Жена.

Ами то май цялото общество от доста векове насам е повлияно от Библията по един или друг начин. По-трудно ще намериш човек, който няма у се*е си посадени поне няколко библейски навика   
Е, предполагам, че говориш за нещо друго, де....

От прочетеното до тук останах с впечетление, че често женският инат се схваща като отношение тип "Няма да ти пусна". Но да ви кажа това още нищо не е - нашият, женски инат има доста по-сериозни прояви след това. Когато вече сме склонили уж главици като гълъбчета на вашето силно рамо и ... хоооп, изведнъж нещо не ни харесва, не ни изнася, искаме да не позволим да ни промените (както и вие искате да запазите статуквото) и се получава едно мощно междуполово заинатяване. Случвало ми се е да си вдигам шапката най-безотговорно от някакви, вече изградени отношения, защото нещо внезапно се е проявило у другия, което съм преценила, че не ми изнася и не бих понесла да го виждам втори път. На принципа "по-добре бърза болка, отколкото дълга агония" се заинатявам като магаре и паля и руша около се*е си. Гадна черта от моя страна. Виждала съм учудени, да не кажа смаяни мъжки погледи в такава ситуация - може би мъжкият инат е по-често срещан и липсата на отстъпчивост у такова увивно растение като жената изненадва. Но все пак инатът понякога ни спасява от навлизане в безплодни земи. Поне това, което аз разбирам под понятието.

Ох, това "Обичам те"... Понякога и ние не знаем как ни се изплъзва от устите. Обаче имам чувството, че и ние не влагаме в думите си целия смисъл, който трябва да носят. Като цяло винаги съм се пазила да го изтърсвам, точно защото знам, че се възприема като някакъв прелом в отношенията - да кажеш, че обичаш= обсебваш човека за се*е си. Истината е, че поне в началото на една връзка (ако го кажем първи, защото и другият случай е налице) ние го казваме след някой хубав секс. Изобщо "обичам те" много често изразява благодарността на тялото за удоволствието, което е получило. А от онова, голямото "обичам те" се пазим и ние жените, а когато го чуем за първо от другата страна оставаме едновременно и очаровани, но и стреснати, защото и ние ценим свободата си. Случвало ми се е и аз да сменя темата или да смънкам нещо от сорта "много си сладък!", което цели да подмина казаното и да не му позволя да натежи и да определи отношенията като окончателно задълбочени.

Всъщност това "Обичам те" след секс съм го казвала в едни по-незрели години. Сега не се отдавам на словесни излияния - мисля, че няма нужда да ви се обяснява колко сме доволни и колко сте велики, щом все още в ушите ви кънтят виковете ни, щом още треперим под/над/до вас. Вече реакцията ми, отговаряща на любимото ви изречение "ти си наистина майстор, причини ми нечовешко удоволствие с прелестния си...." е заместена от покатерване върху любимия, разливане на усмивка по физиономията като на котка, открила непокрито млекце и звучно мъррррррр, придружено с потъркване в тялото на другия. Мисля, че това говори достатъчно. Или все още имате нужда от думи? Ако е така - нямам равна, все пак писателството ми е хоби, но не мисля, че се продавате толкова евтино. Няколко вагинални контракции са далеч по-убедителни, нали?

И аз много се зарадвах на момчето, че не е пострадало, а и че е постъпил като мъж. Но и изводът, че бягството си е по-сигурно е правилен - не знаеш кой с какво е въоръжен в наши дни. Не мога да разбера мъже, които просто искат да се бият - без причина, просто от напор на тестостерон. Особено пък и пред момиче. Аз специално много се плаша като стане бой пред мен. Веднъж дори се опитах да се намеся, защото силите бяха на страната на нападателите и отнесох такъв юмрук... някои мъже са дотолкова примитивни, че могат да ударят жена - нещо, което не предвидих като се намесих в боя. И то намесата ми е била не с цел да ударя, а да отстраня един от нападащите от мой приятел.

