(тоя пост стана май малко дългичък, който го прочете има бира от мене
)
Зарежи писането във форумите и върви и се напий като мъж ;]
утре е почивен ден - повтори ;]
През седмицата след работа намери нещо хубаво да правиш - отиди в някой парк, поспортувай, фитнес, играй карти с приятели, бягай, слушай музика(не пред PC-то!). Намери си развлечение.
А другия петък отиди с няколко приятелчета на бар/диско, огледай девойките, избери си една и я заговори, кавкото и да ти струва. Няма да те лъжа. Най-вероятно ще те разкара, но пък какво от това - с приятели си - напий се!
Човек, научи се да не те бърка толкова за нещата! Самоувереност. Изключи си компютъра и илзез навън. Моля ти се! Честно ти казвам! След като прочетеш това да си се обадил на някой приятел и да си навън! Самоуважение бе човек.
Преди време и аз бях пристрастен към комютрите. Какво ми помогна да се откажа от тях? Ами замислих се как изглеждам отстрани. Жалък. Това е отговора. Бях един смотльо, без приятели, без да знае какво да прави като излезе, с ужасно чувство за хумор - просто смотльо. Нямах никакви забавления освен да седя пред машина и да правя все едни и същи неща, които няма да ми вършат никаква работа в бъдеще. Ти си вече голям мъж и да киснеш толквоа часове пред PC-то е чисто и просто патетично. Работа ти е свързана с компютри - ОК. Просто когато се прибереш от работа спри да мислиш за тях.
Казваш че си интелигентен човек - всеки е бил в твоето положение. Интелигентните хора просто се измъкват.
Всеки човек си има приоритети - ти трябва да избереш твоите. Да можеш да се оправяш с жените. Да имаш приятели, да излизаш, да живееш живота си така че да заслужава да бъде описан в книга,
да го запомниш. Или да си останеш смотльо, компютърен маняк, който не може да общува с хората? Ти избираш. И няма кой друг да го избере вместо теб. Няма кой друг и да го направи вместо теб. Избери кое е по-важното за теб. Погледни живота си от друг ъгъл. От написаното си личи че държиж на хорското мнение. Тогава се замисли какво всъщност мислят за теб те? Аз ще ти кажа -
смотьо! Искаш ли хората да си мислят това за теб? Тогава промени това в се*е си. Пречупи го!
Може би ти или някой друг ще каже - не е толкова лесно. Ами не сте прави - лесно е! Стига да го искаш. Стига да е на първо място в приорите ти! Стига да имаш волята ще постигнеш това, което искаш!
Още няколко думи за
всичките й приятели - те не трябва да те притесняват. Живота ти не зависи от тях. Още повече те са нейни приятели, а не твои. Какво толкова се косиш за мнението им? А и без това - нали знаеш, че нещата, които им е наговорила не са истина. А ако са истина - тогава какво толкова ти пука - да не говорят лъжи за те*е, я?
Още повече че е много лесно да направиш добро впечатление, след като те мислят за черен. Ако видят, дори и малка твоя черта, тя ще им направи по-голямо впечатление от обикновено и ще я хиперболизират. Така ще видят че не си чак толкова лош. И ще започнат да се съмняват в това до колко всичко казано за теб е истина. И тези съмнения ще са още по-силни с всяка твоя добра и намясто постъпка.
________
Няколко думи за това, което си казал за баща си - незнам до колко другите хора, които са писали са запознати с психология/психо анализ, но аз съм и мога да ти кажа че личността ти е изградена като по учебник. Мълтретиран като малко момче от баща си ти като порастнал мъж си мекошав и чакаш някой друг да ти казва какво да правиш, както във детството ти. Ти си свикнал да бъдеш командван и когато си изгубил връзката с източника на заповедите си започнал да търсиш заместител на този, който ти е давал заповеди като малък. Чакаш да бъдеш командван. Понеже да бъдеш командван в прекия смисъл на думата, в днешно време не можеш да бъдеш, ти се оставяш да бъдеш манипулиран и да правиш това, което ти кажат. Строгите напътствия на баща ти са се изродили(тъй като вече не си зависим от него и не можеш да ги получаваш от него) във това да чакаш някой друг да ти каже какво да правиш. И понеже ти не можеш да си признаеш това(или най-вероятно не го осъзнаваш) правиш хиляди компромиси и така подсъзанателно се чувстваш командван, а с времето и научваш други да те командват.
Това се получава така защото спомените от детството са емоционално най-силни. Понеже тогава не си можел да определиш какво е добро и какво е зло си смятал че баща ти е абсолютни авторитет, най-умния, най-мъдрия, най-силния, иска най-доброто за теб, подтикнат от обществените нагласи. Щом тогава си смятал че баща ти е прав да върши това, мозъкът ти съди за тези случки не със сегашният ти разсъдък, а с тогавашния. Дори и сега да казваш и да си мислиш че това е било грешно и че не трябва да се постъпва така, подсъзнателно ти го удобряваш. А това, което е подсъзнателно рано или късно избива на повърхността.
