9 replies to this topic

[sada]

Здравейте.
Наистина не знам откъде да започна. Ще пробвам така :
Никога не съм знаел как да комуникирам с момичета/жени. Родителите ми се разведоха рано и трябваше да поема много повече отговорности. Докато другите хлапета се занимаваха с нещо нормално за възрастта си, аз се научих да домакинствам, плащам сметки, да се разправям с какво ли не. През тийнейджърските си години бях едно пълно, затворено хлапе. Общувах с твърде малко хора в началото на гимназиалните ми години, не защото не исках, а защото не знаех как. Липсваше ми това чисто социално умение.
Така прекарах 2-3 години. Един ден, преди около 2 години, реших, че нещата няма да продължават по този начин. Започнах диети, фитнес, упражнения и пр. Да, постигнах впечатляващ резултат за самия се*е си - отървах се от наднорменото си тегло, но пък ми се отпусна кожата и далеч не изглеждам привлекателен. Все пак, минавам за някакъв средностатистически сложен ...
С тази промяна се регистрираха и първите интереси на момичета към мен. Вече бях на 17-18, а се чувствах като на 12. Не знаех как и какво да направя. След един-два провала и несподелени чувства започнах да достигам до прозрението, че нещата явно не са толкова прости, колкото изглеждат.
Междувременно, влязох в университет и се започнаха големите ходения по мъки. По някаква причина си втълпих мисълта, че трябва да имам приятелка, че не мога да стоя просто така, наблюдавайки, а не преживявайки щастливите моменти, на които другите се радват и дори пренебрегват.
Първоначално беше едно доста опитно девойче. 2-3 месеца я преследвах, повтарях й как тя за мен е единствена, че я обичам, че значи всичко за мен, оставях я да прави каквото иска ... Сега осъзнавам глупостта, която съм вършел, но тогава това ми се струваше единствената перспектива. Да, тя бе първата, която ме забеляза и по някаква причина това значеше много за мен.
Отрезви ме една друга, с която съвсем случайно се забихме. Тя, макар, че реално погледнато сме се виждали 3 пъти за 1 месец, ми доказа нагледно колко погрешно мислене съм имал. Уви, и с нея не се получиха нещата ..
Мина около месец и .. се случи цяло чудо. Като по филмите - засякохме се във форума на университета ни, след това в скайп, запознахме се на обяд следващия ден и към 20:00 вече се бяхме забили. И така аз за първи път попаднах във връзка. Тя беше невероятна - интелигентна, красива, чувствах се страхотно с нея, независимо от факта, че тя беше една година по-голяма от мен, имахме сходни музикални и литературни вкусове, разбрахме се, че между нас няма да има никакви изневери, никой трети ... И така точно една седмица. След това аз допуснах грешката да я излъжа за нещо съвсем дребно. Това преобърна всичко. Тя изгуби вяра в мен, започна да ме ревнува изключително силно, цупеше се без повод. Аз не исках такива отношения между нас, опитвах се да поговорим и да изясним какво се случва между нас. И като отговор получих "ти ми се намеси грубо в живота. Посветих ти времето си, приятелите си, жилището си, а ти дори не си ме запознал с колегите си. Ти нямаш отношение към мен, в предишните два дни получих само две изпросени целувки. Същевременно с това ме задушаваш. Искам разнообразие, не да си вися вкъщи с теб". Малко по-късно скъсахме.

Това се случи около 20. април. Оттогава насам изключих всякаква реалност. Колкото пъти се обърна назад, осъзнавам, че съм допуснал грешка в поведението си. Тя очакваше от мен да знам как да се държа в една връзка, предвид факта, че се увери, че съм достатъчно оправен в житейските проблеми като цяло. Но аз не съм. След като скъсахме, изчетох "Библията", изчетох "първите стъпки на новака", 15-те урока, но не мога да го осмисля, да го възприема като част от мен. Момиче покрай мен се завърта с честотата на Халеевата комета и поради тази причина, колкото пъти си кажа, че ще бъда железен и няма да издъня нещата, винаги се случва обратното. Липсва ми техника и чисто емпиричен опит, който всички тук са натрупали. Наистина не знам какво да правя, от 2 месеца насам не мога да се концентрирам. Единственото, което правя, е да чета за сесия и отвреме-навреме да изляза да се видя с някой колега от курса си. В останалото време съзнанието ми е изцяло заето от нея. Няма шанс да си я върна, знам го, но .. не мога да продължа напред. Не знам какво ме чака, което малко ме плаши. И все пак ми се иска, в името на онази първа седмица, когат о чувствах неща, които никога не бях изпитвал дотогава, да продължа. Но никога няма да е същото ...
Съжалявам, ако съм ви досадил, но нямам достатъчно близък човек, на който да споделя всичко това и затова се възползвам от анонимността на интернет. Ако можете да ми дадете съвет, критика, напътствие, ще съм ви благодарен.

Edited by sada, 07 June 2008 - 03:21 PM.

