Преход към съдържанието


Снимка
* * * * * 2 votes

Нещата от живота


  • Please log in to reply
88 replies to this topic

#76 Гост:_mugen_*

Гост:_mugen_*
  • Guests

Posted 01 May 2009 - 07:11 PM

Посвещава се на всички, които ще си кажат "Това не се отнася до мене!"
Хр. Смирненски, "Приказка за стълбата"


Знаете ли кой е любимият национален спорт на българите. До скоро и аз не знаех, но имах някои предположения. От около една-две седмици вече съм съвсем сигурна. Двуличието. Да, добре сте прочели, двуличието, не футболът. Хайде сега, не се обиждайте всички, погледнете отново цитата в началото и продължете да четете надолу. Не всички българи обичат този спорт, разбира се, така че оставям вратичка за измъкване.

Ако вие не смятате се*е си за двуличник, помислете си, моля ви, колко пъти най-незлобиво и добронамерено сте коментирали със свои приятели "На тоя пък Х какъв крокодил е приятелката му, а колко е тъпаа...", а пред Х демонстрирате точно обратното и хвалите гаджето. Но да речем, че това не е чак толкова голям проблем.

Не се притесняваме дори когато около нас има камери (за "Биг брадър" ми е думата) и клюкарстването и интригантстването се "предава на живо по телевизора". Нищо не може да ни спре, ей, много сме добри.

Помислете си как в последните двайсетина години преди избори започват да се размахват едни псевдоними, едни досиета, крадецът вика "Дръжте крадеца". И така хора, на които до вчера сме се възхищавали, защото са отлични журналисти, писатели и професионалисти, днес вече са на позорния стълб, защото са имали псевдоним. Да, вярно е, че не бива да съдим хората по думите, а по делата им, но това някак взе да втръсва. Особено пък когато дребни душици, неуспели да се изкачат по кариерната стълбица не защото не са доносничили, а защото друг е бил по-добър от тях дори и в това, пръскат слюнка и сочат с пръст.

Дори и това не ме притеснява толкова, защото вече сме свикнали и преди избори дори чакаме с интерес поредния списък с имена и псевдоними и злорадо хихикаме "Абе, знаех си аз, че и на тоя не му е чиста работата..."

За спорта ми беше думата. Сигурно всички имате поне един колега, който е изключително любезен с вас, отрупва ви с комплименти за вашия професионализъм, но когато закъснеете за работа тайничко си поглежда часовника, за да разкаже за това където и на когото трябва. А когато изпаднете в немилост се оказва, че всъщност не винаги ви е смятал за чак толкова добър в професията и дори спира да ви поздравява. Но да кажем, че и това се преживява.

Мога да посоча още много примери от всички сфери на живота – лична, професионална, обществена, политическа, но май не е необходимо. От всичко казано дотук мога само да кажа, че се притеснявам... за европейците.

Имам позната, чиято дъщеря е женена за австриец. За една година успя да научи човечеца да люпи семки. И когато им идваха гости от България, си поръчваха да им носят семки, по-голямо количество.

Друга позната има втори брак с холандец. Когато през лятната ваканция децата от първия му брак, също холандци, гостували в България, се дивяли на синчето й, което люпело семки на поразия. В началото им било странно и казвали, че са виждали само маймуните в зоопарка да правят това, но после опитали и им харесало. До края на престоя си тук почти бяха догонили нашенчето.

Защо казвам всичко това ли? Много възприемчив народ това европееца бе. Та се притеснявам така, както сме се пръснали из Европата, кой на ягодите и портокалите, кой на строежите, кой в еврокомисии и европарламент, да не вземе да ги научим и на тая нашенска дивотия, че да вземат да станат и по-добри от нас.


източник: bgreporter.com Дани Божинова

Edited by mugen, 01 May 2009 - 07:13 PM.


#77 sweetcorn

sweetcorn

    Напреднал

  • Users
  • РипванеРипванеРипванеРипванеРипване
  • 172 Мнения:

Posted 10 May 2009 - 12:28 PM

Това го срещнах в друг форум и ми се стори интересно. Нямам деца , но го намирам за правилно... предполагам че и на други би било полезно!


