В момента ежедневието не ни е и сиво дори, а е доста по зле: на работа в къщи и пак същото.
Най-лошото е че с нея имаме различни интереси за повечето неща. Когато миналата година отидохме два пъти на на екскурзии ние се скъсахме да се караме, което е доста тъпо.
смятам, че е дошъл момента в който ще трябва да поговориш с нея...за отношенията ви, за сивото ежедневие, за всичко което те измъчва
/в никакъв случай не и казвай за другата.../от този разговор трябва да разбереш как вижда тя живота ви заедно...щастлива ли е...доволна ли е...има ли нужда като теб от промяна?
не я оставяй да се измъкне с лаконични отговори...дълбай за да чуеш мислите и /гледай я в очите и говори със сърцето т.е. казваш всичко което чувстваш/
Но от друга страна съм дълбоко убеден, че ако с майка им неможем да живеем заедно доста по-добре би било за тях да сме разделени от колкото да гледат как се караме непрекъснато.
така е...
един ден сина ми ме пита - мамо, защо когато сте двамата с тати все се карате? не се ли обичате вече? /този период отмина за щастие/ но знаеш ли как ме втрещи въпроса му ...
Немога да предполагам нищо какво би било с втората, защото горчивия опит на живота ми ми показва, че трябва да поживееш с един човек за да видиш характера му, навиците му и възприятието на нещата, защото иначе е доста неточна оценката.
точно за това не прави тази грешка пак...време, време и пак време...
Говорили сме доста за нас. Тя твърди че иска да сме заедно, но усещам че я е страх да захвърли всичко в момента. Истината е че и мене ме е страх да не се объркат работите. За съжаление не ми харесва ситуацията но съм доста объркан.
когато момента дойде ще го усетиш...просто не бързай
Мога само да ти каже че с жена ми сме от 6г. заедно и за мене никога не е било проблем тя да излиза където и да иска и съм сигурен, че и за напред ще е така защото аз за се*е си съм осъзнал, че свободата е нещо абсолютно нужно и за двамата.
точно
Ние говорим на различни езици, имаме различни интереси и най- тъпото е че аз искам да сме заедно (може и да не е "по правилния" начин това немога да го кажа) и от среща чувам "уморена съм", "спи ми се", "имам работа", "неми се прави това" и хиледи други тъпи извинения.
Знам за се*е си какво искам и за какво се боря по все възможен начин и съм сигурен че ако продължавам да не го получавам от жена ми този брак няма да просъществува.
но нямаш си на представа какво става като станеш на 50 и си си изживял живота с човек с който не те свързва нищо емоционално, а който само уважава и всичко това "в името на децата". Знаеш ли как се чувстват децата в такова семейство и как се чувстват родителите когато децата изчезнат от живота им?
преди не е било така нали? когато се родиха децата ли влезнахте в сивото ежедневие и забравихте за малките неща?
не я оставяй да ходи по тъч линията и да се оправдава...
предлагам ти да я провокираш /оставете децата при бабата, те не бива да са там когато започне този разговор/
нека не те интересуват тъпите оправдания...казваш
трябва да поговорим /уточняваш място и час/ ако се опита да се измъкне задаваш контра въпрос - значи това е по важно за теб? нима ще настане края на света, ако отложиш всичко и ми обърнеш малко внимание?
Имам чувството че вече ми писва да правя какво то и да било защото невиждам ответна реакция, а тези отношения се оправят от двама. Опитвам да говорим не се получава. Решавам да отидем някъде само двама пак нестава "имала работа" и куп подобни простотии това отношение неможе да стимулира човек да иска да прави каквото и да било.
За мене освен секса в една връзка е важна вербалната комуникация,
Може да Ви се струва странно, а съм сигурен че и за някой ще съм "ебати и смотаняка", но аз това търся от живота това ми харесва и това ме кара да бъда щастлив.
по горе ти написах ...не е нужно да се молиш за вниманието и!
използвай думите - трябва, чакам те, утре ще ходим и т.н. да виждаш избор в тях? не...казваш това което искаш и не и оставяш възможност за тъпи оправдания
тук ще кажеш - да, ами нейните желания? веднага те контрирам - да, а твоите?
семейство се гради на компромиси и разбирателство...не може само едната страна да прави компромиси с това което иска и това което трябва!
вербалната комуникация...аххх мечти...повечето хора я търсят ...
за мен тя се гради, ако хората я носят в се*е си...разбираш ли? малко ми е трудно да обясня...
това е духовното АЗ, което ако не се *храни*, възпитава, стимулира, възбужда... умира
ако си го предизвикал /духовното/ да излезе, а по късно комуникацията се наруши...то пак се скрива и пак виза в релсите на ежедневието..