тази сутрин пак стана с гъза на горе...и отново се скарахме ....когато имах нужда да води детето сутрин на градина или поне да идва с мен за подкрепа той казваше оправяй се сама аз немога да гледам как плаче ..сякаш аз съм безчуствено животно на което не му пука...всяка сутрин сърцето ми се късаше като погледна в очите на детето което плаче и се моли "мамо не искам на градина" но на кой му пука ...е не издържах и го спрях от тъпата градина в която само тормозят децата /знам че трябва не ме поучавайте...опитах/ сега ходи на училище и учи английски чуства се добре и ходи с желание ...та да си дойдем на думата ...тази сутрин ми вика като го оставиш имаш ли планове хааа демек имаш ли среща...казвам планове рано сутрин нямам...ми да дойда с теб
сега когато проблеми няма може да идва с мен...това ли трябва да е бащата за пример....значи аз мога да гледам болката и да подкрепям детето си да се опитвам да обясня че градината е за негово добро /въпреки че съм против/ и когато тъпата лелка му разби устата аз бях тази която отиде да се разправя не той











