Здравейте драги ДЖ-овци. Имам сериозен проблем с вътрешното си съзнание и нагласа, четох някъде да започна просто да спирам хората за дребни работи от сорта на колко е часа. Обаче не знам.. можете да го помислите за нереално обаче и отва не мога да нправя... Прочетох ДЖ Библията прочетох съветите тука .. мотивирах се и идва времето за излзане. Излизам даже и не мога да питам колко е часа хубаите момичета без корема да ми се свие. Знам, че този проблем мога да го реша само аз, но исках да напиша тази тема и да получа съвети. Незнам по какъв начин да промена това а наистина искам. Незнам дали проблема се дължи на комплексите ми че съм 17 гидишен и все още имам малко акне.. но не знам. БЛАГОДАРЯ ВИ ПРЕДВАРИТЕЛНО.
7 replies to this topic
#2
rosstheboss
-
- Users
-
- 133 Мнения:
Напреднал
Posted 27 April 2009 - 08:25 PM
Ами то ако се беше получило от първия път, значи си някакъв киборг или нечовек 
#3
Ida
-
- Users
-
- 120 Мнения:
Напреднал
Posted 27 April 2009 - 08:47 PM
Хахаха, и аз съм се учила да заговарям хората по същия начин - с часа. Само пълните гьонове не се срамуват. Просто си мислещ човек и като такъв сам си пречиш с прекалени самоанализи за резултата от таква просто нещо като изречените от теб думи. Нека прибавим към това страх от отхвърляне, да не ти се присмеят, затапят и с това още повече да задълбочат твоята срамежливост.
Изходът е - да не приемаш думите като нещо обвързващо, нещо, което обезателно трябва да те разкрие в перфектна светлина. Думите първо са измислени за да общуваш и питаш и после, за да те представят. Използвай ги според първоначалното им предназначение - прояви любопитство и го изрази с думи. Нека те са насочени към другия, не да мислиш, че чрез думи се представяш ти самият. Към думите винаги прибавяй усмивка. НЕ се старай в началото да изразяваш сложни неща. Започни с прости въпроси - Как се казваш, учиш ли и т.н. В такива изречения няма как да сгрешиш. Всяка получена информация ще ти даде възможност да генерираш следващи изречения. Не спирай да се усмихваш. Не забравяй да се представиш, но не в нереална светлина, не като нещо, което не си. Изразявай се просто и приветливо. Така ще породиш доверие и ще бъдеш приет по-лесно, рискът от отхвърляне намалява. Вече след като си опознат от отсрещната страна малко повече можеш да започнеш да разкриваш това у се*е си, което смяташ за ценно и впечетляващо. Прави го честно и скромно, без изхвърляне. Включи хумор, овладей словото - пиши, говори с хора, не стой сам в главата си да мислиш как ще се изложиш.
Абсолютно всеки е минал от там, чак ти завиждам - как ми се иска да ме е срам да заговоря момче и цялата да почервенея.
Изходът е - да не приемаш думите като нещо обвързващо, нещо, което обезателно трябва да те разкрие в перфектна светлина. Думите първо са измислени за да общуваш и питаш и после, за да те представят. Използвай ги според първоначалното им предназначение - прояви любопитство и го изрази с думи. Нека те са насочени към другия, не да мислиш, че чрез думи се представяш ти самият. Към думите винаги прибавяй усмивка. НЕ се старай в началото да изразяваш сложни неща. Започни с прости въпроси - Как се казваш, учиш ли и т.н. В такива изречения няма как да сгрешиш. Всяка получена информация ще ти даде възможност да генерираш следващи изречения. Не спирай да се усмихваш. Не забравяй да се представиш, но не в нереална светлина, не като нещо, което не си. Изразявай се просто и приветливо. Така ще породиш доверие и ще бъдеш приет по-лесно, рискът от отхвърляне намалява. Вече след като си опознат от отсрещната страна малко повече можеш да започнеш да разкриваш това у се*е си, което смяташ за ценно и впечетляващо. Прави го честно и скромно, без изхвърляне. Включи хумор, овладей словото - пиши, говори с хора, не стой сам в главата си да мислиш как ще се изложиш.
Абсолютно всеки е минал от там, чак ти завиждам - как ми се иска да ме е срам да заговоря момче и цялата да почервенея.
#4
ThugLife_1
-
- Users
-
- 7 Мнения:
Нов
Posted 27 April 2009 - 09:10 PM
Абе принципно в живота ми съм това което искам да бъда в всяко едно отношение.. но отностно жените .. дърво. Когато сам с приятели на кафе и има момичета ми е 10 пъти по лесно да я заговоря от колкото като сам сам на улицата.. някак си не си вдъхвам увереност въпреки, че всеки пък си казвам "абе ще правя квото трябва па да става квото ще" определено ме надъхва но като застане момиче пред мен .. и вцепенявам и забравям за всичко. А чак след това ми идва на акъла колко по-добре е можело да стане всичко..