Ако можех да отгледам детето си отново......
Ако можех да отгледам детето си отново, щях най-напред да се погрижа да има самочувствие, а след това дом.
Щях повече да рисувам с пръсти и по-малко да соча с пръст.
Щях да отделям по-малко внимание на грешките и повече на близостта.
Щях да гледам по-малко колко е часа, а повече време да си отварям очите.
Щях да искам по-малко да знам и повече да обичам.
Щях да ходя повече на екскурзии и повече да пускам хвърчила.
Щях да престана да играя на сериозна и сериозно да играя.
Щях повече да тичам през полята и да зяпам звездите.
Щях повече да гушкам и по-малко да дърпам и тегля.
Щях по-честичко да виждам дъба в жълъдчето.
Щях по-рядко да съм твърда и да утвърждавам по-често.
Щях по-малко да ратувам за любовта към силата
И да се грижа повече за силата на любовта.
Даян Луманс


Децата научават онова, което са изпитали

Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират.
Ако децата са заобиколени с враждебност, те се научават да се бият.
Ако децата растат в страх, те се научават да се тревожат.
Ако изпитвате към децата съжаление, те се научават да се самосъжаляват.
Ако към децата се отнасяте с присмех, те се научават да се срамуват.
Ако децата се измъчват от ревност, те научават какво е завист.
Ако децата живеят с чувство за срам, те се научават да се чувстват виновни.
Ако проявявате към децата толерантност, те се научават да бъдат търпеливи.
Ако вдъхвате на децата кураж, те се научават да бъдат уверени.
Ако децата получават похвала, те научават какво е благодарност.
Ако децата срещат одобрение, те се научават да харесват се*е си.
Ако се отнасяте към децата с благосклонност, те се научават да търсят любов в света.
Ако децата получават признание, те се научават да следват целта си.
Ако обграждате децата с разбиране, те се научават да бъдат щедри.
Ако децата живеят сред честност и почтеност, те научават какво е истина и справедливост.
Ако децата живеят в сигурност, те се научават да вярват в се*е си и хората.
Ако децата опознаят приятелството, те научават , че светът е хубаво място за живеене.
Ако децата живеят в спокойствие, те постигат хармония на духа.
Как живеят вашите деца?

Дороти Л. Нолт

#78 sweetcorn

sweetcorn

    Напреднал

  • Users
  • РипванеРипванеРипванеРипванеРипване
  • 172 Мнения:

Posted 17 May 2009 - 12:59 AM

ПЕСЕН ЗА НАДЕЖДАТА
Недялко Йорданов

Когато изглежда,
че няма надежда,
че всичко е свършено вече -
недей се смущава,
недей се прощава,
недей се предава, човече.
Кажи - не ми пука
от таз несполука -
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта,
това е антракта,
това е антракта - не края.
От огън опърлен,
от всички захвърлен,
затворен в най-тъмната стая -
недей се спотайва,
недей се отчайва -
кажи си: това не е края!
Кажи: не ми пука
от таз несполука -
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта
това е антракта,
това е антракта - не края!

#79 Rolan

Rolan

    Единак

  • Users
  • РипванеРипванеРипванеРипванеРипване
  • 444 Мнения:

Posted 31 May 2009 - 11:04 PM

Това е нещо, което написах преди седмица...




Истинският победител не е онзи, който се задоволява с това, че е постигнал велика победа, а този, за когото тя е само част от пътя към недостижимото.

Историята помни имената на много владетели, пълководци и обикновени хора, които и до днес са еталон за поведение и пример за сила и мъжество. Но историята не казва кое е онова нещо, заради което днес им се възхищаваме и помним великите им дела. Не казва кое ги е накарало да вдигнат глава след поредния неуспех и да продължат напред. Не казва защо владетелят има достойнството да погледне поробителя в очите, пълководецът да вдигне отново меча, а окървавеният спортист да не губи вяра у се*е си. Тези отговори ние трябва да открием сами за се*е си. Историята ни показва фактите, а очаква от нас сами да извлечем поуките от тях.

За мен отговорът на този въпрос се крие в няколко неща. На първо място това е съвършенството. Много е трудно да осъзнаеш, че винаги може да направиш нещо още по-добро и хубаво. Още по-трудно е да се стремиш да го направиш такова. Но това не значи, че не трябва да опитваш. Щеше ли Марк Шпиц да завоюва седем златни медала и да постави нови седем световни рекорда в Мюнхен, ако се бе отказал след първия? Щеше ли Майкъл Фелпс да спечели осем златни медала в Пекин, ако се бе задоволил само с един?

