42 replies to this topic

[Silia]

искам да кажа, какъв е смисълът да се залъгваш и нея да залъгваш? ако за тези/след тези 12 години я няма топлинката между двама ви, която да ви кара да поддържате желанието да сте заедно какво тогава би те свързвало с тази жена - навик ли, или удобство, защото ако е някое от тези двете, струва ли си да живеете така?
защото ако ти продължаваш да се чудиш за себе си, да я бъде ли или да не я бъде тая връзка, тя се надява!

то е ясно, че нещата се изясняват с времето и когато има достатъчна отлежалост във времето, но мисля че вече си наясно със себе си, затова, лично мое мнение е по-добре рано, отколкото късно
защото в момента ти се изявяваш като саможертвеника, който видите ли, иска и дава шанс на тази жена
но не мислиш ли, че така просто забавяш развръзката и я поставяш в по-кофти ситуация, защото времето лети, а тя може да иска семейство, деца
и няма ли да се чувства още по-излъгана, когато ти се северосаш/присетиш по някое време, че не си удовлетворен от връзката си или просто новото ти увлечение стане дотолкова силно, че да измести всякакви други чувства
вярно сега ще я боли много от раздялата, но действай с един удар
така ще й направиш услуга и на нея и на себе си

това е лично странично мнение
ти най-добре знаеш как стоят нещата за теб и за нея

Edited by Silia, 16 April 2008 - 11:44 PM.

[Silia]

>>> а пък естествено за теб най-добрия вариант е да направиш така, че тя самата да поиска тази раздяла
как ли? най-общо казано направи така, че тя да не се чувства удовлетворена от връзката ви и от теб самия ... начини - хиляди

[sweetcorn]

Силия,

По принцип съм съгласен с теб, като става въпрос за връзка от 12 дни или месеца, ако няма тръпка и топлина ....следващата. Интересно ми е ти как би реагиралана на една раздяла ако си на неино място?
Всъщност аз направих и моя избор - да продължа връзката си. Както спомена живота с половинката преминава в навик и автопилот. При наличието на разбирателство, много сходства и уважение реших да промения навика. Повече разнообразия и т.н. идеята е да сме по далече от сивото ежедневие, в което неминуемо много попадат. За да се промени навика ще трябват и саможерви, няма начин.

[sweetcorn]

аз искам да знам, как преценяш ситуацията сега...има ли напредък? има ли шанс?

за мен има, но искам да знам според теб има ли?

Здравей Орхидеа,

Има ли напредък - Да. Как се подобри ситуацията. Като спрях да приемам човека до мен за даденост и започнах да правя дребни неща за нея, които да и доставят удоволствие, от което аз изпитвам удоволстие. примерно бележки, СМС, цвете. Почнахме да танцуваме Латино танци. отдавна сам го мислел. Беше много хубаво, но се наложи да го прекратя заради травма в коляното. Проявяването на малък интерес моя страна към нея, доведе до обратен интерес. Странно но и секса се подобри драстично...повече експерименти.
Оказа се доста гъвкава и възприемчива, направо ме изнеднадва понякога.
Има ли бъдеще - има. Виждам желание за промяна и от нейна страна, което е хубаво.

[sweetcorn]

Последните няколко месеца бяха много приятно преживяване. Научих много и се промених. Не я зарязах, а и предложих да продължим заедно пътя в живота си.
Сивото ежедневие...дупка...апатия и тн. Никои не е застрахован, всеки попада там, но и всеки може да излезне ако има желание. Клучът към щастието е активен живот и забавления.

Специални благодарности да Орхидеята и форума.

Поздрави и успех на всички

Sweet

[She]

Мадона и Гай Ричи:
„Живеят като брат и сестра и смятат, че е най-добре да сложат край на връзката си“, обяснява техен приятел.
http://www.bgnes.com...&...1&id=598581

Ета такива работи ме спичат много. Голям сдух. До началото на тази година имах една подобна връзка, само че вече дори бяхме започнали да се дразним един от друг.
Проблемът е когато знаеш колко (без)ценен за теб и човека и колко непосилно би било да го загубиш. И по дяволите: другия знае колкова много неща за теб, знае от какво имаш нужда, как точно да ти го даде, можете да общувате без думи, дори нещата няма нужда да бъдат изказвани.
Някой да е открил "философския камък", "вечната панацея" и так дале за това явление? Ако "ДА", моля не бъдете егоисти и споделете.
Не може просто да даваш толкова много от себе си за да вървиш по път на който от един момент нататък с големи букви виси табела "КОМПРОМИС". Не може да бъде.
И ако може да ми спестите коментарите, че това е човешко след дълго време да искаш нов парньор, че природата така ни е програмирала... Моля Ви, пощадете детското в мен... та аз все още вярвам в Дядо Коледа.

===
Няма да се плашите. Просто ми трябва малко време да се примиря с това и ще свикна.

Харесва ми, че си идеалист, точно като мен, но както някой някога ми каза "Поредица от разочарования могат да размажат оптимизма ти"

[Johnny Strong]

sweetcorn,

какво стана? нали не си се разделил!?

проблема е бил в еднообразието, липсвали са ви спонтанни и нови взаимни приключения и разбиране на другия.
евала, че си се променил с помощта на форума към по-добро.

[Ida]

Олеле, как може да имаме толкова еднакви истории! Моето оттегляне беше скоро - досада, рутина, студенина от моя страна.... Безпредметни разговори... И направих най-голямата тъпотия - започнах да се спасявам поединично. Флиртове, излизания, накрая и нещо като връзка - и то поне да беше физическа, а то - вместо това (ама поне до секс не стигнах, де) - разиграхме с един човек такъв театър, уж любов, мили думички, обещания, смс-чета.... И аз след всяко такова бягство се чувствах освежена и живваше и креватът. Всичко у моя човек ми се виждаше дразнещо - сега като помисля - така съм се оправдавала за постъпките си.
И после така се строполих - моят човек разбра. А той всъщност е чудесен, добър, умен, грижовен... И аз, разбира се за да е честно му дадох свободата. И седяхме в размисъл няколко дни. И после той не си поиска свободата. Явно прецени, че можем да се справим. И се справихме. Но и той много се промени, невероятно просто - в момента е секси, забавен, завладяващ, много се старае. Както и аз. И нещата си вървят и пак сме щастливи, само че.... понякога споменът се връща и го виждам как му помръква погледа. И ми иде да се напляскам, наистина. ДАно не се повтаря този мой експеримент, който помежду си наричаме подранила криза на средната възраст. Защото май се почувствах в капан и ах и ох, дали някога пак ще съм харесвана, дали още мога да съблазнявам? Скъпичка проверка излезе. Та така... това, че с друг ще се променят нещата си е огромна заблуда, скуката и рутината идват от нашия мързел и от нищо друго. И хронично чувство за неудовлетвореност - все да гониш нещо недостижимо, пренебрегвайки простичкото си щастие. Това си е грях!

[sweetcorn]

Lsd - ожених се преди почти година и много се радвам че го направих.

Exort - Благодаря за топлите думи, ама и ти си един без бой всичко си казваш