Преход към съдържанието


Снимка
- - - - -

Деликатен въпрос


  • Please log in to reply
20 replies to this topic

#1 James Hetfield

James Hetfield

    Sad but trueeeee

  • Users
  • РипванеРипванеРипванеРипване
  • 91 Мнения:

Posted 12 April 2008 - 08:41 PM

Значи историята е следната: От почти 4 месеца живея заедно с едно момиче. Въпросът е че тя е бих казал по-различна от "стандарта", но не това е важното. Преди повече от 3 години тя е загубила баща си, а наскоро - средата на миналия месец загуби и дядо си. От тогава тя се затвори в се*е си. Стана сприхава, избухлива, често казва че иска да остане сама. Въпросът ми е какво мога да направя, за да я извадя от това положение, а и също как да поддържам живеца във връзката при такава ситуация.

Edited by James Hetfield, 12 April 2008 - 08:42 PM.


#2 NRG

NRG

  • Users
  • РипванеРипванеРипванеРипванеРипване
  • 496 Мнения:

Posted 12 April 2008 - 09:21 PM

Купи й книгата на Силвия Браун "До другата страна и обратно". След прочита й ще намери отговорите на всичките си въпроси, които я мъчат, например "Защо?", "Защо се случи на мен?", "Защо се случи сега?". Ще има ново отношение към смъртта и ще разбере какво наитина е тя. Дано да е отворена кам такава литература.

Приятел, ти нищо не можеш да направиш за да я извадиш от това положение. Каквото и да направиш, ще е временно. Трябва тя сама да разбере и да приеме някои неща. Направи го, не го отлагай. Купи й тази книга.

#3 James Hetfield

James Hetfield

    Sad but trueeeee

  • Users
  • РипванеРипванеРипванеРипване
  • 91 Мнения:

Posted 12 April 2008 - 10:37 PM

Тя се опасява, че това й поведение може да засегне връзката ни.

#4 NRG

NRG

  • Users
  • РипванеРипванеРипванеРипванеРипване
  • 496 Мнения:

Posted 12 April 2008 - 10:48 PM

Това й поведение и начинът по който се чувства, могат да засегнат не само връзката ви... Затова съвета ми е да "излекува" чувствата си, което ще доведе до стабилизиране на всичко, включително възката ви.

#5 Гост:_diva orxideia_*

Гост:_diva orxideia_*
  • Guests

Posted 13 April 2008 - 09:54 AM

Купи й книгата на Силвия Браун "До другата страна и обратно".

Трябва тя сама да разбере и да приеме някои неща.


цитат от книгата

Аз вярвам в другата страна и безсмъртието на ду¬шата. Вярвам, че нашият дух пътува от този свят до другата страна много пъти според нашия собствен избор, за да се научи и придобие опит, необходим за непрекъснатия напредък на душата, която бог е дал на всеки от нас. Вярвам, че само един тънък воал разделя нашето земно измерение от измерението на другата страна. Вярвам, че другата страна е домът, откъдето всички сме дошли и където ние всички ще се върнем отново, вярвам, че носим живи спомени за този дом в нашето духовно съзнание. И вярвам, че от другата страна, между това, което ние наричаме „животи", е нашият истински живот и там сме най-живи.


От тогава тя се затвори в се*е си. Стана сприхава, избухлива, често казва че иска да остане сама.


хубаво е да остава сама със се*е си и със мислите си от време на време, но не и прекалено дълго /това ще се отрази на връзката ви/
не я натискай със въпроси, не търси отговори, просто бъди до нея, прегръщай я по често /така ще и даваш от твоята енергия/
ти си емоционален и понякога говориш много /има моменти в които, тя просто не иска да те слуша...не и за това за което и говориш в момента...усещай ги и спирай/
когато сте заедно, трябва това да са моментите на релакс, не на напрежение ... мълчаливата разходка сред природата не бива да те плаши, защото тя зарежда :) а понякога и споделеното мълчание е приятно ...просто я хвани за ръката и я изведи на вън
внимавай с музиката, тя може да наклони везните в грешната посока /твърде хард ще я изнерви, твърде меланхолична ще я връща към болката/

