са по-вискоки. Мотивите са, че искам да бъда някои и нещо по-добро, а не просто поредната мравка в мравуняка! Начините са разковничето според мен.

Един мъж се познава по какво? По мъжката дума. Точка. Няма как, къде, кога, защо, няма каквото, където, когато, защото, бля бля бля!!!! Няма глупави обяснения и причини. Навсякъде около мен слушам причините да не стане това, причините да не стане онова или прочутото "Не всичко зависи от мен!" (PUKE). Природа, обстоятелства, случаиности, други хора, бля бля бля, ако си роб на всички тези неща на какво си господар? Стига причини бе хора, всеки път когато изникне препятствие или проблем за да има напредък, за да има осъвършенстване не трябва да се отказваш и да се примиряваш, а да намериш начина да го преодолееш. Начин винаги има, винаги и за всичко!!!

Не искаш да пушиш - изхъвърляш си цигарите, в кошчето и продължаваш напред! Напред, не назад, аз така направих и до днес не съм се замислил дори дали да запаля. И което е по-важното, не съм се замислил дали съм сгрешил. Това е моето решение. Крайно и окончателно, грешно или не - това си е моето решение, това е моят начин! Не казвам, че това би трябвало да е начина за всички (особено за жените този вариант е почти изключен), но успеха и крайният резултат са вследствие от начина и средствата, а средствата са нещо което се усъвършенства...

Днес си в залата и казваш това са килограмите с тях тренирам, ще направя едно повторение повече във всяка серия. Точка! И няма връщане назад! Дори да се наложи да изкрещиш от болка това е твоето решение. Утре вече няма да е толкова трудно, а в другиден ще си поставиш нова цел! Средствата се усъвършенстват! По-силен си, имаш повече воля, постигнал си целта и вярваш много повече в се*е си!

Естествено, че не винаги резултата е точно това, което си искал... Може би в залата се е наложило треньора да ти помогне с последното повторение или си напълнял малко докато си отказвал цигарите или може би за да си точен и да отиваш всеки път навреме се е наложило да пропуснеш секса тази сутрин! Но това е цената на успеха. Това е цената на решението ти! Започнеш ли да се отказваш от решенията си значи вървиш назад, вървиш срещу се*е си.

Да има много грешки, много трудни моменти, газиш и тъпчеш наред. Всъщност вече маи съм го казвал... По-добре е, хиляди пъти по-добре е ти да газиш, отколкото теб да те газят. В обществото, в природата, в живота оцеляват силните, а те никога не са отдолу под краката на другите. Който си мисли, че има среден вариант, в които никой никого не гази може да излезе навън и да се огледа малко... Има правда, има добро, има щастие, ако щете дори вечна любов има, но те са в страната на силните, в страната на хората, които сами чертаят съдбата си и не се оправдават със слабата си воля, със това че не са достатъчно силни, с това че някои друг им е попречил, с това че се е развалило времето, с това че има криза или с това, че трябва да настъпиш някого за да слезеш от трамвая, който отива в депото на матрицата.

Интересното е, че с времето започваш да взимаш все по-бързи, правилни и точни решения. Че искаш по-големи неща, че усещаш промяната и се чустваш господар на мига. Тогава цената за успеха ти се превръща в красиви мигове, в усмивки, в по-малко усилия и в повече хора, които ти вярват и на които си помогнал по пътя.

Явно си човек на крайностите, но в този случай евала за волята. Относно вредните навици, ако си безкомпромисен, ти свалям шапка! Не за всичко одобрявам като метод твърдост (все пак съм жена), но ако за теб това е работеща схема, чудесно! Поддържам те в това изказване

Edited by She, 13 May 2009 - 06:16 PM.

[NRG]

Много добре, franko_begbie, виждам че има хъс в думите ти. Дошъл е този ден, в който си решил да вкараш ред и дисциплина в ежедневието си. Лесно е да поддържаш това темпо. Първите няколко дни! После мотивацията почва да се топи като сладолед на слънце, докато накрая пуф! - изчезне. Тази тенденция се наблюдава при всеки. Силата и удоволствието идват ако успееш да прескочиш този момент на пълна досада.

Тялото се стреми към вечен покой, а съзнанието към вечен комфорт. Казано по научному - "Защо да бъда Личност като мога да съм си говедо?"