Хр. Смирненски, "Приказка за стълбата"
Знаете ли кой е любимият национален спорт на българите. До скоро и аз не знаех, но имах някои предположения. От около една-две седмици вече съм съвсем сигурна. Двуличието. Да, добре сте прочели, двуличието, не футболът. Хайде сега, не се обиждайте всички, погледнете отново цитата в началото и продължете да четете надолу. Не всички българи обичат този спорт, разбира се, така че оставям вратичка за измъкване.
Ако вие не смятате се*е си за двуличник, помислете си, моля ви, колко пъти най-незлобиво и добронамерено сте коментирали със свои приятели "На тоя пък Х какъв крокодил е приятелката му, а колко е тъпаа...", а пред Х демонстрирате точно обратното и хвалите гаджето. Но да речем, че това не е чак толкова голям проблем.
Не се притесняваме дори когато около нас има камери (за "Биг брадър" ми е думата) и клюкарстването и интригантстването се "предава на живо по телевизора". Нищо не може да ни спре, ей, много сме добри.
Помислете си как в последните двайсетина години преди избори започват да се размахват едни псевдоними, едни досиета, крадецът вика "Дръжте крадеца". И така хора, на които до вчера сме се възхищавали, защото са отлични журналисти, писатели и професионалисти, днес вече са на позорния стълб, защото са имали псевдоним. Да, вярно е, че не бива да съдим хората по думите, а по делата им, но това някак взе да втръсва. Особено пък когато дребни душици, неуспели да се изкачат по кариерната стълбица не защото не са доносничили, а защото друг е бил по-добър от тях дори и в това, пръскат слюнка и сочат с пръст.
Дори и това не ме притеснява толкова, защото вече сме свикнали и преди избори дори чакаме с интерес поредния списък с имена и псевдоними и злорадо хихикаме "Абе, знаех си аз, че и на тоя не му е чиста работата..."
За спорта ми беше думата. Сигурно всички имате поне един колега, който е изключително любезен с вас, отрупва ви с комплименти за вашия професионализъм, но когато закъснеете за работа тайничко си поглежда часовника, за да разкаже за това където и на когото трябва. А когато изпаднете в немилост се оказва, че всъщност не винаги ви е смятал за чак толкова добър в професията и дори спира да ви поздравява. Но да кажем, че и това се преживява.
Мога да посоча още много примери от всички сфери на живота – лична, професионална, обществена, политическа, но май не е необходимо. От всичко казано дотук мога само да кажа, че се притеснявам... за европейците.
Имам позната, чиято дъщеря е женена за австриец. За една година успя да научи човечеца да люпи семки. И когато им идваха гости от България, си поръчваха да им носят семки, по-голямо количество.
Друга позната има втори брак с холандец. Когато през лятната ваканция децата от първия му брак, също холандци, гостували в България, се дивяли на синчето й, което люпело семки на поразия. В началото им било странно и казвали, че са виждали само маймуните в зоопарка да правят това, но после опитали и им харесало. До края на престоя си тук почти бяха догонили нашенчето.
Защо казвам всичко това ли? Много възприемчив народ това европееца бе. Та се притеснявам така, както сме се пръснали из Европата, кой на ягодите и портокалите, кой на строежите, кой в еврокомисии и европарламент, да не вземе да ги научим и на тая нашенска дивотия, че да вземат да станат и по-добри от нас.
източник: bgreporter.com Дани Божинова
Edited by mugen, 01 May 2009 - 07:13 PM.