Олеле, ти май много си се вживял! Жени, мъже, социални роли, чудовища.... я лееекичко го карай, нееежно... позарадвай се на жената/гаджето/дясната/лявата ръка и си свиркай!  

Обикновено желанието да покоряваш жените косвено те кара да станеш и милионер (айде, може и 100 хилиардер) - така че докато не ти блесне погледа пак - ще си ходиш на едната заплата
Между другото не мога да си представя мъж, който да не иска да на...е света, така че нещо май послъгваш улеееекинко.

Еее, това за света го казах метафорично - имах предвид женската част на света... по-хубавите от женската част... от тях - най-готините... и ако жената/гаджето няма шанс да разбере... или защо поне да не си го представям
У мъжете винаги дреме по един ловец, дори ако са поседнали върху пресния труп на току що уловения мамут. И не мисля ,че има нещо лошо в това. Едно е да си верен, друго е да си кастриран. Верността е социално и личностно осъзната, възбудата от женската/мъжката плът идва от едни по-дълбоки и обществено неприети за прилични центрове. Ако мъжът до мен не се заглежда (дискретно, бе, чшшш, алоооууу!) ще ми е малко неестествено - защото аз определено ще се загледам ако една жена е действително красива. И не мисля, че това го прави по-малко отговорен към мен или ме обича по-малко. Връзката все пак не е манастир...

Абе мани... друг път просто ще накарам всички с мен да си плюем на петите. То тогава стана много дебела история - и нас,жените, ни биха, и гаджето на едната в болница стигна. А спреят в гъсто меле не помага. Най-сигурно си е да се спасяваш. Защото аз освен гребане с лъжица, креватно джудо и вдигане на чаша друго бойно умение нямам. Е, на плуване ходя, ама то някак няма как да се гмурнеш в асфалта и да отцепиш с един бътерфлай като стане опасно.

Май ще направя едно българско и едно гръцко море, ама живот и здраве да е...

Олеле, това с шаблоните ми се вижда много вредна практика - все пак ако искаш да забиеш нещо поне трябва да си сигурен, че насреща си нямаш тревопасно (или може би пък понякога някои именно на това се надяват), защото само кравите в тая държава сигурно още не са научили или прочели дежурните фрази за свалка. Според мен за да се получи изобщо разговор трябва да изпитваш любопитство към човека насреща - винаги има какво да го попиташ. Ако целта е моментална свалка - лъсва фалшивото поведение като розови кюлоти на простор. А всъщност не сте ли забелязали, че в повечето случаи жената избира? Само че невербално ви подканя за разговор и тогава вече става лесно, защото тя е готова да слуша именно вас. Напоследък доказаха, че харесването на другия се усеща още в първите 30 секунди. Т.е. докато сте си отворили устите и съдбата ви е вече решена.

Има един леко просташки метод - ако сте в заведение да й пратиш бележка по келнера, на мен лично ми се вижда тъпо, но пред очите ми е действало.
Обаче наистина нагоре са дали много верна насока - не трябва да се пренебрегват приятелките. Особено при по младите момичета съзнанието на едната е част от общото, чуруликащо съзнание на компанията моми. Ако не направиш впечетление на всичките шансът другите да й кажат, че си убитак, егоист и т.н. е голям. Ако обаче момите те харесат - забавен си, готин, закачаш ги безобидно, то тогава вероятността да й кажат "Взимай го, бе, тоя е много сладък!" също нараства. Мъжете, кавалерстващи на всички жени от групата са по-успешни от тези, които свалят само една и игнорират другите. Естествено най-хубавите идеи трябва да са запазени само за нея, за да се почувства поласкана и избрана.