Колко ли неуспехи са имали тези двама спортисти през живота си, колко ли пъти с наведена глава са излизали от басейна и са се връщали отново на старта, за да опитат отново... и отново... и отново... Защото с всеки опит ставаш по-добър, а всеки провал е безценен урок. Стремежът и вярата че можеш те правят успял човек. Трудностите те правят твърд и силен. Упоритостта е ключът ти към победата. Успехът ти не е, за да те главозамайва, а за да ти покаже, че трудът ти е имал и ще има смисъл. Неуспехът не трябва да те обезкуражава и да те прави неуверен. Той е следващата и най-важна стъпка към съвършенството. Мечтата ти стои в края на дълъг път, но и дава началото на нов такъв, още по-дълъг и труден. А когато препятствията станат твърде високи, тогава идват на помощ приятелите. А с тях идва и надеждата. А с надеждата идват и новите сили, желанието за победа отново се надига у теб и ставаш по-силен от всякога...

Това за мен означава животът. А стремежът и вярата, трудностите и упоритостта, успехът и неуспехът, мечтата и борбата формират у теб духът на победител – Олимпийският дух. Защото животът е едно състезание. А с кой се състезаваш? Със собственото си Аз, отправило ти предизвикателството да надскочиш се*е си. Защото наградата, която те чака от другата страна, макар и недостижима си заслужава – съвършенство! Затова и пътят е дълъг, затова и продължаваш уверено напред, а това което оставяш след се*е си е блясъкът в очите на хората, произнасяйки с уважения името ти.


Rolan :)

Edited by Rolan, 31 May 2009 - 11:05 PM.


#80 mystery

mystery

    Опитен

  • Users
  • РипванеРипванеРипванеРипване
  • 99 Мнения:

Posted 26 September 2009 - 12:42 AM

Професионално изследване на възрастова група 4 – 8 годишни. Зададен бил въпросът: „Какво означава любовта?”

Отговорите, които се получили били по-обширни и задълбочени отколкото някой може да си представи.

„Когато моята баба получи артрит, тя не можеше да се навежда и да лакира ноктите на краката си. Затова моят дядо го правеше заради нея, дори когато неговите ръце също започнаха да страдат от артрит. Тове е любов”

Ребека – 8г.

„Когато някой те обича, начинът по който казва името ти е различен. Просто знаеш, че името ти е в безопосност в тяхната уста”

Били – 4г.
„Любов е когато едно момиче си сложи парфюм и момчето си сложи афтършейф и те излязат заедно и се миришат един-друг.”
Карл – 5г.

„Любов е когато излизаш с някого да хапнеш и му дадеш повече от твоите пържени картофки, без да го караш да ти дава от неговите”
Криси – 6г.
„Любов е когато те кара да се усмихваш, когато си уморен”.
Тери – 4г.

„Любов е когато мама прави кафе на татко и отпива глътка преди да му го даде, за да се увери, че е добро”.

Дани – 7г.


„Любов е когато се целуваш през цялото време. Тогава се уморяваш от целуване и искаш да бъдете заедно и говорите много. Моите мама и татко са така. Те изглеждат гадно като се целуват”
Емили – 8г

„Любовта е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако спреш да отваряш подаръците и слушаш”
Боби – 7г

„Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с приятел, когото мразиш!”
Ника – 6г. (нуждаем се от няколко милиона Никкита на тази планета)

«Любов е когато кажеш на човек, че харесваш ризата му, тогава той я носи всеки ден.»
Ноел – 7г.

„По време на пияно рецитала аз бях на сцената и бях уплашена. Виждах всички онези хора, които ме гледаха и видях татко, който ми махаше и ми си усмихваше. Той беше единственият, който правеше това. Аз повече не се страхувах”.
Сидни – 8г

„Моята мама ме обича повече от всеки друг. Няма да видите някой друг, който да ме целува, за да заспя през нощта”.
Клара – 6г

„Любов е когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето”.
Елейн – 5г

"Любов е когато мама вижда татко миришещ и потен и все още казва, че той е по-красив от Робърт Редфорд”.
Крис – 7г

„Любов е когато кученцето близва лицето ти, дори след като ти си го оставила цял ден самичко”
Мери Ан – 4г
„Аз знам, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките се стари дрехи и после дтрябва да ходи да си купува нови”
Лаура – 4г
„ Когато обичаш някого твоите мигли трептят нагоре-надолу и малки звездички излизат от теб” /какво въображение/

Карън – 7г

„Любов е когато мама вижда татко в тоалетната и тя не мисли, че това е гадно”.
Марк – 6г

„Ти наистина не бива да казваш „Обичам те!”, ако не мислиш това. Но ако го чувстваш – трябва да го казваш много пъти. Хората забравят!
Джесика – 8г


И последното – писателят и лектор Лео Баскаглия, веднъж говорил за един конкурс, за който бил помолен да отсъди.