#6 sweetcorn

sweetcorn

    Напреднал

  • Users
  • РипванеРипванеРипванеРипванеРипване
  • 172 Мнения:

Posted 13 April 2008 - 03:49 PM

Загубата на близък човек води до тревога или самообвинея, ако не спре навреме ще стигне до депресия. Тя трябва сама да осъзнае чуствата си. Идеята за книгата е великолепна, но в момента невярвам че въобще и е до четене щом е сприхава. Според мен търси отговори на въпросите си или по скоро още не може да приеме истината.

хубаво е да остава сама със се*е си и със мислите си от време на време, но не и прекалено дълго /това ще се отрази на връзката ви/
не я натискай със въпроси, не търси отговори, просто бъди до нея, прегръщай я по често /така ще и даваш от твоята енергия/
ти си емоционален и понякога говориш много /има моменти в които, тя просто не иска да те слуша...не и за това за което и говориш в момента...усещай ги и спирай/
когато сте заедно, трябва това да са моментите на релакс, не на напрежение ... мълчаливата разходка сред природата не бива да те плаши, защото тя зарежда а понякога и споделеното мълчание е приятно ...просто я хвани за ръката и я изведи на вън
внимавай с музиката, тя може да наклони везните в грешната посока /твърде хард ще я изнерви, твърде меланхолична ще я връща към болката/



Орхидеята добре го е написала и неискам да го повтарям само добавям. В индиректен разговор ненадеино се опитаи да и обясниш че живота продължава и това е краговрат едни умират други се раждат. Твоята упора и разговори в позитивна насока ще и помогнат по леко да приеме болката.
Аз веднъж зададох въпроса "човека които е починал, как би искал да те види - разрушен или весел и щастлив? Тогава засегнах нещо дълбоко, защото човека се разплака, но като чели това му помогна да се осъзнае.

Надявам се това да помогне. Успех

#7 James Hetfield

James Hetfield

    Sad but trueeeee

  • Users
  • РипванеРипванеРипванеРипване
  • 91 Мнения:

Posted 16 April 2008 - 10:07 PM

Точно тази вечер си говорихме тези неща с нея и решихме известно време да не се виждаме. Не сме скъсасли и това не е раздяла. Просто няма да живея при нея известно време. Тя иска да остане сама. Освен майка си и брат си тя не иска да вижда други хора. Дори с комшийката, с която са много близки не говори.

#8 James Hetfield

James Hetfield

    Sad but trueeeee

  • Users
  • РипванеРипванеРипванеРипване
  • 91 Мнения:

Posted 16 April 2008 - 10:20 PM

цитат от книгата
хубаво е да остава сама със се*е си и със мислите си от време на време, но не и прекалено дълго /това ще се отрази на връзката ви/
не я натискай със въпроси, не търси отговори, просто бъди до нея, прегръщай я по често /така ще и даваш от твоята енергия/
ти си емоционален и понякога говориш много /има моменти в които, тя просто не иска да те слуша...не и за това за което и говориш в момента...усещай ги и спирай/
когато сте заедно, трябва това да са моментите на релакс, не на напрежение ... мълчаливата разходка сред природата не бива да те плаши, защото тя зарежда :angry: а понякога и споделеното мълчание е приятно ...просто я хвани за ръката и я изведи на вън
внимавай с музиката, тя може да наклони везните в грешната посока /твърде хард ще я изнерви, твърде меланхолична ще я връща към болката/


Ежедневието й е такова, че тя няма време и сили за разходки сред природата, колкото и да й се иска. Тя се връща смазана от работа, което е другата причина за тази депресия - рутината. Тя е доста... своенравен и странен човек. Като говорим за музика - точно колкото се може по-хард и меланхолично, толкова по-весела се чувства. Също така когато е нервна тя не иска прегръдки и др. Освен това тя е живяла 3 години с човекм който много я е наранявал и мисля че тя е и наплашена освен това.