[franko_begbie]

Забрави я тази. Тя е минало. И като се замислиш е хубаво минало. За промяната трябва мнооого време. Ти сам каза, че си почнал промяната преди 2 години, а виж къде си. Аз също почнах преди 2 години и също съм доникъде, но поне не изпадам в депресии и наистина приемам всеки ден като тренировка за следващия. Трябва да забравиш самосъжалението и да продължаваш напред каквото и да става!

БЕЗ БИТКА НЯМА ПОБЕДА!!!

[Don Kiko]

Това се случи около 20. април. Оттогава насам изключих всякаква реалност. Колкото пъти се обърна назад, осъзнавам, че съм допуснал грешка в поведението си. Тя очакваше от мен да знам как да се държа в една връзка, предвид факта, че се увери, че съм достатъчно оправен в житейските проблеми като цяло. Но аз не съм. След като скъсахме, изчетох "Библията", изчетох "първите стъпки на новака", 15-те урока, но не мога да го осмисля, да го възприема като част от мен. Момиче покрай мен се завърта с честотата на Халеевата комета и поради тази причина, колкото пъти си кажа, че ще бъда железен и няма да издъня нещата, винаги се случва обратното. Липсва ми техника и чисто емпиричен опит, който всички тук са натрупали. Наистина не знам какво да правя, от 2 месеца насам не мога да се концентрирам. Единственото, което правя, е да чета за сесия и отвреме-навреме да изляза да се видя с някой колега от курса си. В останалото време съзнанието ми е изцяло заето от нея. Няма шанс да си я върна, знам го, но .. не мога да продължа напред. Не знам какво ме чака, което малко ме плаши. И все пак ми се иска, в името на онази първа седмица, когат о чувствах неща, които никога не бях изпитвал дотогава, да продължа. Но никога няма да е същото ...
Съжалявам, ако съм ви досадил, но нямам достатъчно близък човек, на който да споделя всичко това и затова се възползвам от анонимността на интернет.

не съжалявай толкова. всеки допуска грешки, нали все пак сме хора.

ти какво искаш да очаква една жена от един мъж??? да се държи като дете, а не примерно като... МЪЖ?

прочете Библията или първите стъпки на новака?? и понеже не си прочел библията, идеята като начало е не да го възприемеш, а да видиш една различна гледна точка, едно алтернативно мислене... в последствие ще осъзнаеш колко вярно е това мислене и същевременно колко ограничено е било твоето (в тази насока)

нямаш емпиричен опит... ами ето разбил си една връзка - това е трупане на опит. разбии още няколко и ще видиш всичко под друг ъгъл.

като само учиш, от какво се оплакваш??? че нямаш прииятели, момичета и опит??? ами нали само учиш... ако излизаш повече съответно ще контактуваш с повече хора и момичета - неизбежно е пък може да се пробваш и ти да се завърташ около тях, а не само да ги чакаш на готово...

никога няма да е същото - съжакявам така е, но не съм казвал, че неможе да е пъти по-хубаво

много е лошо, когато човек няма приятели и социален живот... сам знаеш къде са ти проблемите. направи промени в начина си на живот и лека по лека всичко ще започне да се подрежда

[*----=Elit Force=----*]

Слагам ръка на сърцето си и си признавам,че бях смотан,много смотан,освен това бъкел не знаех за отношенията между хората. Преди около 2 години започнах да контактувам с повече хора,с цел по-добро общуване.Наистина задобрях в отношенията си с мъже и жени.Но още нещо ми "куцаше",а то беше,че не знаех, причините за успеха си и това ми носеше много неуспехи.Преди 6 месеца се регистрирах и за 1 месец "глътнах" 2-3 пъти Библията,преди месец намерих още един подобен саит,който също прегледах.Сега вече много неща ми се изясниха,но още не мога да работя с пълен капацитет-ЗАЩО?ЗАЩОТО ми липсва практика.Моят съвет е такъв:
Научи добре теорията и после се отдаи на практика.Помни,че в началото ще е много трудно,но после ако не се откажеш ще се горееш със се*е си!

А колкото до бившата-почти всяка жена е заменима(Е,ако се окаже незаменима тогава можеш да я имаш отново стига да добиеш уменията и увереността нужни за да я спечелиш отново.Аз лично си мисля,че не е незаменима-ти просто си бил хлътнал много здраво,което те прави много,ама много субективен). Давай смело на пред

Послепис:
Може би ще видиш още едно мнение от мен,защото този саит се ползва от две "крила"(знаеш какво е крило,ако не в Библията го пише),които,най-често,изразяват различно мнение по дадени въпроси

Edited by ~*FreeStyl3*~, 07 June 2008 - 10:43 PM.

[Coco Chanel]

Не бъди категоричен, че няма щанс, стига да го искаш силно всичко става, но трябва да се промениш, да и правиш изненади, да има разнообразие, изненадай я с нещо, всички имаме нужда от разнообразие, ти си го получавал от нея затова не ти е липсвало може би.