Темата е дърта, но много поучителна. Според мен ни трябва една голяма доза егоизъм, за да сме равноправни в една връзка. Не егоизъм в лошия смисъл, но една потисната жена, загърбила достойнтвото и интересите си няма да е добра партньорка никому. И за мъжете, и за жените важи, че в една връзка не бива да губят се*е си. Това да си внушаваме, че не можем да се отървем от една угнетяваща връзка е от дълбока любов е много погрешно. Не любов, а нуждата да сме жертви ни държи до някой кретен. Ако усетим, че стоейки до някого физиономията ни е по-често разплакана или тъжна, отколкото усмихната трябва спешно да се спасяваме. Нали целта е да сме щастливи в този живот?

Кажи ми как да пропуснеш това:   Или пък това:  

Явно наистина за различни неща говорим - аз такива играчи, дето идват да изч**ат, пък било и приятно, хич не ги отразявам. И не е нужно да ви хващаме за някъде и извеждаме, за да е ясно, че сте предпочетени и ви се дава поле за действие. Добре знаете, че една жена няма ли желание за секс с даден мъж - освен с изнасилване, иначе хич не става. Пък нека той ми изрецитира всичките си фрази. Все пак жена с интелект веднага ще го прецени. Както казах някъде - освен авантюристките, на които явно силно се разчита във сваляческата тактика, останалите знаят кого искат. И не е до еманципация - при повечето животински видове женската е тази, която надушва кой е носителя на добрия генетичен материал и го допуска до се*е си. Не виждам нищо еманципантско да служиш на природата.
Явно разликата в изказванията ни идва и от разликата в количеството опит и темперамента - моят опит със сигурност датира от по-отдавна и съм попадала във всякакви ситуации. Свалките, като средство за подценяване на интелекта ми ме дразнят много. Обичам естествените мъже, изборът ми винаги определя някой от тях. Другите попадат за мен и приятелките ми в графа "пеперудки" - свалячи, гонещи бройка.
Та сега по темата: Първо ако вземем едно заведение или купон от свободни елементи за поле на действието - ти там не си сам, има и други мъже. Жените в ума си са ви разпределили от самото начало според това, кой й излъчва най-много сексапил и мъжественост. За всяка обаче тези понятия са индивидуални. Може би и вие сте направили същото. Ако двама - момче и момиче имат съвпаднали избори - шансът за успех е много голям. Ако опиташ на място, кодето не си бил предпочетен, ще чуеш не. И не бива да се сърдиш - това е игра. Няма загубили, има подходящи, привличащи се и неподходящи, непривличащи се индивиди. Едностранното привличане не върши работа.
Пресен пример - мой приятел води една мадама на купон, но не чака нищо, защото тя е прекалено красива за него. Харесва я, но от разстояние. Друг играч влиза при нея и я рути 1 час като го имат за доста опитен и непознаващ загуби. След този час той излиза, отива при моя човек и му казва - пич, твоя е, те*е иска и това е. А моят човек дори не се е осмелил да я сваля, дотолкова се е подценявал (той всъщност е мноого симпатичен). Та така - следва бурна вечер за този, който не се е надявал. Другият със сигурност е знаел доста лафове, видове поведение и т.н.
Мисълта ми каква е - четете тук готовите предписания, но винаги, ама винаги помнете, че това са книги, чуждо мнение и опит - най-хубаво е да си изградите ваш, ваша лична тактика, неробуваща на теории. Няма по-ценно от собствения опит и то по възможност - изграден не с кухи лейки, а с жени, които са ви равни или по-интелигентни от вас. Победата над по-слаб противник е унизителна.