Целта на този конкурс бил да се избере най-грижовното дете.
Победителят било 4 год. дете, чийто възрастен съсед наскоро загубил своята съпруга.
Виждайки, че възрастният мъж плаче, малкото момче отишло в двора на джетълмена, покатерил се в скута му и просто седял там.

Когато майка му го попитала какво е казал на съседа, малкото момче казало:
„Нищо, само му помогнах да поплаче”.

#81 sweetcorn

sweetcorn

    Напреднал

  • Users
  • РипванеРипванеРипванеРипванеРипване
  • 172 Мнения:

Posted 26 October 2009 - 09:54 PM

Да ти разкажа ли?!...
Бих се усмихнала, навела леко глава .. бих те гледала право в очите и бих ти разказала...

Как стигнахме?!...
Не помня...
защо лежах на ниското легло с красива азиатка
Отново не помня...
знаеш ли?!
не харесвам азиатки, но тази е прекрасна.. нежна..почти като полъх...трагична... от това че трябва да бъде уреда/пособието в твоите и моите ръце/фантазии..

Накланям глава и погледа ми става по-настойчив, започвам да усещам разликата в изражението ти... дъхът ти..

И тогава седеше така и гледаше без да премигнеш! С ръка подпряла брада ти, с уж самодоволен поглед, но зная, че в този момент това не е самодоволство. Този поглед, може би така го разбират по голямата част от хората, с които се срещаш, но не, не е.. той е като моя самодоволен поглед в момента...

Искаш ли?...сигурна съм че искаш да знаеш

В този момент, в които ръцете на дребното, крехко азиатско момиче докосва моето тяло, в момента в който, ако не е разликата в цвета на кожата трудно би различил кое тяло на кого е... иска ли ти се ?.... да бръкнеш в мозъка ми! В насладата, в усещанията... искаш ли да минеш с мен всяка част от секундата, да усетиш омаята, сменяща се на моменти, с трескава мозъчна дейност какво ли предизвиквам в теб, тръпките по тялото ми... порите.. готови да поемат всеки атом на страстта, търсещи необуздано, внимаващи да не изпуснат, алчни за всичко.
Изглеждат хищни, като лилит!

И аз искам същото, да вляза в твоята кожа в момента и да не изпусна всяка мисъл, всяка тръпка, даже онези които не си склонен да забележиш от моментната си възбуда..

Телата...виещи, стенещи...
едното Нейното... : даващо - безрезервно, правещо го още по-трагично от това че е платено... платено, но даващо
а другото Моето...: хищно...получаващо... изпитващо твоите и моите емоции... бурите и насладата... цинизма и романтиката..
борбата и безсилието...
транс... безвремие..
Ти!..
Гледаш..
Аз!..
отварям очи в кратките моменти, в които успявам да го направя, за да те наблюдавам...
водовъртеж на състояния, емоции, желания...
и тя..
просто уреда на нашия експеримент..

нежност..жестокост...страст...бур и...красота...алчност..

Стана... не съм те усетила и бих ли могла, когато удоволствието заливаше тялото ми на тласъци, приличащи на кървава вълна!

Виждал ли си? .. вълна в червено.. смайващо е!...огромна! и като на забавен кадър се носи към теб...тъмна е! и не можеш да определиш цвета...приближава се...почти усещаш вятъра, който предизвиква с мощта си...там където има пяна започваш да забелязваш розовия оттенък...след няколко мига розовото става червено...следва дълбоко, тъмно червено...носи се и те поглъща!
Водовъртежа й е неописуем...безвремието й жадувано...бленувано..

В тези моменти се вия...в точно тези мигове съм най-тежкото летящо тяло...всяка фибра от мен стене, копнее, гъвкавостта на костите ми е безгранична, коленете ми се събират и нещо ме поглъща..

В този миг ме хвана... обърна ме по корем...бях пластилин и можеше да правиш с мен каквото решиш...

Беше ми бесен...удоволствието, което изпитвах от тялото на тази жена не ти понесе...
Но ме обожаваше ...не харесвах азиатки , не исках да ти показвам това, а го направих.. заради теб!