#5
dutchman
-
- Users
-
- 128 Мнения:
Напреднал
Posted 27 April 2009 - 09:33 PM
3 секундното правило (Мисля че от Мистери)
Когато видиш момиче което ти харесва я заговаряш в първите 3 секунди след като си я видял (ако позволява средата)
Така няма да имаш време да си напълниш главата с негативни мисли и да преомсисляш ситуацията.
Много помага!
Просто на ум си кажи изречението ии спирай всяко по-привлекателно момиче...не след дълго няма и впечатление да ти прави
Когато видиш момиче което ти харесва я заговаряш в първите 3 секунди след като си я видял (ако позволява средата)
Така няма да имаш време да си напълниш главата с негативни мисли и да преомсисляш ситуацията.
Много помага!
Просто на ум си кажи изречението ии спирай всяко по-привлекателно момиче...не след дълго няма и впечатление да ти прави
#6
NRG
-
- Users
-
- 496 Мнения:
Posted 27 April 2009 - 11:12 PM
Здравей ThugLife_1 и добре дошъл във форума. Реших да си покълча малко пръстите и да пиша по темата ти, защото докато я четях се самоидентифицирах с написаното. Бях точно където си и ти. Дори все още на моменти блокирам.
Преди няколко години си бях напомпал още недоразвитото мозъче с пикъп теория. Знаех всичко... на теория. Един летен слънчев ден тръгнах из улиците да си тествам практиката. Направих 5 кръгчета на квартала и не заговорих нито едно момиче. Следващите 2 месеца излизах още много пъти, но пак не заговорих момиче. Тръгвах към нея с готова фраза в ума, но тялото ми не се подчиняваше. Явно имаше нещо гнило, което ми пречи. Какво се оказа то? Да, парадоксално - ТЕОРИЯТА. И още няколко фактора, които няма да описвам сега. Признавам, тегаво и неприятно е чувството когато почнеш да развиваш социалните си умения, защото в началото блокажа е дори физически - болка в стомаха, заекване и т.н.
Първото нещо, което си мисли мацката когато някой я заговори е "Защо този иска да говори с мен? Може би..."
1. ... Флиртува с мен... оффф, поредния лузър.
2. ... Флиртува с мен... мммм, има нещо интересно в него.
3. ... Просто е приказлив.
Трябват й само няколко секунди да разбере. Ако искаш да си (2) трябва да се научиш да се забавляваш когато говориш с нея. На този етап не ти трябва нищо повече като съвет. Нищо повече като теория. Примерно, намисли си някаква кратка историйка или наблюдение, вкарай елементи на хумор в нея и я използвай като опънър. Спирай момичета и им разказвай цветно историйката, без мотив да ги сваляш или да флиртуваш, просто ей така. Ако се смеете (ти и тя) искрено докато си в разгара на пиесата си - красота Постепенно вкарвай пикъп материал - заучен или натурален, както ти е комфортно. Но не те съветвам да стартираш с пикъп благинки, защото или въобще няма да стартираш, или ще ти се иска да не си стартирал.
Преди няколко години си бях напомпал още недоразвитото мозъче с пикъп теория. Знаех всичко... на теория. Един летен слънчев ден тръгнах из улиците да си тествам практиката. Направих 5 кръгчета на квартала и не заговорих нито едно момиче. Следващите 2 месеца излизах още много пъти, но пак не заговорих момиче. Тръгвах към нея с готова фраза в ума, но тялото ми не се подчиняваше. Явно имаше нещо гнило, което ми пречи. Какво се оказа то? Да, парадоксално - ТЕОРИЯТА. И още няколко фактора, които няма да описвам сега. Признавам, тегаво и неприятно е чувството когато почнеш да развиваш социалните си умения, защото в началото блокажа е дори физически - болка в стомаха, заекване и т.н.
Първото нещо, което си мисли мацката когато някой я заговори е "Защо този иска да говори с мен? Може би..."
1. ... Флиртува с мен... оффф, поредния лузър.
2. ... Флиртува с мен... мммм, има нещо интересно в него.
3. ... Просто е приказлив.
Трябват й само няколко секунди да разбере. Ако искаш да си (2) трябва да се научиш да се забавляваш когато говориш с нея. На този етап не ти трябва нищо повече като съвет. Нищо повече като теория. Примерно, намисли си някаква кратка историйка или наблюдение, вкарай елементи на хумор в нея и я използвай като опънър. Спирай момичета и им разказвай цветно историйката, без мотив да ги сваляш или да флиртуваш, просто ей така. Ако се смеете (ти и тя) искрено докато си в разгара на пиесата си - красота
Постепенно вкарвай пикъп материал - заучен или натурален, както ти е комфортно. Но не те съветвам да стартираш с пикъп благинки, защото или въобще няма да стартираш, или ще ти се иска да не си стартирал.