Ок, признавам те донякъде за играч, само дето и ти си робуваш на някое изостанало клишенце, а то е, че аз/ние/ жените седим и се чудим какво аджеба не ни е наред, че не си ни повдигнал химикалката, полата, самочувствието. Май това е отминало - в момента сме равни на дъската, жените отдавна също са ловци, стига да имат грам нещо в главицата, но нали говорим за истински жени, не за лустросани обвивки? И двата пола гонят едно и също, според нуждата - забавление, телесно удоволствие, самочувствие, пари, власт, просперитет... Аз поне приемам нещата като игра, много приятна и вълнуваща и никога не се сърдя, когато губя. С опита обаче намаляват и загубите. Затова и работя нещо подобно - игра на надхитряване.
Агресивен модел жена? Какво е това? Да си успяла в работата, да подхождаш както и мъжете към упражнението - с комбинативност, интелект, да осъзнаваш и прилагаш сексапила си? Я да питам - това плашещ модел жена ли е? Защото за мен такъв "агресивен" мъж е съкровище. И искам да съм му равна по сила - не украшение на ревера (няма лошо и да си хубава в добавка ), двигател за неговите качества, както и той за моите. За мен мъжко-женските отношения са поле за съревнование само на игра, главното е да се научим да се бутаме един друг. Един силен мъж, не комплексиран, а спокоен и съзнаващ силата си е толкова добър стимул за всички качества на жената, колкото и една силна, самоуверена и темпераментна жена за мъжа. Мммм, обожавам момента на лова - той никога не е едностранен.
А и няма нищо лошо да подам сигнал и той да не бъде отразен - това се вписва в теорията ми за съвпадащото привличане. Макар че и тук има изграждане и трупане на увереност - повече успехи, повече победи в бъдеще.
Много ми е приятно да си обсъждаме тези неща, винаги има какво да научиш и чак ме е яд, че вече съм пратена на треньорското място и не мога пак да ударя един мач. (хахахах, бъзииик, не съм толкова надута и наяве, макар понякога да са ми го казвали, но преди да ме опознаят).

В дадената случка тя е по-самоуверената и до тук води по точки според мен, но неговите пък реакции събуждат интерес - има нещо първично у него, което привлича жените. Остави я да си поиграе на силната и неотразимата, тя трупа самочувствие. После рязко отдръпване, ако намесиш и съмнения за друга жена ще я подтикнеш към действия. Колкото повече тя се чувства твоя господарка, толкова повече пада в капана на собствената си суета. С толкова труд спечелен вярващ в нейната божественост после се пази със зъби и нокти да не отиде да се кланя в друг храм. Приятелят и да го има - не играе роля, тя явно не е особено влюбена.

Мързи ме да пиша толкова много пак, но евала - разбрали сме се чудесно и се радвам, че не ловуваме една и съща плячка, че щяхме да стигнем до сблъсък. Аз също залагам на психологията и усещанията ми за това какво става в нечия глава и без много външни знаци. Това ми помага да намирам най-добрите ходове. И моята тактика е на неочакваната промяна, която прави мача адски интересен, а обекта изненадан и заинтригуван, привлечен неудържимо.
А това, което си описал в П.С. - ммммм, точно!

Франческо, може ли да те попитам - цялата история е май да се похвалиш пред момчетата, докато вътрешно изобщо не си сигурен правилно ли си постъпил и ти се иска да знаеш какво ще се случи по-натам. Защото иначе как хем геройски заспиваш, което сочи твоя непукизъм, хем вече си мислил как можеш да я видиш и се надяваш тя да си спомня кой си. Хем обясняваш, че ако не е тази, друга ще кацне, защото си хубавец, хем си чоплиш мозъка как да я свалиш. Като ми описваш нейното поведение - и аз се съмнявам, че си единственият, покрай когото е бръмчала. Ти си по-неуверен от нея, но си казваш, че спазвайки предписанията на Библията или каквото и да е там си вдигаш акциите сам пред се*е си. Ако аз съм малка авантюристка, която си е поискала секс на първа среща и пичът на среща не ме е отразил, а ми е обяснявал, как трябва да го заслужа... хм, в името на смешното си его и аз бих си казала, че е педал за собствено успокоение. Мълчанието по телефона би засилило ината ми, не би ме накарало да тръпна в очакване Ти си заспал, тя си е тръгнала без чао - равни сте просто. Състезавате се кой е по-непукист, което е детско и смешно. Първо - замисли се момиче, което ти обяснява какъв секс иска на първа среща дали си струва. Второ - ако счетеш, че си струва, няма нужда от моткане, защото това не ти вдига цената, а избледняваш - тя явно си живее свободно някъде по купоните, пълни с момчета. Обади й се. Ако бях мъж - аз не бих... но ти си знаеш.