Ч**Аше ме...животински, но беше и по - нежен от всякога...
Хапеше ме и шепота в ухото ми беше ту вулгарен, ту прекрасен...
Усещах всяко сменящо се настроение в теб...страст, агресия, любов, омраза..с всеки пореден тласък се сменяха...

Разказах ти!...и тогава ме гледаше така и аз потъвах в очите ти
Експериментът приключи...

Когато егото ти е наранено е време за промяна. Познавам всяка част от се*е си, почти, както и всяка твоя фибра. Това, което ме изгражда ме определя. Като сапунерката, която променя формата на сапунът, като матрицата, която пресова рудата от произведението. Разпадам се, сякаш всичко започва от вътре. Аромат, тежък и сладък, който влудява и жени и мъже се носи. Нося се и аз, леко загатващ досковане с кожата ти, но бързо отдръпващ се към азиатката. Заигравам се с нея - ту ме вдишва, ту ме издишва, това ми дава живот, на нея също. Облитам кожата й, гладка и нежна доскоро, но вече настръхнала. Дали е чула гласът ми? малкият невидим мъх по гърбът й настръхва и аз се прераждам в горски пан из нейните дебри. Тогава я обхващаш ти - леко но настойчиво, като алкохолно опиянение. Движенията се разминават и все пак в друг смисъл намират. Откриваш я и влизаш в нея там те срещам отново. Дали да се гневя и от тази загуба или да се зарадвам от алчната печалба, която ми дава удоволствието ти все още не знам. Сега просто се разливам някъде из гърдите ти, ту дъх, ту твой, ту неин, и все пак винаги завръщаш се спътник.

Не бях тук. Не бях само тук. Мяркаха се мигове от миналото, ти, желания и страхове, момичето и унеса ви, в обезумял опит да разбера какво и защо се случва, се лутах.... И не бях на се*е си. Като в онези моменти, когато с направената крачка те обзема усещането за непоправимост, но в съзнанието все още догарят сигнали за съпротива и те спъват да вървиш. Вцепенен.

Защо азиатка? Стъпих си на врата да скрия страха си дали няма да останеш отвъд, далечна от мен...Желаех я. Нямаше тяло, но я желаех. И неистово имах нужда от нея, като краен дразнител и аз с него като страничен наблюдател следя реакциите на кожата си. Дали? Или просто беше любопитство докъде можеш да стигнеш? Какво от това ще ме докосне? Дали ще изляза сух или ще ме хвърли в бездна?...Мразех я, преди да я видя. С цялото същество на страха я мразех... Така и не разбрах откъде е тази лудост да бъркам в огъня.
Избра азиатка. За да подчертаеш разликата, сигурно....Нещо, което не мога да съм. Витрина, на която по всяко време можеш да спунеш щорите и да остана отвън. С пластмасовите усмивки на манекените.

Раздвижи се и...А може би наистина всичко е заради фантазията и необуздаемия нагон на желанията....Изискващ, непоколебим и безкомпромисен. Като магнит, който допуска да избереш обиколен път, но неизменно те прилепва за се*е си.

Случваше се. С теб и мен. Сега. Изтрит от възбуда съм алчен за всеки щрих, за всеки звук и аромат. Нищо няма значение, само този миг. Да го взема. Дори хаоса, който ще последва преди да смеля случилото се, е беззначително несъществен. Желая те. Във всяка форма, дъх и движение, което може да излезе от теб.

Исках да съм ти. Да виждам с очите ти всеки елементи от действителността, от момичето и покорството й, от се*е си и присъствието си, от нас... Желанията ми изригваха внезапно и сякаш сами търсеха телепатичен път да те достигнат.....Все едно се разбиваха на пръски във вълнолом, когато ме изненадваше, после трансформирани от видяното се събираха и като вълна се отдръпваха назад и ме помитаха. А после....като малка победа, ликуване и наслада беше всяко съвпадение на мисъл и реалност...оргазъм.

Всичко се завъртя....телата, капчиците възбуда по тях, погледите – слепи и виждащи, крайните точки на възможното...изискването преливаше в действие, страстта влизаше в допир, детайли раждаха емоции за да се излеят в ново желание...

В един миг.... го видях. Сито отся формите и остави само емоцията. Изчисти я от условност, история и контекст и ми поднесе съвършеност. Сякаш безкрайно дълго някакъв непонятен механизъм е ползвал части на заем, и едва сега, с истинските, работи тихо, без накъсване, смущения и съмнения.....вечно.....