#9 Гост:_diva orxideia_*

Гост:_diva orxideia_*
  • Guests

Posted 16 April 2008 - 10:38 PM

Ежедневието й е такова, че тя няма време и сили за разходки сред природата, колкото и да й се иска. Тя се връща смазана от работа, което е другата причина за тази депресия - рутината. Тя е доста... своенравен и странен човек. Като говорим за музика - точно колкото се може по-хард и меланхолично, толкова по-весела се чувства. Също така когато е нервна тя не иска прегръдки и др. Освен това тя е живяла 3 години с човекм който много я е наранявал и мисля че тя е и наплашена освен това.


не ми харесва това...така не си помага
когато е нервна, е нормално да не иска прегръдки...мислех по скоро, че е тъжна ...
тя трупа агресия и има непоносимост към всички...няма да и мине скоро /усещане...дано греша/

#10 James Hetfield

James Hetfield

    Sad but trueeeee

  • Users
  • РипванеРипванеРипванеРипване
  • 91 Мнения:

Posted 16 April 2008 - 10:41 PM

И аз така мисля... :angry: Наистина тя напоследък е доста озлобена към хората като цяло.

#11 Гост:_diva orxideia_*

Гост:_diva orxideia_*
  • Guests

Posted 17 April 2008 - 12:45 AM

Из “Защо това? Защо на мен? Защо сега?”, Робин Норууд

Понякога хората се чудят защо „пропилявам живота си”, отделяйки толкова много време на смъртта. Те мислят, че това вероятно е потискащо. Но за мен то изобщо не е потискащо. О, може да бъде много трудно занимание да гледаш как някой се бори, за да се освободи от физическото си тяло и да премине в отвъдното. Но когато хората са свършили окова, за което са дошли, постигнали са целта си и са „изгорили” кармата, която ги е държала тук, е по-уместно да се разглежда тяхното напускане като училищна ваканция, а не като трагично събитие. Може да звучи лекомислено, но въз основа на своя опит аз го възприемам така.
И тъй, когато настъпи времето те да си отидат, аз им говоря, понякога когато са будни, а понякога - тъй като е по-лесно - докато спят. Разказвам им какво съм видяла, почувствала и научила в отвъдното, онова, което съм узнала за преминаването. Напълно уверена съм, че това им помага, и днес вярвам, че именно поради това, след като преминах в отвъдното, бях върната обратно. Мисля, че би трябвало да върша гази работа, да помагам на хората да разберат, че умирането не е край на живота. То е завършване на определена степен.”


Може би сте открили; че сте далеч по-способни да понасяте собственото си страдание, отколкото да наблюдавате агонията на някой близък човек. Изправени пред трудностите на другите, всички ние имаме нужда от опорни насоки, които да ни помогнат да избегнем сантименталността, докато култивираме в се*е си безпристрастността. Безпристрастността не е хладно безразличие. Да си безпристрастен по-скоро означава да не изпитваш нуждата, засягаща даден човек и дадена ситуация. Когато съумеем да овладеем собствената си (егоистична) необходимост за освобождение от своя дискомфорт, предизвикан от състоянието на другия човек, тогава можем да предложим обич на човека, изпитващ страдание. А обичта, както Барбара е открила по време на своето близко до смъртта преживяване, не е сантимент или емоция, а дълбоко ниво на разбиране и приемане. Нищо не подпомага истинското изцеление по-добре от атмосферата на това много високо ниво на обич.


