Преди седмица излезнах на кафе с приятелката си и и казах , че искам да се разделим. Казах че ми трябва малко време в което трябва да преосмисля някои неща. Бяхме заедно долу горе 4 месеца. Всичко беше ОК нямаше изневери , скандали и тн... често срещаните проблеми ги оставям на страна. Проблемат е в мен , чуствам се някак си странно , гледам да прекарам колкото мога повече време сам.
Изобщо пална изолация. Сън не ме лови. На 3 дена безсъние 8-9 часа да поспя и толкоз. Понякога ми идва ми да извикам с пален глас , но незнам какво ?
От месец насам в главата ми се варти думата ,,любов" която неми дава мира.
Прес повечето време гледам някакви любовни драми. Чета какви ли не глупости сварзани с любовта и имам чуството , че съм до никаде. Някак си всичко загуби смисъл. Защо щастието не е в това колко си богат и известен, а е в това колко любов и приятели имаш. Тук идва и другият въпрос. Кой ли е по-щастлив? Дали това е преуспелият самотник, който има всичко друго, но не и любов, или любовта която си изживял или живееш с човекът до теб ???
смятам, че ти не си щастлив с нея, ако беше щастлив нямаше да искаш да се разделите, а да си с нея...
това ли е което те тормози? не виждам тръпката? не виждам желанието...виждам само въпроси и замазани отговори...
не получаваш това което искаш /имаш нужда/ и това ти пречи да направиш крачката към нея?
прекалено много мислиш, сякаш ще вземаш решение за брак?
не, не казвам че е лошо...малко хора го правят, но когато са влюбени и искат жената до се*е си, нямат такива мисли?!
щастливия човек...дълга тема
щастието не е в парите, нито в това което можеш да си купиш с тях...щастието е в малките неща, в духовното израстване, в добрата дума, в безценните моменти прекарани с любимите хора, в приятелите които те ценят и ти го показват на РД /няма по топлещ подарък от техния сърдечен поздрав, от всички казани и неказани думи.../
най красивите неща са невидими за очите, но видими за сърцето...
Навеждам се на мисълта , че май се влюбвам и ме е страх от последствията. Като се замисля любовта не е просто любов , не се прекрасен сън , а крие много отговорности . Мисля че, ако се науча как да споделям проблемите с любимия човек и да ги решаваме заедно любовта може да се преварне в светлия блян. Все пак не всичко зависи от мен. (ако разбирате какво искам да кажа)
Но ако дойде ден в който всичко ще свърши , тогава какъв е смисъла ???
любовта е взаимност, уважение, разбирателство и е нормално да зависи от двама ви, а не само от теб
мислейки за края... тогава защо да започваш каквото и да е? всичко има начало и край или пък няма край, просто се трансформира...
любовта минава през етапи и израства като всички нас, ако е истинска и желана продължава да живее, но под друга форма
когато си влюбен, останалите не съществуват...мислиш и виждаш само нея - има тръпка и желание
тръпкта става страст, която те залива ...
страста преминава в нежност и желание да си точно с този човек, но и тя има край - появява се уважението, взаимноста и вътрешното спокойствие, когато си в прегръдките на любимия човек...
Притеснявам се от това , че може би ще и писна , ще си намери друг, ще крие, ще изневерява. Макар че досега е нямало такова нещо , някак си загубих доверие в се*е си , не в нея . Някак си нямам сили да се боря за нея. Все едно съм на състезание и тя е наградата аз съм с костенурка а конкоренцията с коне !!!
няма да го разбереш сега...за това се иска време и израстване
всеки се ражда свободен и така трябва да живее, както и да си отиде от този свят т.е. всеки има право на избор - как и с кой да прекара живота си
ограничавайки правото му на свобода...каква любов е това? не е ли това чувството за собственост, което често е по силно от нас и води след се*е си само проблеми?
не е ли любов - да дадеш пълна свобода на човека до се*е си и въпреки свободата си, той да е избрал ТЕБ!
и не мислиш ли, че въпросите - къде беше? с кой? какво прави? са излишни, когато този човек ти дава всичко онова, което те прави щастлив?
Все пак мисля , че всичко зависи от това дали си бил стриктен в изпълнението на правилата от детството си.
интересно ми е какво имаш предвид?
правила няма...ти ги определяш...
обществото има много правила, но спазва ли ги? щастливи ли са хората?
за мен има възпитание и ценности
От другия край........... Страната ни не струва, а ние искаме верни маже/жени , както ние така и те имат вина за каквото и да било.
верноста не зависи от ценностите на обществото, а от твоите вътрешни убеждения
не казвам, че изневярата е нещо нормално, но това са нещата от живота...те просто се случват и за това вина имат и двамата...
ти може и никога да не разбереш, ето това е за мен уважението...
не искам да знам кога и с кой...искам, когато е с мен, всичко да е ок /избрал е да живее с мен, отдава ми част от живота си, отнася се с уважение, обича ме/ другото, другите и всичко останало не ме интересува...
Мисля , че отговорите който търся няма да ги намеря , някаде написани ще мога да ги разбера само от живота във и извън умопомрачението на любовта , или поне аз така си мисля.
учим се и израстваме, докато сме живи...във или извън любовта...живота е любов...любовта е живот...
И какво да направя от сега нататак??? Не ми е брезразлично към нея , но просто се губя някаде и никой неможе да ме искара.
какво ти липсва? какви очаквания имаш? какво не ти харесва? къде си и защо си там?
сега си избий мрачните мисли от главата, обади и се, 
всичко си е наред