Съвършено..... Без мен..... Излишен. Прозрението се стовари неумолимо, отнемайки всяка сила за реакция. Мъртъв.....Навън, да се махна, да избягам, да изтрия това от съзнанието си и отново да имам място и смисъл....

Щракването на бравата е като амоняк...В главата ми, смазана от ударите на фантазии, сбъднати желания и страхове.....Знаеш ли, че яростта наистина е червена?.....една обладаваща маса от тъмни петна, които се уморяват да тлеят....или може би зреят....и избиват в ярки потоци...цвета сам диша, трепти и се разлива, сякаш има свое съзнание, лава, която като в анимационен филм се надига, покрива всяка частица....

Ч**Ах те....за всичката болка, за всички страхове. Прониквах те, като наказание за собствените си демони, с цялата злоба и яд, на които съм способен. Обладавах те – като признание за всичко, което си. Впивах се в теб и желанието да съм. Да усетиш цялото обожание към докосването ти. Превземах те в неумолим копнеж да те овладея и този път да не се повтори. Обладавах те .....говорех ли?....не помня.....Исках да се разлея и да покрия едновременно....цялата...теб....

Разкажи ми

#82 dreams

dreams

    Опитен

  • Users
  • РипванеРипванеРипванеРипване
  • 70 Мнения:

Posted 28 October 2009 - 01:59 AM

http://www.pozitivnoto.info/

#83 sweetcorn

sweetcorn

    Напреднал

  • Users
  • РипванеРипванеРипванеРипванеРипване
  • 172 Мнения:

Posted 11 November 2009 - 01:15 AM

ГОТОВИ ЛИ СТЕ?

ще ти се струва, че у дома е много тясно за теб...
ще излезеш на улицата…
тя също ще ти се стори тясна…
както и тялото, което ще ти се струва тясно за душата ти…
нито морското синьо, нито сияещото не*е, ще те накара да се усмихнеш…
ще ти се струва, че си много тежък, в същото време безтегловен...
някои постоянно ще ти повтарят…
"здраве да е"
"живота въпреки всичко е хубав"
"всичко се забравя"
няма да ги чуеш…
ще се заслепяваш от наедрелите сълзи в очите…
ще поискаш да е умряла, миг след това ще поискаш да умреш в прегръдките и…
все за нея ще говориш…
ако ти кажат "намери се лек за смъртта" или "утре е краят на света", ще отговаряш с "какво каза"?…
ще поискаш да си сам…но миг след това ще поискаш да си в най претъпкано от хора място…
и двете ще ти се сторят недостатъчни…
ще мислиш за преживяното…
почти като видеозапис, минута по минута…
ще прескачаш лошите моменти…
ще поискаш да минеш през места, откъдето сте минавали заедно…
да отидеш някъде където сте били…
няма да ти се отрази добре…
но въпреки това, ще го направиш…
ще отбягваш хора, които ти казват, че можеш да се спасиш от тази болка…
ще искаш да се спасиш, но ще направиш всичко за да я запазиш и почувстваш възможно най-дълбоко…
ще поискаш да си мислиш за нея ,цял живот….
ще намразиш хората, които ти говорят противното…
ще поставяш други на нейното място…
и никоя не ще го запълни…
времето ще спре за теб, ще потърсиш занимания...
нищо няма да ти е забавно…
ще потърсиш утеха в лекарства…
няколко часа ще се замъгли съзнанието ти, но пaк ще мислиш за нея…
като момент прекаран пред замъгленото стъкло на прозореца…
ще ти се струва, че всяка песен е написана за вac…
ще се се затрудняваш да дишаш, ще се задушаваш…
все по трудно ще заспиваш и все по лесно ще се събуждаш…
ще чакаш с нетърпение утрото…
понякога ще поискаш, изобщо да не дойде…
няма да имаш покой, нито денем, нито нощем…
ще поискаш да си мъртъв, но ще живееш…
ще поискаш да се влюбиш в друга, за да я забравиш...
ама не…
дори мисълта за това, ще ти се струва непоносима…
ще сънуваш често, ще поискаш да се сбъднe…
събуждайки се с крясък, ще забележеш, че произнасяш нейното име…
ще очакваш да ти звънне…
знаейки, че няма да го направи…
при всеки звън, сърцето ти ще бие като камбана…
ще им отговаряш с плачевен тон…
сърцето ти ще се свие…
в душата ще ти пари…
ще се закълнеш, че никога повече няма да се влюбваш…
няма да ти се иска да чувстваш каквито и да са чувства…
но ще изгаряш от желание, поне веднъж да чуеш гласа и…
ще се мразиш, че не си и отговорил, когато те е потърсила…
ще поискаш да напуснеш града, в който живееш…
да отидеш там, където нямате никакви спомени заедно…
но надеждата…
надеждата , че може да я срещнеш някъде, ще те спре…
ще решаваш на приливи и отливи…
ще си казваш "това не е живот"…