Защо тогава ни се струва, че на везните на нашия житейски опит често пъти натежават повече мъчителните моменти, отколкото възторжените? Така е, защото ние сме склонни да запомняме времето на страдание по-дълго и по-ясно, отколкото моментите на екстаз. Освен това те продължават по-дълго.
Сравнете онези леки, краткотрайни и мимолетни мо¬менти на радост, които сме изпитали с привидно веч¬ния покров на тъгата. В символиката на астрологията планетата Сатурн, известна още и като Великия Зъл Магьосник, е учителят, който ни принуждава да учим своите трудни уроци. Сатурн се свързва с Кронос, или Бащата на Времето. Тъй като преподаването - и ученето - изискват време, горестта е по-добър учител от насладата.
Въпреки това радостта и страданието не са толкова противоположности, колкото състояния, които съществуват в спирален контрапункт едно на друго - мъката, води до разбиране, разбирането води до радост, радостта изцелява въздействието на мъката, която в крайна сметка е донесла разбирането, и тъй нататък. Ако трябва да разделим спиралата на сектори, можем да кажем, че просветлението настъпва чрез нещастие, а изцелението идва чрез радостта. Всъщност те са свързани в един цялостен процес, който ни дава възможност да възстановим равновесието и да напредваме.


никой не може да каже - да, готов съм да загубя близък...

в живота няма опции искам това, а това не...

#12 James Hetfield

James Hetfield

    Sad but trueeeee

  • Users
  • РипванеРипванеРипванеРипване
  • 91 Мнения:

Posted 17 April 2008 - 09:06 AM

Наскоро един човек ми каза следното.

Не е страшно да загубиш близък човек, защото това е цикълът на живота. Човек се ражда, израства, старее и умира. Не страшно да загубиш гадже - пълно е с жени по тоя свят. Най-страшно е когато човек остарее, когато се изморява от ежедневието си, от хората около него и от самия се*е си. И ако не се бори с това го отпиши.

#13 Rhett

Rhett

    С малък опит

  • Users
  • РипванеРипванеРипване
  • 33 Мнения:

Posted 19 April 2008 - 11:46 AM

Приятелю, съжалявам, че съм до болка директен, но вече си я загубил.
Тя няма да се върне при теб, а и да стане, то няма да е този човек, когото си искал.
Търси си друга връзка веднага, иначе след 1-2 години пак ще си търсиш друга, но вече доста наранен.

#14 Benquis

Benquis

    Повърхностен

  • Users
  • РипванеРипванеРипванеРипванеРипване
  • 154 Мнения:

Posted 19 April 2008 - 09:44 PM

Приятелю, съжалявам, че съм до болка директен, но вече си я загубил.
Тя няма да се върне при теб, а и да стане, то няма да е този човек, когото си искал.
Търси си друга връзка веднага, иначе след 1-2 години пак ще си търсиш друга, но вече доста наранен.


вътрят се някои разсъждения в глвата ми....но все пак ми е много любопитно защо смяташ така???

#15 Rhett

Rhett

    С малък опит

  • Users
  • РипванеРипванеРипване
  • 33 Мнения:

Posted 20 April 2008 - 11:44 AM

Защото тя вече е изградила за него един образ, който не звучи добре. А жените почти никога не преизграждат образа, който имат за даден мъж. А и да преизградят, то това коства ненужно много усилия от страна на мъжа, които биха могли да се насочат от него в друга посока - Интернетът е пълен с мацки.
Трябвало е да реагира бързо и навременно. Сега вече момичето е обзето от онези типично женски психически отклонения, които са нелечими. Впрочем, може с много усилия да я нормализира, но после ще съжалява за изгубените време и усилия.
Ситуацията е аналогична с тази, при която родител има дете, болно от Даун. Болестта му ще прогресира с болезнен ефект за околните; може и със страшно много усилия да се подобри, но само временно, а краят е неизбежен. Така родителят е изправен пред ЖЕСТОКИЯ избор - да се откъсне от любимото си дете (за да се радва на живота) или да вегетира редом с него. Някои, които четат тези редове, ще ме упрекнат силно за мислите ми и ще се опитат да се изкарат човеколюбиви. Но аз съм се докосвал до такива страдания и нека по мен хвърли камък само този, който е преживял подобен ужас.

Edited by Rhett, 20 April 2008 - 11:53 AM.