[*----=Elit Force=----*]

Както колегата вече е изяснил по-горе,ElitForce сме двамата с него.Прегледах му мнението,а ето и моето мнение:
Пич,знам какво да си с разведени родители(настройки и т.н,гадно е),но не е трябвало да се оставяш това да те сломи и/или да ти пречи по някакъв начин.Контактите с хора можеш лесно да наваксаш(както уинга ми) и с момичетата ще се започнеш да се оправяш,сигурен съм. Само ти трябва малко повече увереност,това е

[Xtigyro]

Докато другите хлапета се занимаваха с нещо нормално за възрастта си, аз се научих да домакинствам, плащам сметки, да се разправям с какво ли не.

Поздравявам те, за което !

През тийнейджърските си години бях едно пълно, затворено хлапе. Общувах с твърде малко хора в началото на гимназиалните ми години, не защото не исках, а защото не знаех как. Липсваше ми това чисто социално умение.

Както и по-силно желание.

Така прекарах 2-3 години.

Именно желание.

Един ден, преди около 2 години, реших, че нещата няма да продължават по този начин. Започнах диети, фитнес, упражнения и пр. Да, постигнах впечатляващ резултат за самия се*е си... С тази промяна се регистрираха и първите интереси на момичета към мен.

Явно нещо неизбежно в природата на човека... докато не подобри визията си и не забележи ОЧЕВИДЕН интерес към се*е си, самоувереността трудно покълва и нараства...

прозрението, че нещата явно не са толкова прости, колкото изглеждат.

Не са. Те дори са много по-прости, отколкото подозираш на този етап от живота ти...

По някаква причина си втълпих мисълта, че трябва да имам приятелка

Грешка, която сме правили сигурно почти всички в дадена част от живота си... а определям това като ГРЕШКА, защото подобно втълпение и психическа нагласа повлича след се*е си още много други грешки в подхода към жените.

...нужен е втори пост поради "ОТКРИТИ СА СЛЕДНИТЕ ГРЕШКИ
Използвали сте повече от позволения брой блокове с цитати".

[Xtigyro]

Искам разнообразие, не да си вися вкъщи с теб". Малко по-късно скъсахме.

Явно все още не си развил социалните си умения или обичаш да си причиняваш болката от провалите... Не виждам промяна, ЖЕЛАНИЕ, повече социални контакти, РАЗНООБРАЗИЕ. Дотук все още си в началото на битката за нов живот и преживявания.

Тя очакваше от мен да знам как да се държа в една връзка, предвид факта, че се увери, че съм достатъчно оправен в житейските проблеми като цяло.

Глупости. Тя е искала просто да прекарва яко времето си с теб, а не просто да бездействате и да се "ОТДАВАТЕ на НЕПОВТОРИМАТА ВИ ВРЪЗКА".

Но аз не съм.

Да, не си. Засега. Но САМОСЪЖАЛЕНИЕТО НЕ помага.

Липсва ми техника и чисто емпиричен опит

Което е повече от нормално. Но на теб ти липсва и достатъчно ЖЕЛАНИЕ.

Но никога няма да е същото ...

Ако си търсиш някой да ти набие шамарите накрая, аз съм насреща. СТИГА САМОСЪЖАЛЕНИЕ.



ИСКАМ четири неща от теб - по-силно ЖЕЛАНИЕ за промяна, ЗАБРАВИ САМОСЪЖАЛЕНИЕТО, принтирай библията и НЕ ПУСКАЙ няколко месеца КОМПЮТЪРА си, ЕКСПЕРИМЕНТИРАЙ И СЕ ПРОВАЛЯЙ, докато УСПЕЕШ (не само с жените).

Edited by extigyro, 17 June 2008 - 11:57 AM.

[sada]

Благодаря на всички (особено на extigyro - толкова верни са думите ти, трябваше да се замисля по-рано над тези неща и да достигна до четирите "неща"), които прочетоха този пост и ми дадоха съвет. Библията я чета от един-два месеца насам, не съм си поставил за цел да правя маратонско четене, опитвам се да я осмислям и почувствам като своя собствена мисъл, но става бавно и трудно. Покрай последната история, която и провокира този пост, както и предишни преживявания с момичета, които съм имал - всички до една крайно неуспешни,  съм крайно обезверен спрямо самия се*е си. Не може да се запозная с 3-4 момичета и всички те да се окажат чак толкова невъзможни, нали? Както беше казано в БИБЛИЯТА, единственото общо между тях съм аз и моят провал. А това е доста потискаща мисъл, която ме тормози от 2 месеца насам.
И все пак, ще туширам всичко това с времето. Пред се*е си имам реална перспектива за връзка, смятам да я използвам, но да избегна грешките, които допусках. Единственото, което ме притеснява, е че от моя страна има само симпатия, но не и по-сериозни чувства .. Звучи клиширано, но не знам дали пак ще мога да изпитам онова чувство на радост и топлина в се*е си спрямо момичето до мен.
Благодаря ви още веднъж; запазвам си правото да се допитвам до вас, в случай, че изникне някоя уникална ситуация, която да е твърде нова и неотразена във форума

Edited by sada, 18 June 2008 - 01:41 PM.