5 replies to this topic

[tapoto]

Тези стихове са написани от едно момиченце, което умира от рак в една болница на Ню Йорк. Лекарите й дават 6 месеца живот.

SLOW DANCE

Наблюдавал ли си понякога децата в луна парка?
Или пък чул ли си как пада дъждът по земята?
Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?
Загледа ли се понякога в залеза на слънцето?

По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Музиката не продължава за винаги.
Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?
Когато питаш някого “как си”
Чуваш ли отговора?
Дали вечер си лягаш прегърнал мислите за стотици грижи?

По -добре се отпусни
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Каза ли си някога на детето си “това ще го направим утре”
И в бързината си не видя тъгата му?
Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне
Защото никога нямаше време да се обадиш и кажеш”здравей”,
По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Музиката не продължава за винаги.
Когато тичаш като луд
Губиш половината радост от пътуването.
Като че ли хвърляш един подарък, който не отвори.
Животът не е спринт

Затова отпусни се, чуй музиката
Преди да спре песента.


Текста,който получих е следният и ви го превеждам:
Скъпи приятели,
Желанието на едно момиченце, което умира от рак е да изпратите стиховете на свои познати, за да им кажете да живеят по-добре, тъй като самата тя няма да може да живее. Защото тя няма да завърши училище, няма да се омъжи и няма да направи семейство

[electric]

много е хубаво стихотворението......... и е много тъжно

[zizi]

страхотно е.
мен ме разплака....

[James Hetfield]

6 МЕСЕЦА ЖИВОТ?**? ПРОКЛЯТИЕ! Не може ли да се направи още нещо бе Иначе стихотворението е страхотно да. И мен ме натъжи

Edited by James Hetfield, 03 January 2005 - 02:58 AM.

[CHEPUT]

Наистина стихотворението ме разчувства и ме накара да се замисля за доста неща.Определено човек израства когато преживее подобно нещо.Цял живот се бориш да разбереш какъв е замисъла на живота и когато го откриеш времето ти приключва.