Формирането на (благия ти) характер е също резултат на детството ти. Баща ти ти е казвал какво да правиш. Така че ти си правел това, което е казвал. Затова не си развил собствено мислене. Ти нямаш мнение. Ти искаш да ти бъде наложено мнение. Затова спадаш към т.нар. хора с добър характер. Хора, които не утстояват своето, защото са съгласни да направят това, което другите поискат от тях. Ти го правиш именно защото като малък не ти е позволявано да правиш, каквото ти желаеш. А ако не си се съобразявал с това, което баща ти ти нарежда е следвал як пердах. Подсъзнателно свързваш тогавашната реалност със сегашната. Както сам се досещаш - няма начин да не изпълниш това, което те молят.
Това че си бил дърпан от общуването с хора може да рефлектира по два начина след като напуснеш баща си - или хипо или хиперфункция. В твоя случай е хипофункция - занижено общуване. Ти общуваш с хората главно чрез компютър. Това е така, защото с това се занимаваш, това е работата ти, чувстваш се сигурен в тази сфера и това рефлектира на разговорите ти - вървят по-добре, по-гладко, по-добре се справяш. Когати си навън, разговорите ти не вървят така гладко и ти виждаш това. Подсъзнателно правиш сравнението и се самоизтласкваш към интернет общуването. Виждаш че там все повече ти върви. И започваш да говориш за компютри и в реалния живот. Те са сферата, в която си сигурен и се справяш добре. Тук подсъзнателно им придаваш грешен признак - общуваш по-добре чрез тях, следователно носят дивиденти в самото общуване и затова ги използваш при разговорите в реалния живот. Точно придаването на този признак е голям проблем в разговорите ти 'на живо'. Казаха ти вече защо не са интересни, няма да повтарям. Проблема се засилва и от това, че ти осъзнаваш това и се притесняваш още повече от хората(а и страхът от детството си казва думата).
Положителната част е това, че проблема с общуването в интернет и в реалността се оправя много бързо. Щом можеш да водиш добър разговор в интернет, значи можеш и в реалния живот. Просто ти трябва повечко спокойствие и стимул за да го направил. За стимула не мога да ти помогна - трябва да го намериш вътре в се*е си, както казах по-рано - всеки човек си има приоритети. А за това как да си оправиш междуличностните взаимоотношения в реалния живот - за да не се притесняваш трябва да действаш бавно и методично. Първо излизаш с някой приятел(може и колега) някой, който ти вдъхва доверие. Излезте някъде - на биричка двамата след работа, на фитнес, скално катерене, както и да е. След няколко такива срещи с много познати лица направи същото с не чак до толкова познати, но все пак хора, които ти вдъхват доверие. След това излез с няколко човека от по-близкото ти обкръжение. Повтори срещата в някой бар/дискотечка. Излез пак на барче с не-чак-толкова-познати-хора. Мисля че схвана мисълта ми.
Освен това намали часовете пред компютъра си(несвързани с работата) до минимум(най-мнгого половин-един час). Ще зейне дупка в теб. Понеже все още не си много добър в общуването и не можеш да излизаш свободно сред приятели и не-чак толкова приятели, така че се запиши някакъв вид спорт. Само да не е бягане в парка или на стадиона. Скално катерене(наистина добър избор), фитнес, футбол, плуване(още един прекрасен избор). Казаха нещо за танци, но мисля че ти е твърде рано за танци.
Как ще продължи живота ти зависи само от теб - дали ще продължиш със интровертността си или ще пречупиш създадения в теб стереотип от родителите ти. В крайна сметка живота е твой. Ти трябва да намерип сили. Мисля че казах по-нагоре как го напрвих аз - погледнах се отстрани. Абсолютно безпрострастно, без никакви предубеждения, наложени от мен или от обществото. В крайна сметка думите не винаги(а почти никога) хората не казват това, което мислят. А и да те укоряват за това може да има изключително много причини, различни от неудобрението към поведението им. Например, че подсъзнателно искат да се държат като теб, но не им стиска(можеш да си мислиш, че е така всеки път за да не се притесняваш от мнението). Така че не вярвай на голите думи на хората, научи се да разчиташ невербалната комуникация. Ноо до тогава имаш доста рабора за вършене прочети това, което съм написал няколко пъти и се размисли наистина какво искаш да направиш със живота си.
Сега един последен съвет - не приемай всичко на 100% от пост-а ми. Не приемай нищо на 100% във нищо. И не ме разбирай погрешно. Знам че не точно това е, което искаш да чуеш. Знам че не си искал точно тази ми помощ. Ако искаш не приемай нищо, от това, което написах, но според мен трябва да промениш светогледа си. И според мен това е начина. Не го пиша всичкото това за да се покажа, колко разбирам и колко съм велик. Правя го за да ти помогна. /още един съвет - не прави това, което направих в последните 2 реда. Това е още един модел на поведение. Нарича се себеотрицание. Отричаш се от това, което си казал и от това, във което си хвърлил много труд. Освен това показва несигурност. Не прави много добро впечатление. Особено на дамите. Аз си позволих да го направя за да покажа, че наистина искам да ти помогна./
Между другото - поздравления, че започна да говориш в 1л. ед.ч. Първата стъпка към промяната е виждането на грешките. 2рата е признаването им. Не мислех да пиша повече в тази тема, но точно това ме накара да напиша още няколко реда по проблема ти.
Лека вечер.
Edited by x3m, 27 April 2008 - 11:10 PM.
:D
Пък и такава духовна чекия ще си удариш ,че даже ша искаш пак.