Искам да ви попитам - до каква степен считате, че интелектът е определящ за мъжката привлекателност. Възприемате ли начетените момчета като зубъри, като читанки или считате, че да си чел и информиран и да използваш това в разговори прави добро впечетление на отсрещния пол. Стараете ли се да надграждате интелекта си или според вас по-важно е да си хубав, с добро телосложение и хубава кола в добавка? И зареден с успешни фрази за сваляне.

Може би малко прекалено общо съм задала въпроса - исках да кажа дали мъжете считат, че с изграждане на интелекта си стават по-успешни сред жените? Защото забелязах в някои постове повторение на рецепти, липса на креативност - не ви критикувам, може би част от вас са още млади. Но за мен винаги оригиналността на един мъж е била свързана с неговия интелект, както и сексапилът му. Външният вид остава на заден план ако пичът има ум в главата си. Вие как мислите - на кое бихте наблегнали (то ясно, че всеки предпочита и на двете, ама все пак кое ви се струва по-успешно в съвременни условия, пред съвременни жени тук, в България?)

Ееей, Хамлетов въпрос сте задали - да се откажеш от постиженията на опита и чара си и да се посветиш на един или да продължиш скришом да си вееш коня, обирайки всички (или някои) възможности по пътя си да си напомпаш егото и да предизвикаш отново пеперудките под лъжичката. Няма обвързан човек, който в определен момент да не се е лутал между двете решения. Обвързвайки се не ставаме по-малко привлекателни, нито се затваряме в манастир. Верността трябва да е лично и изстрадано решение. Варианти:
-убеден/а си, че обичаш другия, моногамна си по природа и нищо не ти липсва, така че си гледаш милото в очите и се кефиш на други неща за добиване на самочувствие.
- разкъсваш се между двете - ловецът/ловкинята в теб продължава да набелязва цели, умът услужливо предлага техники на залавяне, но си оставаш с фантазиите.
- ловецът/ловкинята у теб вие за действия, сгазваш лука, скатаваш се, разкъсван от угризения и въртиш тайни любовни гнезденца - тръпката да те хванат увеличава удоволствието.
- удряш го през просото, убеждаваш партньора, че просто не си моногамен, повечето ти познати те виждат с втория/ата, третия/ата и така си живееш някакси, докато те търпят.
В живота се случва какво ли не - човек може да мине през два три от тези варианта, докато открие кога се чувства най-добре, защото сме индивиди първо, после част от двойка и трябва да осъзнаем кое можем да жертваме и кое не.
На тези от първия вариант им е най-лесно, уверявам ви.

Свързваш ли тези качества с интелекта или смяташ, че всеки може да ги развие? Разчиташ ли на готови решения или трупаш собствен опит?

Интересно ми е как започна да четеш мислите на мъжете и да се поставяш на наше място, че даже знаеш как е по-лесно и по-добре.

Еее, професионална тайна
Всъщност като си такъв опонент - дай твоята гледна точка, не само да вмяташ на готов написан текст ремарките. Де, мързел, де!
А колкото до мъжката гледна точка ... имам удоволствието да живея с мъже от доста години, 3 безобразно дълги връзки + известно количество кратки, та мога да кажа, че имам известни наблюдения как ви се отразява изневярата и на вас. Ти какво ще споделиш от твои наблюдения?
Честно, много ме дразни това (не конкретно юзър Стаси, ами следната ни особеност) - един пише нещо, може да е вярно, невярно - няма значение. И 100 души викат "Ма не е така!" (тропане с крака, смръщване, повдигане на вежди - според темперамента). Изобщо нямам против да не е така, обаче аргументация, аргументация! Останалото не тежи.