Здравейте
Историята е такава започна ми даскалото и в специалността имам една колежка, която ми е грабнала окото.Много смях падна в лекциите в почивките си говорех ме и в една лекция гледам постоянно се обръща да ме гледа като видя, че я гледам и си премества погледа.След време аз отивам на лекции тя идва и посочвам да дойде да седне до мен веднага идва без да се за мисля след няколко дни почна да ми поставя разни запетайки,а в края на седмицата закъснях за 1 упражнение и седнах най-отзад с цел да не преча на останалите и какво направи девойката се обърна към мен и започна да ме гледа.
По принцип тя е направила общата поща на групата ни и от там и взех името и я потърсих в фб-то намерих я добавих я като приятел и пиша с покана петък да излезнем отговора и беше "ами не, аз си имам задачки тези дни - по натам". След 2 дена в фб-то си пишем,че била много зле =>аз я попитах заради какво,тя отговаря заради мъж.Била се влюбила в този мъж които я зарязал преди 1-2 седмици и утре щяла да ходи в ФАНС, а той работел там като барман и й било гадно, че щели да се засекат, моят отговор беше вдигай си парцалите и отивай с високо вдигната глава след това продължава ме с миналата събота понеже идвала на уроци по китара до зала Хр.Ботев и най-учтиво я поканих тя каза, че си има работа била на някакъв обяд,но аз не се отказвам и я питам за петък събота или неделя дали има планове отговаря петък и събота да.Сега стига ме до вчера като се разбрах ме да ходи ме на кино,но след около 2 часа ми пише аз може и да не ходя звъннах да се уверя пак отказа.Пиша й в събота на кафенце? и малко по късно допълвам сега да не си помислиш че ми е все тая нейният отговор е само "искам да изясня,по принцип не съм такава - да мисля за нещата и да правя планове за връзки или неща,свързани с чувствата,но мисля ,че в този случай е нужно уточнението,че с теб можем да имаме само приятелски взаимоотношения Ти може и да не си мислил за други,но все пак ". И сега се чуда накъде и как да и отговоря че да обърна нещата в моя полза(мисля,че се сещате какво имам предвид)

София

Приятел в това с майка ти имаше скрит замисъл... Моята гледна точка е следната, мъж на 24 години трябва да знае какво иска от живота, да е вече наясно със се*е си . Да си се изградил като балансиран и независим член на обществото. Идеята, е че на глупав въпрос неможеш да получих смислен отговор. За мен поне твоето не въпрос свързан с PICK UP. Това си е душевна дилема, коя да избереш... Аз бих ти казал : Вземи и двете, инвестирай в тях известно време и тогава вече, твоите 24 години опит на този свят трябва да натежат и ти да разбереш коя от двете е по-като за теб Поздрави и успех !

Точно душевна дилема ми е и интересното е, че с въпросното момиче,с което играя тенис за нея се сещам веднъж месечно, а с това, което играя волейбола не спирам да мисля за нея, а по принципно се слава с момче, което знае какво иска и винаги го постига ама имам моменти дето са като този не казвам на никой и трябва да си го излея някъде . Не си ли бил в ситуация, в която се чудиш по кой път да поемеш и да преосмисляш всеки един вариант?

А ти защо си на 24 и слушаш майка си (rofl)

P.S. sry, но просто не е реално

Може би, защото ми е майка и не, че я слушам, а просто взимам мнението и в предвид.И какво от целия роман, който написах ти се хвана за изречението с майка ми.

Здравейте на всички.
Реших да си споделя в каква ситуация съм тука около месец и днес се чудех на кого да си споделя мъка и се сетих за вас, че не ми излиза от главата.В работата на майка ми започна една стажантка, с която почна да ме урежда да ходи ме да играем тенис на корт добре хванах се аз в ръце един ден, защото само ми се хвалеше каква е умна, готина и т.н. Разбира аз започнах си мисля тая е някаква супер година, защото ми обяснява, че имала страхотна коса, сини очи и много приятна за разговори.Отидох запознах си се супер интелигентно момиче и на външен вид изглежда горе-долу добре(не е някаква да ти гледа пари и се прави, че света е неин, а едно супер нормално 18 годишно момиче, което току що е завършило гимназия и е влезнала в университет) обича да играе тенис на корт и волейбол спортове, който аз също харесвам много.Майка ми не държи задължително да станем някакви гаджета, а просто да сме си приятели това специално ми го е казала.Не че е я слушам винаги де .В същото време пък хода и да играя волейбол в кварталното училище и там се запознах с друго момиче, което е бая по-малко от мене, но не знам колко точно предполагам е около 14-17 годишна(като май повече клони към 16 поне така си мисля) , но пък супер много ме кефи може би, че имаме еднакъв интерес към волейбола не знам.И започнах с едната да излизам да играя тенис да се държа някак си странно хем ми харесва, че има сини очи, хем искам да започна нещо по така с другата и не ми се ще в един момент от двата крака да съм на земята.И си викам по-голямата по-добре, защото е по голяма и няма да имам ядове, но после започвам да си мисля за другата, която е по-малка(защото не мога да си я избия от главата) и сигурно забравих да спомена, че волейбола го играя и с нейните родители.Даже майка и ме попита един ден защо си нямам приятелка и се зачудих как да отговоря на тоя въпрос разбира се аз избрах най-лесния вариант и казах, че не ми се занимава.И единственото дето ми излиза в главата е едно въпросче "Ами сега?". Проблема е там че ако тръгна към едната трябва да зарежа другата като повече клона към мъничката,но годините са май прекалено понеже съм на 24 и не искам после да съжалявам за нещо.И ако тръгна към това малко девойче как да постъпя при условие, че седи около майка си и баща си?