съгласен ли си с всичко това…?
готов ли си да умираш всеки ден отново…?

аз да отговоря:
готов съм, приятелю!!!
и сладкото и горчивото в любовта е незаменимо и прекрасно…
работата е в това, да намериш такава любов, за която ще си струва…



*****************************************************************



Как прекарахте тази година?

радвахте ли се, че нямате здравни проблеми?

поне един път, събудихте ли се с първите лъчи?

колко пъти се наслаждавахте на изгрева?

подарихте ли някому нещо, ей така, без причина?

колко пъти се спряхте за да погалите коте?

тази година, случвало ли ви се е бе*е да ви хване здраво за пръста?

помирисахте ли бе*ешкото ухание?

колко пъти, в открита лятна вечер, броихте звезди по небето?

колко играчки си купихте тази година?

колко пъти се смяхте до сълзи?

прегръщахте ли възрастно дърво тази година?

поне един път простряхте ли се по гръб върху тревата?

поне веднъж пяхте ли песен от детските ви години?

подхвърляхте ли камъни от брега?

колко пъти нахранихте гълъби?

колко пъти се спряхте за да помиришете някое цвете?

тази година, дъга видяхте ли?

колко пъти бяхте свидетел на блясъка в очите на дете, получило подарък?

колко писма от стари приятели получихте тази година?

колко от тях потърсихте вие?

сдобрихте ли се с някого тази година?

колко пъти си казахте, че сте щастливи?

колко пъти си казахте: колко малко неща са му нужни на човек за да е щастлив?


прострете се върху тревата.....

побързайте....

защото, рано или късно...

тя ще се простре върху вас...

Edited by sweetcorn, 11 November 2009 - 01:15 AM.


#84 Kali

Kali

    Начинаещ

  • Users
  • РипванеРипване
  • 19 Мнения:

Posted 27 December 2009 - 04:30 AM

Нежните словоизлияния, стихчетата, червените рози - тези неща са имали ефект преди столетия. Сега живеем в 21-ви век, време на култ към материалното. Тези мили жестове сега няма да разтворят краката на момичето срещу теб, а само ще те погледне с поглед тип "Колко си жалък! Не искам приятелките ми да ме видят с такъв мухльо."

Не ме разбирай погрешно, харесвам идеята ти, но това не е начина. Духовно деградиралото, меркантилното, извратеното ни общество е решило така. Точка.


Духовно деградиралото, меркантилното, извратеното ни общество е решило така. Точка. => Така е днешно време нещата са с главата надолу и истинските стойностни неща в очите на повечето хора не струват нищо и не си заслужават. За другата част от поста ще го кажа така: Онази, която ще си помисли, че си мухльо е точно от 65% жени, които не стават за нищо друго освен секс, както вече се уточних в един друг мой пост. Обаче онази, която няма да си го каже това и те погледне с очи пълни със чувства и ще си помисли - леле от колко време точно те*е чаках и точно те*е търсих, а не някакви, които с разни номера се опитват да ме вкарат в леглото си, и точно ти си различен, ти поне се стараеш и ме оценяваш, а не ми въртиш номера - Е точно тези момичета си заслужават и точно тези момичета наистина са истински. Момичета, които знаят цената на истинските неща в живота.

Благодаря за вниманието!


#85 Don Kiko

Don Kiko

    Дон Жуан

  • Users
  • РипванеРипванеРипванеРипванеРипванеРипване
  • 776 Мнения:

Posted 27 December 2009 - 12:21 PM

това е една гледна точка... другата е, че по-добре да целунеш n жаби и накрая да намериш принца/принцесата... но да си сигурен, че е той/тя :) а не цял живот да чакаш принца/принцесата и като не си видял 2 и 200 всеки/всяка мже да те заблуди и да изживеш един живот... :D който не пожелавам на никой ;)

#86 funny

funny

    С малък опит

  • Users
  • РипванеРипванеРипване
  • 35 Мнения:

Posted 09 January 2010 - 12:34 AM

ВИК

Кога ще дойдеш ти?
Когато си отида
и сетните ми стъпки
отехтят далече?