#8
SouLtree
-
- Users
-
- 49 Мнения:
С малък опит
Posted 28 April 2009 - 10:53 PM
Леле, като се сетя преди години как и аз бях мега дърво. До към 9 клас като ме заговореше някое момиче или ми подавала IOI, аз просто не спирах да имам една адски тъпа усмивка и нищо не можех да направя, никаква мисъл не ми минаваше през главата, вцепенявах се като ледено кубче. Голям спек бях тогава, но някак си дойде и моя ред на прозрение и си промених стила изобщо - различна прическа, различен стил на обличане, по различен начин говорех и някак си самочувствието ми се повдигна малко. Тогава смених училището (преместих се от ЕГ в ПМГ)(10 клас пак си се върнах в ЕГ-то, но това е друга история) и срещнах нови хора там - кои люхи, кои интересни. Първия срок просто се опознавахме с класа, но един ден от 2я срок едно готино момиче седна на моя чин в едно от междучасията и просто си остана там. Не знам какво толкова видя в мен - имах доста акне, носех анцуг, но поне не бях със старата си мега детска прическа. И така. Тя все така седеше ден след ден все до мен, докато една слънчева сутрин (след 1-2 седмици) започна да ми намеква, че начина ми на обличане вече не приляга на тийн, време е да сложа и аз дънки, а аз тогава мн мразех да нося дънки . После свикнах, де, даже ми стояха добре 
. Така започна моята метаморфоза от мега дечко към тийн и нагоре.
ThugLife, ти беше казвал, че имаш акне някякво там. А, уе, споко, бе, пич, аз съм на 19 (почти 20) и пак имам малко акне, въпреки това вече от 2-3 седмици все с почти най-хубавите женки от 4те групи в моята специалност си прекарвам времето в университета. Т'ва, дали имаш малко или нямаш въобще пъпки, ги вълнува само тия нацупените, недостъпни женки, другите много-много не се интересуват от това (макар, че си е хубаво да нямаме). Да не те вълнува т'ва. Слагай си най-яките дрешки, вкарай няколко лафа в главата, маскирай се с някаква готина усмивка, обуй си яките кецове (надявам се поне накакви яки обувки да имаш, а не няк'кви детски маратонки) и скачай в живота, време си е.
За да преудолееш тоя голям срам, мога да те посъветвам, като ходиш да заговаряш някакви женки, да го правиш с друго момче заедно. Така ако пак се спечеш ще има кой да ти е опора (може и той да започне разговора, все си е от полза да поговориш поне малко с някое фенка), ще има кой да ти вкара едно рамо за отскок.
К'во да ти кажа за заключение. Давай по-смело, какви са тия детски работи още. Само нахалните (и находчивите за мен) просперитат в тоя живот (поне така казва баба, ама и аз се обедих вече в това. Сромността е за тези, които нямат други качества.). Приемай всичко това като игра, поне аз го приемам така. Като бивш геймър мога да кажа, че и игрите в реалния свят са интересни. 'Айде стига толкова, че ми се изкълчиха пръстите от писане на глупости.
. После свикнах, де, даже ми стояха добре . Така започна моята метаморфоза от мега дечко към тийн и нагоре. ThugLife, ти беше казвал, че имаш акне някякво там. А, уе, споко, бе, пич, аз съм на 19 (почти 20) и пак имам малко акне, въпреки това вече от 2-3 седмици все с почти най-хубавите женки от 4те групи в моята специалност си прекарвам времето в университета. Т'ва, дали имаш малко или нямаш въобще пъпки, ги вълнува само тия нацупените, недостъпни женки, другите много-много не се интересуват от това (макар, че си е хубаво да нямаме). Да не те вълнува т'ва. Слагай си най-яките дрешки, вкарай няколко лафа в главата, маскирай се с някаква готина усмивка, обуй си яките кецове (надявам се поне накакви яки обувки да имаш, а не няк'кви детски маратонки) и скачай в живота, време си е.
За да преудолееш тоя голям срам, мога да те посъветвам, като ходиш да заговаряш някакви женки, да го правиш с друго момче заедно. Така ако пак се спечеш ще има кой да ти е опора (може и той да започне разговора, все си е от полза да поговориш поне малко с някое фенка), ще има кой да ти вкара едно рамо за отскок.
К'во да ти кажа за заключение. Давай по-смело, какви са тия детски работи още. Само нахалните (и находчивите за мен) просперитат в тоя живот (поне така казва баба, ама и аз се обедих вече в това. Сромността е за тези, които нямат други качества.). Приемай всичко това като игра, поне аз го приемам така. Като бивш геймър мога да кажа, че и игрите в реалния свят са интересни. 'Айде стига толкова, че ми се изкълчиха пръстите от писане на глупости.
Edited by SouLtree, 28 April 2009 - 10:56 PM.