Кога ще си със мен?
Когато те зазида
сред четири стени
самотната ти вечр?

Кога ще ме съзреш?
Когато в друго рамо
притисната отмина
с поглед във земята?

Кога ще ме зовеш?
Когато видиш само,
че губиш ме - далечна,
чужда, непозната?

Обичай ме сега,
когато те обичам.
Когато твоя съм,
жадувай ме, зови ме.

Сега простри ръце,
когато ще дотичам.
Че утре ще е късно
и неповторимо.


Блага Димитрова

#87 funny

funny

    С малък опит

  • Users
  • РипванеРипванеРипване
  • 35 Мнения:

Posted 09 January 2010 - 12:49 AM

Още едно. Но няма заглавие....

О, безумен свят, що край мен търчиш.
Ти тъй студен си и коварен.
Тука уж е раят, а ето там бесилката стърчи.
И всеки бъхта и пуфти - същински влак товарен.

Носим всинца на плещите като че столетни
позори, мъки и несбъднати мечти.
Сякаш изкупуваме вината на безчет душици грешни,
а надеждата помръкнала е във дълбоки бездни.

Поглеждам към небето, казват синьо,
а вместо прекрасният простор,
виждаме на фабриките мръсня коптор.

Свят без мисъл и човек без смисъл -
нима така ще си живеем?
И никой с глас не ще да викне,
та душите ни на бунт да вдигне...

Edited by funny, 09 January 2010 - 01:07 AM.


#88 Checkmate

Checkmate

    Нов

  • Users
  • Рипване
  • 6 Мнения:

Posted 14 April 2014 - 12:48 AM

Не разбирам много неща,забравих и какво е да обичаш,тогава за какво живея ? За какво живеем,ако парите са нещо което определя щастието ни ? Човек колкото и пари да има няма да бъда щастлив,истинското щастие е това да живееш сред хора който Обичаш и уважаваш независимо от това колко пари имаш ! Докато хората които управляват не научат това, едва ли нещо ще се оправи.Единствената надежда е да дойдат хора които не както Ванга казва „Ще управляват с здрава ръка“(що за глупости са това),а хора които знаят какво е да обичаш и уважаваш  другите.Но това не  е манталитет на българина,защо ли ?Живя ли сме пет  века в робство,и това според мен е причинило този вирус. Истината е че трябва спрем да мислим парите като нещо което е по важно от емоциите тъй като ще станем повече роботи изгубили единственото нещо отличаващи ги от всичко друго в този свят.Ние сме хора и наистина ако искаме да се усъвършенстваме,трябва да почнем да живеем а не да губим своя или нечий друг живот за това да бъдем умствено и тялом задоволени от материални предмети и власт  , радостта от това да кажеш една добра дума или да направиш добро дело,също така когато на вас са ви направили добро дело е 10 пъти по-силно чувствено от това да си купиш някой материален предмет, не сте ли съгласни ? Защото единственото което правят предметите е да ви задоволяват,но не и да ви правят щастливи.

 

http://vbox7.com/play:250d125819 -Клип който трябва да видите за да ме разбере,ако искате :)

 

 

Исках да видя вашето мнение дали според вас съм прав,и къде греша ?


Edited by Checkmate, 14 April 2014 - 01:15 AM.


#89 Michaelnkmc

Michaelnkmc

    Нов

  • Trial
  • Рипване
  • 2 Мнения:

Posted 08 October 2017 - 02:17 PM

Как разнообразявате живота си?С какво се занимавате освен пикапа.Всички знаем ,че начина на живот на мъжа може сам да привлече жените около него и не е необходимо само да обикаляш по улици и клубове ,за да пикапиш.Какво правите вие като lifestyle? Ето и някои от нещата,за които се сещам в момента.. -Спорт фитнес,плуване,бойни изкуства,танци -Посещаване на интересни места Напоследък започнах повече да обикалям из града с приятели.Откриват се интересни места за нестандартни срещи -Обичам да гледам небето и звездите..Добър повод да заведеш момиче някаде да гледате звездите на романтична обстановка -Гледане на филми стандартно,но полезно занимание ,ако си с момиче и филма е добре подбран Давайте и други идеи..